Ако работата ви не върви, не се чувствате удовлетворен или

Ако работата ви не върви, не се чувствате задоволен или просто не харесвате шефовете си, постоянно може да оберете банка. Така направи Том Джъстис, изключително откакто открива, че от всички занимания през годините, това е изключително лесна задача. Подчертаваме, че това е лесна задача за него, само че не и за вас, не опитвайте това вкъщи, както споделят множеството телевизионни излъчвания. В този случай – не опитвайте това в локалната банка, може да нямате шанса на Том. След празниците е хубаво да разберем и другите възможности за припечелване на средства.

На 26 май 2000 година ще открием, че той стои с бейзболна шапка и тъмни очила в банката La Salle. Стои добродушно до въжетата за пропускане на клиенти до касата, понякога поглежда часовника си. Хората минават постепенно един по един, само че все пак не е мъчно да открием, че всички се оправят извънредно добре. Служителката го посреща с думите „ Мога ли да ви оказа помощ? “ и в подмяна получава няколко дребни визитки, на които написа:

„ Това е грабеж. Постави всички пари в чанта! “

Мнозина не знаят, само че банковите чиновници са задължени да извършват условията, тъй като в такива моменти е съвсем невероятно да се извърши някаква друга повеля. Служителите ще го опишат като дълъг и слаб мъж, избръснат на към 20-на години със синя тениска, който подава указания и прибира парите на банката. На потегляне, Том се хваща за сърцето и леко се покланя за признателност и прошепва „ Намасте “. На излизане, портиерът също по този начин му отваря вратата, като още веднъж ще благодари. На улицата няма коли, няма и пешеходци, единствено един служител на реда на ATV.

Том стиска инстинктивно малко по-силно плика си, усмихва се на униформения, поздравява го и продължава напред, както го прави всеки различен човек, който най-вероятно е обрал банка. Полицаят също кима за привет и двамата се разделят. След към 60 секунди се качва на своя алуминиев велосипед с раница на гърба, носейки състезателен костюм с цветовете на Съединени американски щати, каска, очила и обувки за каране. Кара постепенно и не се пробва даже да си даде напън, а продължава умерено по улиците. Няма сирени, няма аларми, няма даже паника. На идната спирка на метрото ще се качи и ще изчезне. След още 15 минути ще кара в близкия парк, където ще седне да обядва, вадейки 20-доларови банкноти от костюма си.

След като хапва предостатъчно обирджията изхвърля сака от банката, като пуска още 4009 $. След това се слива с тълпата като елементарен жител отиващ на работа или трениращ за здраве. На 13-годишна възраст Том доста желае да стане играч по колоездене. Това е фантазията му и откакто близкия колодрум събира нови гении, той е подготвен във всеки един миг да се качи на велосипеда. Спомня си по какъв начин желал да лети като експертите, които прорязват въздуха и не престават да развиват невероятни скорости. Преди лятото на 1983 година в никакъв случай не е виждал съревнование с колела. Истината е, че когато отива да го гледа има покана от момиче и едвам откакто вижда надпреварата, осъзнава какво е изпускал до този миг.

Овалната писта е с дължина от 382 метра и има две дълги прави, които се сливат със завой, накривен на 18 градуса, с цел да се резервира високата скорост. Обикновено едно такова съревнование лишава няколко минути и множеството велосипедисти би трябвало да развият високи скорости, понякога се удрят с лакти и се закачат доста, до момента в който летят с към 90 км/ч. За мнозина този тип надпревари са като NASCAR, само че с колела. Том ще се върне една седмица по-късно със своя Schwinn. Победата му е повече от сигурна, когато съумява да господства във възрастовата граница 12-14-годишни.

Огромният адреналин от успеха също не може да бъде пропуснат, изключително откакто е упражнявал баскетбол, бейзбол и футбол, само че без този необикновен триумф. Баща му е някогашен деец с доста огромна пристрастеност към леката атлетика. Следователно ще го тренира и приготви за доста по-сериозни върхове. В идващите години в гимназията, неговата най-голяма пристрастеност ще бъде точно колоезденето. Тренира на колодрума от понеделник до сряда, а в четвъртък отива на съревнование. Отказва да закупи кола и избира да кара по дребните улици на Либертивил, изпреварвайки доста трафика.

Никой не се изненадва, когато е извикан на олимпийски лагер в Колорадо Спрингс през 1987 година По това време там отиват допустимо най-елитните велосипедисти, които желаят място в едно от най-престижните надпревари. Американците желаят да видят по-големи триумфи против руснаците, а и откакто през 1984 година Съединени американски щати бойкотира игрите, а Съюз на съветските социалистически републики печели 9 медала, върхът би трябвало да бъде погубен. Треньорите вземат решение да изберат младите гении по-бързо, с цел да е несъмнено, че ще бъде основан един от най-класните тимове. Спартанските тествания могат да разплачат и Ланс Армстронг, само че задачата е олимпийско злато.

