Кръгово ДДС ще е мощен стимул за използването на рециклирани материали
Ако продължи наклонността за занемаряване на рециклиращата промишленост в стопанската система, няма да реализираме задачите на кръговата стопанска система и за понижаване на излъчванията въглероден двуокис / 08:50 ч. 15 
За действителните провокации пред кръговата стопанска система, за съответните решения за стимулиране на промишлеността и бизнеса да създадат прехода към зелена промяна беседваме с Борислав Малинов, ръководител на Българската асоциация по преработване.
Българска Асоциация по преработване е основана през 1998 година под името „ Българска Асоциация на Търговците на Метали “ (БАТМ). През 2004 година, Асоциацията се преименува на Българска асоциация по преработване (БАР). От 2002 година, Асоциацията има собствен непрекъснат представител в Международния съвет по околна среда в Брюксел.
Борислав Малинов е бизнесмен в сферите на преработването, хотелиерството, електронната търговия, строителството и холистичната медицина. В сферата на преработването той ръководи Норд Холдинг АД. Дружеството е учредено през 1995 година, а главните му предмети на активност са събирането и преработката на метали.
Г-н Малинов, кои са най-важните решения и провокации за България по пътя към кръгова стопанска система?
На 14 юли Европейската комисия одобри, че политиките на Европейски Съюз в региона на климата, енергетиката, превоза и данъчното облагане ще бъдат пригодени към задачата за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с минимум 55 % до 2030 година спрямо нивата от 1990 година Основната цел е до 2050 година посредством понижение на излъчванията през идващото десетилетие, да се способства за превръщането на Европа в първия безпристрастен във връзка с климата континент.
Зеленият преход включва нова тактика за напредък и пътна карта за превръщането на стопанската система на Европейски Съюз, в това число и на България, в устойчива стопанска система, с цел да извърши уговорките по Парижкото съглашение.
Рециклирането е значим аспект в този преход, защото способства за намаляването на излъчванията въглероден двуокис, в това число посредством влагането на рециклирани материали в производствата, което е в пъти по – ниско въглеродно и енергийно дейно спрямо влагането на естествени първични материали в тях.
В тази обстановка рециклиращият бранш и по принцип бранша за ръководство на отпадъците се намират на кръстопът сред разнообразни провокации. Сред тях са неналичието на новаторски технологии и способи за оползотворяване на разнообразни типове боклуци и за техните подвидове. В момента съществува стеснен пазар, ниска стойност и реализация за някои типове рециклиран материал – да вземем за пример гранулат от старите гуми, някои типове рециклирана пластмаса от остаряла електроника и др.
Липсва или е мощно стеснен достъпът до грантове и принадлежности за финансиране на бранша за преработване, в това число за ръководство на отпадъците. Ползите, които преработването носи за околната среда и стопанската система не са приети даже на чисто законодателно равнище, като липсват и ограничения, които биха имали изгода за бранша. Това са зелени/кръгови поръчки за вложение на рециклиран материал. Необходими са и ограничения, които да улеснят преработването или даже да го създадат осъществимо посредством наложителни правила за екодизайн, в това число последователно унищожаване на веществата, пораждащи доста огромно безпокойствие. Не единствено на българско, само че и на европейско равнище липсва критерии за завършек на отпадъка за избрани боклуци като гуми, текстил. Неефективно е материалното оползотворяване на рециклируеми/оползотворими боклуци, както и енергийното оползотворяване на нерециклируемите боклуци. Необходими са локални съоръжения за преработване на някои рискови боклуци, да вземем за пример за слънчеви панели.
Именно превъзмогването на тези провокации стои в основата на сполучливото и качествено преработване, което ще способства за чиста околна среда и реализиране на задачите на кръговата стопанска система и Зелената договорка.
Къде се чупи нишката от статистиката, че сме в топ три по преработване на пластмасови опаковки и към момента огромното количество пластмаса, която не се събира от семействата и не се преработва?
По принцип пластмасовите боклуци са световно предизвикателство, особено за всички страни. Ето за какво страните, в това число и България подхващат ограничения за справяне с този проблем всекидневно, и по-конкретно първата стъпка е понижаване на тяхното генериране, посредством въвеждане на регулаторни механизми, свързани с продуктите за еднократна приложимост.
За качествено третирането на пластмаса постоянно има място за надграждане, в това число посредством новаторски способи за обработка и доставяне на промишлеността с качествени вторични първични материали. За оправянето с големите количества пластмасови боклуци, основна роля играе симбиозата сред частния и обществения бранш.
Да се проектират гуми с оптималната продъжителност на живота и устойчивост
За нас като част от европейската промишленост за рециклирани гуми, кръговата стопанска система стартира с дизайна, който следва да проектира гуми с оптимално дълга дълготрайност на живота и устойчивост.
