Икономисти:Държавата задлъжнява, приходи не покриват разходи, а те са за заплати на чиновници
" Ако продължим със същата политика на харчене на пари, които вземаме назаем за настоящи разноски, безспорно ни чака румънският или гръцкият сюжет “, безапелационен бе Добрин Иванов
Има ли заплаха България да тръгне по " гръцки или румънски сюжет “ с първия си държавен бюджет в евро през 2026 година? В ефира на NOVA финансистът Никола Янков, изпълнителният шеф на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов и макроикономистът Васил Караиванов сигнализираха за рисковата траектория на задлъжняване на страната. Според тях без незабавни и непопулярни структурни промени, фискалната непоклатимост е застрашена от раздути разноски, които не се покриват от приходите.
Въпреки че сюжет, сходен на Виденовата зима, е неосъществим заради валутния ръб, Янков предизвести, че страната върви по рисков път. " Държавата се движи в мощна траектория на задлъжняване, тъй като приходите не покриват разноските. А разноските са главно в обществената сфера - за заплати на държавни чиновници “, съобщи той.
Според обявените планове на ръководещите в идващия бюджет се плануват 1 милиард лв. повече за пенсии и 1,2-1,3 милиарда лв. повече за заплати. Проблемът, съгласно специалистите, е, че тези нараствания не са обвързани с успеваемостта на обществения бранш, а основават инфлационен напън.
" Ако продължим със същата политика на харчене на пари, които вземаме назаем за настоящи разноски, безспорно ни чака румънският или гръцкият сюжет “, безапелационен бе Добрин Иванов. Той настоя за " непопулярни структурни промени “, които се отсрочват с години, и даде съответен образец с разноските в правосъдната власт: " Средното заплащане за 2025 година е над 10 000 лв., което е съвсем три пъти и половина над междинната заплата за страната “.
Иванов разкри и порочната процедура в някои администрации, където незаетите щатни бройки доближават 20-25%, а парите от тях се употребяват за бонуси. Затова от асоциацията оферират заледяване на общите разноски за работни заплати в държавната администрация на равнищата от 2025 година, като се направи функционален разбор кои структури са с раздут щат и дублиращи функционалности.
Според Никола Янков, първата стъпка е да се спре автоматизираният механизъм, който обвързва заплатите в държавния бранш със междинната работна заплата. Втората основна промяна е пенсиите, основани на застрахователен принос, да се разделят от обществените заплащания. " Ако получавате 1000 лв., вие не знаете каква част са пенсията ви и каква част са дарове, надбавки, политически подкупи “, разяснява той.
По-умерен в прогнозите си беше макроикономистът Васил Караиванов. Той напомни, че актуалният бюджет е признат въз основата на четиригодишна прогноза, утвърдена от европейските сътрудници за влизането на страната в еврозоната. " От тази прогноза беше планувано, че приходите ще изостават и ще наваксат след две-три години “, изясни той.
Има ли заплаха България да тръгне по " гръцки или румънски сюжет “ с първия си държавен бюджет в евро през 2026 година? В ефира на NOVA финансистът Никола Янков, изпълнителният шеф на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов и макроикономистът Васил Караиванов сигнализираха за рисковата траектория на задлъжняване на страната. Според тях без незабавни и непопулярни структурни промени, фискалната непоклатимост е застрашена от раздути разноски, които не се покриват от приходите.
Въпреки че сюжет, сходен на Виденовата зима, е неосъществим заради валутния ръб, Янков предизвести, че страната върви по рисков път. " Държавата се движи в мощна траектория на задлъжняване, тъй като приходите не покриват разноските. А разноските са главно в обществената сфера - за заплати на държавни чиновници “, съобщи той.
Според обявените планове на ръководещите в идващия бюджет се плануват 1 милиард лв. повече за пенсии и 1,2-1,3 милиарда лв. повече за заплати. Проблемът, съгласно специалистите, е, че тези нараствания не са обвързани с успеваемостта на обществения бранш, а основават инфлационен напън.
" Ако продължим със същата политика на харчене на пари, които вземаме назаем за настоящи разноски, безспорно ни чака румънският или гръцкият сюжет “, безапелационен бе Добрин Иванов. Той настоя за " непопулярни структурни промени “, които се отсрочват с години, и даде съответен образец с разноските в правосъдната власт: " Средното заплащане за 2025 година е над 10 000 лв., което е съвсем три пъти и половина над междинната заплата за страната “.
Иванов разкри и порочната процедура в някои администрации, където незаетите щатни бройки доближават 20-25%, а парите от тях се употребяват за бонуси. Затова от асоциацията оферират заледяване на общите разноски за работни заплати в държавната администрация на равнищата от 2025 година, като се направи функционален разбор кои структури са с раздут щат и дублиращи функционалности.
Според Никола Янков, първата стъпка е да се спре автоматизираният механизъм, който обвързва заплатите в държавния бранш със междинната работна заплата. Втората основна промяна е пенсиите, основани на застрахователен принос, да се разделят от обществените заплащания. " Ако получавате 1000 лв., вие не знаете каква част са пенсията ви и каква част са дарове, надбавки, политически подкупи “, разяснява той.
По-умерен в прогнозите си беше макроикономистът Васил Караиванов. Той напомни, че актуалният бюджет е признат въз основата на четиригодишна прогноза, утвърдена от европейските сътрудници за влизането на страната в еврозоната. " От тази прогноза беше планувано, че приходите ще изостават и ще наваксат след две-три години “, изясни той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