Повиквателната за Джъстис е призната като максимален празник. По това време спортистът ще прави интензивни горещи и студени вани, ще продължава да кара и даже е отделил пари, с цел да даде колелото си на някои от най-хубавите механици. Това, за което не е квалифициран, е и една от най-жестоките лечения за премерване на телесни мазнини, успеваемост на кислородните ресурси и още доста други. Като мълниеносен спринтьори, Том доста добре знае по какъв начин да форсира през тесни пространства и да напусне преследвачите си. Построен е напълно за този тип надпревари – висок е, има доста дебели и мощни крайници, а щом стартира да форсира, неговата скорост може да засрами мнозина.

На 1 километър ще е един от най-хубавите и ще продължи да води колоната, изпреварвайки останалите с към 45 секунди. След подготвителния лагер и малко повече стероиди, Том се връща назад в гимназията и мнозина се захласват по него. Колегите му споделят, че не играе ролята на типичния мачо, вместо това е един доста добър, самоотвержен, обаятелен и положителен човек. Продължава да кара колело и в университета – доста добре знае, че ще бъде определен някой ден, когато затваря своите 20 години – въпреки всичко тялото може да даде допустимо най-вече на възраст към 30 години. През 1987 година той си дава обещание, че един ден ще бъде на корицата на спортни надпревари, вдигайки високо своя велосипед.

Десет години по-късно ще го открием във френския легион. Традиция в това военно формирование е да се събират най-големите некадърници на обществото, някои даже не знаят френски език, само че имат голямо предпочитание да изживеят тръпката на един от горещите и извънредно злокобни 5 години в работа, като в подмяна ще бъде възложен френски паспорт. Том към този момент е на 27 години и поема всички удари на армията, в това число униженията. Продължава да е извънредно здрав и даже служи.

Единствените хора, които ненавижда извънредно доста, са неговите командири – холандци, които не стопират да ги тормозят в границите на към 3 часа със спринтове, физическо натоварване и още доста друго. Задачата на командирите постоянно е обвързана с пречупването на бойците. Самите претенденти насочват експанзията си едни към други. Том си спомня по какъв начин един мароканец го подиграва, че не е съумял да влезе в морската флота на Съединени американски щати. Преди да се усети, мароканецът има клещи към врата си и са нужни няколко индивида, с цел да прекратят душенето. За тази постъпка е изпъден, само че командирът припомня, че след година освен може да се запише, само че и да приключи.

Странният американец в никакъв случай няма да се върне в страната на виното. По това време не съумява да приключи университет, непрекъснато сменя компетентност, в един миг даже стартира да мисли, че има доста истини в киното, като науката може да остане на назад във времето. Кариерата изостава, когато мъжът стартира да пие бири на стадиона, вместо да кара, както и да пуши. След като атлетиката не провървява, стартира да си мисли, че желае да стане актьор. Добавя уроци по пиано и статуя. Колелото носи допустимо най-високата пристрастеност, всичко останало е надалеч на второ място. Много другари ще признаят, че младият гений просто не тренира вярно и с малко повече дисциплинираност ще доближи до мечтания орден. Отново не се класира и се завръща с приятелката си Лаура в Чикаго.

Там работи в локалните обществени грижи и намира домове на бездомни шизофреници. Животът към този момент няма стартова и финиш линия, а е една доста грозна серпантина. Под леглото си ще направи лист с специалности, които могат да го радват повече. Сред тях са водач на хеликоптер, ключар, духовник и други. На изпита в религиозното учебно заведение ще показа, че не помни по кое време последно е бил в черква, а свещеникът ще му предложи да потърси своята душа и след време да се върне, в случай че изпитва тази потребност. Опитва се да стане служител на реда, само че още веднъж му споделят, че няма задоволително опит – не наподобява на човек, който може да събаря порти и да стартира престрелки с дилъри.

Дори и френският легион се оказва неточност, неговата връзка стартира да се разпада, тъй като момичето чака брак, деца и все пак остарява. Последното добавено в листата е БО – банков обирджия. Историята на Чикаго е цялостна с най-различни виртуози в този бранш. Това кредо стартира да шепти в ухото на Том, че може да го реализира. На 23 октомври същата година, бъдещият престъпник ще се качи на велосипеда си и ще тръгне към Либертивил.

Преди да влезе в банката, мъжът ще се обади на полицията и ще съобщи, че има мъж с пушка, който заплашва хората и се крие сред дърветата. Полицията отпътува в тази посока, до момента в който Джъстис влиза и прави обира. Обирът му лишава тъкмо 45 секунди и след още 2 минути ще е на колелото си. С по-сериозен капитал, велосипедистът се връща назад вкъщи. Адреналинът е нещото, което носи голямо наслаждение. Описва го като изпиването на четири чаши мощно кафе, влизането под горещия душ и управлението на потребността да не пусне една вода. ФБР ще побърза да направи профила и да се опита да предотврати бъдещи кражби.

Том желае да бъде в новините, само че вместо това няма даже ред във вестниците. Славата ще би трябвало да изчака. ФБР нормално преследват терористи и агресори, само че не и банкови обирджии. В същия интервал обраните банки са към 171 на година в Чикаго. От последния си грабеж, банката ще твърди, че сумата е малко над 5 хиляди $. През идващият месец колоездачът ще сменя дома си, може да отиде да спи при гаджето, по-късно при другари, до момента в който парите ще седят вкъщи на родителите му.

Опасявайки се, че парите могат да бъдат проследени, той постоянно носи 2 банкноти от 20 $ като сувенир. Една вечер събира парите в сакове и ги изхвърля на боклука покрай сладкарница. На 27 октомври и след тъкмо една година, мъжът ще удари друга банка, употребявайки същите способи. Използва колелото за бягство, като този път си потегля с 3247 $ – банкноти от 20 $ и 100 $.

Ще стартира да слага банкнотите в хартиени пликове с храна и ще ги дава на бездомните, взима единствено 2 $ на банкнота и я крие в жилището си. Обирите и раздаването на облагата, те носят извънредно благополучие на някогашната олимпийска вяра. На 14 януари ще направи идващия грабеж, само че този път дамата няма да му повярва. Тя е на към 50 години, по-висока от него и много сприхава денем. Преди да вдигне повече олелия, Том демонстрира ръкохватка на револвер под якето си и подава чантата си. От тази банка си потегля със сумата от 2599 $. Колелото може да е автентичен способ за бягство, само че през зимата, когато улиците са замръзнали, фантазиите за олимпийски надпревари са от дълго време изчезнали.

Ето за какво Том Джъстис ще се реалокира в Южна Калифорния, където да стартира да тренира със остарял сътрудник. Спортната му история дава положителни шансове и автоматизирано го изпраща на квалификации. Единственото належащо е просто да отиде на надпреварата. За задачата стартира да тренира по специфичен справочник от 1996 година Ходи на фитнес следобяд, до момента в който заран продължава да кара като гневен. След няколко седмици ще е във допустимо най-хубавата си форма. Другата концепция е, че най-сетне ще бъде пропуснат в Чикаго и предишното няма да го настигне. След още няколко седмици ще стартира да обира банки и в района.

На последната ще се окаже, че всички се опасяват толкоз доста от него, че са подготвени да дават всичко, с цел да нямат проблеми. В един от всички кражби от чантата му ще падат банкноти, само че въпреки всичко е съумял да удари най-големият си връх – 10 274 $. Всички пари се оставят в градските тоалетни. Една заран ще се разсъни с тежки мускулни конвулсии и този път няма да има никакви шансове за олимпийски игри. След като се връща в Чикаго, бандитът ще бъде зарязан от приятелката си.

Трябва му стая и дава отговор на единствената публикация в уеб страницата. В дребен 2-стаен апартамент в украинския квартал, Том ще се срещне с голям грък, който постоянно запълва вратата. Мъжът дава обещание, че няма да се срещат постоянно, тъй като работи нощна промяна – служител на реда. Сега удоволствието от обирите става ненадминато. Може ли да живее под един покрив с служител на реда и да продължи да обира банки?Очевидно може да се оправи, тъй като откакто оздравява, прави следващия си банков грабеж и изхвърля парите в кофите за отпадък.

През идната седмица ще удари три банки. ФБР и полицията нямат никаква визия кой прави тези кражби. Дори бягството става мъчно за следене – никой не знае по какъв начин този човек може да изчезне. Мъжът става толкоз убеден, че една вечер ще каже на 20-годишна брюнетка, че работи като банков обирджия. Същата се оказва щатски шериф. Да се направи спортен велосипед е нещо сходно като изработката на доста скъпа картина. Изисква се време за премерване на извивките, неговото тегло, силата на рамката и още доста други.

Един умел занаятчия ще прекара часове в премерване на спортиста, който ще го кара, преди да стартира да го създава. Перфектната рамка дава комфорт и улеснение, също така ще открием, че има налични и доста други условия, които в това отношение включват редица спомагателни качества. Стоманената рамка стартира да се оформя и по-късно с електричество се нагрява, с цел да доближи няколко хиляди градуса. Един от майсторите в това отношение е Брент Стийлман.

Той работи в Калифорния и създава колела за някои от най-големите лица в спорта. Предпочита стоманени рамки и доставя материала си от компания на име Dedacciai – италиански производител, който основава колела за Тур Дьо Франс. Производството на един подобен велосипед и настройката му ще го трансформира в едно извънредно скъпо Ferrari. Стийлмън създава по 50 велосипеда на година – за рамката взима сумата от 2500 $. Поради високият интерес, той има клиенти за идващите няколко години, а в случай че някой се направи на по-хитър или реши да изпревари другите, Брент може да откаже поръчката. След като Силиконовата котловина е толкоз близо, богатите нямат нищо срещу да имат такива. А марката се трансформира в фетиш.

През 2001 година Том е част от екипа на Висока предавка и се състезава с локалните спортисти. Негов другар ще показа, че един от състезателите продава Стийлман с 12 скорости, създаден през 1996 година Неговият велосипед е откраднат и в този момент му би трябвало постоянен ъпгрейд. Въпросният образец е оранжев и малко по-голям от този, който нормално кара, само че по този начин или другояче не може да се отхвърли, че такава находка не се появява всеки ден. Срещу сумата от 1200 $, някогашният олимпиец има нови колела. Дори и след някои промени, колелото продължава да му се коства доста огромно. Хората стартират да го виждат и не стопират да го хвалят. Той печели надпревари, марката е доста известна и е явно, че спортистът знае какво прави и какво има.

Парите от банковите кражби не престават да се натрупат, само че към този момент не се раздават. Наркотиците са част от живота на Джъстис и той не се тормози да ги употребява. Проблемът на екстазито е, че колкото повече се взима, толкоз по-сериозна меланхолия се отключва. Вече е съумял да завоюва сумата от 93 903 $ от 20 сполучливи удара. Оранжевото колело може да бъде видяно на всички места и тъкмо това ще търсят служителите на реда. Особено откакто мъж с огромен сак е карал тъкмо такова и е съумял да избяга от офицерите. Разследващите стартират издирването и знаят, че би трябвало да открият специалист в тази област. Дори неговият съквартирант не схваща с кого си има работа.

Наркотиците пречат и Том стартира да основава режим. Пуши крек една седмица, остава изтрезнял една седмица и обира банка, по-късно закупува още крайник. Полицията в това време ще търси притежателя на оранжевото колело. Ще открие фотоси на велосипедния клуб, само че там няма списък кой го е продал, кой е актуалният притежател и други сходни. ФБР изпраща фотография на Стийлман, с цел да помогне, както и фотоси от охранителните камери. Снимка на въпросното колело се появява в уеб страницата на компанията, както и телефонен номер. След близо месец без диря, един притежател на магазин за колела ще показа, че е правил настройки върху този велосипед.

През 1996 година е съумял да направи някои усъвършенствания и познава първия притежател, само че по-късно знае и кой го закупува – Том Джъстис. Той обаче се намира в Мексико и взема решение да покрие следите си. Звъни на притежателя и споделя, че колелото е било откраднато, споделя и на клуба същата история. В Мексико някогашният играч ще си закупи паспорт за 100 $. Доставчикът на документи ще му предложи и оферта за 500 $ – да закара кола от Мексико до Съединени американски щати, като в резервоара ще има малко марихуана.

По това време ще стане ясно, че картелите дават информация на полицията с вярата, че идващите няколко огромни камиона няма да бъдат спрени. Сделката пропада и когато Том се прибира назад в Съединени американски щати, избира да остане вкъщи си. Отново кара остарелия се Mercedes-Benz, който е всичко друго, само че не и първокласно возило, преди да бъде задържат от ФБР. Едва на разпита ще стане ясно, че в случай че е карал някакъв най-обикновено велосипед, то полицията в никакъв случай нямаше да го хване. През  последните 17 години ще продължи да си задава единствено един въпрос „ Защо? “. Не може да отговори даже на майка си.

Присъдата от 120 години е понижена на едвам 11 години, тъй като Том носил играчка, а не същинско оръжие, съдействал е на управляващите, признал си е всичко и даже споделя за кражби, които те не са разкрили. През 2011 година е освободен за положително държание и още веднъж се връща на колодрума. Кара за наслаждение и работи в магазин за понички. Полицаите даже не подозират, че индивидът, който им прави кафе, е един от най-големите обирджии в историята на Чикаго.

Един от сътрудниците на ФБР ще го попита какво е направил с всички тези пари, които е съумял да задигне, а Том ще отвърне – нищо. Това е истината. 48-годишният мъж зад щанда с понички е един от най-хубавите обирджии, които ФБР в миналото е виждало.