В този начален дизайн следва да се подсигурява, че гумите се създават по този начин, че да се улеснява поправката и преработката им, увеличавайки живота им, и намалявайки въздействието им върху околната среда. Пример в това отношение са огромните гуми за камиони, които могат да се проектират, тъй че да бъдат регенерирани по няколко пъти.
В края на виталния си цикъл гумите се събират и се провежда тяхното отнасяне (чрез преработване на материали и оползотворяване на енергия). За част от тях процесите се провеждат от системите за разширена отговорност на производителя, функциониращи в страната.
Излезлите от приложимост гуми могат да бъдат запас за строителството
Вторичните първични материали от излезли от приложимост гуми (ИУГ) са значими запаси за промишлености като строителство, автомобилостроене, цимент и други, а фокусът на рециклиращата промишленост е върху увеличение на цената на вторичните първични материали, получени от гуми.
Към момента по-важният въпрос е точно какви са опциите за отнасяне на гуми в страната и по какъв начин може да се усили количеството осъществен рециклиран материал. Енергията е от значително значение за естеството на живота и развиването на всяка страна, като нашата не прави изключение. Основното търсене през 21-ви век е да се задоволят възходящите енергийни потребности, като в същото време се преценяват задачите за понижаване на СО2 излъчванията, въведени със Зеления пакт.
За превъзмогване на тежестта върху изкопаемите горива следва да се обърне повече внимание на обезпечаването на заместването им. Има разнообразни способи за отнасяне на излезлите от приложимост гуми, които са измежду ефикасните заместители на технологиите за отнасяне, които употребяват естествени запаси и изкопаеми горива. Нови технологии, приети на законодателно равнище, дружно с обезпечени грантове за тях, тласъци за реализирането на продукцията, в това число и въведени цели за вложение на рециклирани материали в някои производства, са измежду част от методите за превъзмогване на провокациите и сигурни зелени и кръгови стъпки.
Батериите се оползотворяват сполучливо в България от 7-8 години. Автомобилните батерии се събират дружно с киселината (което е задължително) и по този начин се прадават на заводите, които преработват батерии. Портативните акумулатори, които се изхвърляха на сметищата до скоро, в този момент се събират и се изнасят за фабрики в Германия и Франция, които ги преработват.
Какви новаторски технологии и способи за отнасяне на боклуци – например за портативни НУБА, за ЕЕО, ОМ могат да бъдат приложени?
Докато нововъведенията от частния бранш играят основна роля за прехода към кръгова стопанска система, обществения бранш може да улесни тази смяна. Например, в Япония министерството на околната среда дава дотации в размер на съвсем 93 милиона щатски $ за поддръжка на фирмите в преработването на пластмаса.
Иновациите могат да бъдат приложение както във връзка с техниката, по този начин и във връзка с процесите за отнасяне на типове боклуци. Те ще са обвързани надлежно с така наречен екодизайн и новите материали и способи, по които производителите ще създават продукция. Основният фокус схваща следва да бъде допустимо най-еколосъобразното отнасяне на отпадъците, като за гумите дадох образци нагоре.
Публичнитя и астният бранш да си взаимодействат
С появяването на нови зелени артикули, е естествено да има и нови технологии за тяхното отнасяне. В част от страните от Европейски Съюз към този момент влагат в технологии и съоръжения за отнасяне на слънчеви панели. Инвестират в проби на потреблението на изведени от употреба панели и на осъществимостта на второстепенен пазар за рециклирани панели. Компаниите създават технологии, посредством които да се демонтират излезлите от приложимост слънчеви панели на незамърсени съставни елементи, в това число тестване потреблението на стъклото от слънчеви панели да вземем за пример в оранжерии.
Като цяло, всяка страна влага и отдава част от фондовете за процеси по ръководство на боклуци и преработване. Когато претендираме за качествено преработване и първокласен рециклиран материал, с най-малък резултат за околната среда, допринасящо за зелените и кръгови политики, то обществения и частния бранш би трябвало да си взаимодействат.
Виждате ли повече благоприятни условия за финансиране по другите стратегии и фондове на Европейски Съюз, а по Плана за възобновяване?
За страдание частния рециклиращ бранш и бранша за боклуци не попадат в нито една опция за финансиране. Според Плана за възобновяване „ Извън обсега на поддръжката по направление Преход към кръгова стопанска система остават предприятията от рециклиращата промишлеността, които ще бъдат подкрепени по стратегия Околна среда 2021-2027, а предприятията, занимаващи се с авансово отнасяне на боклуци, ще получат поддръжка по линия на ПКИП. “ За тях в тези две стратегии са планувани финансови принадлежности, а не грантове, като реализация на сходни финансирания от предходния интервал беше с извънредно незадоволителни резултати, защото съвсем никой не се възползва от сходен вид финансиране.
В предходния интервал нямаше съответна стратегия или част от стратегия,
в която рециклиращия бранш да се припознае ,
и надлежно да има опция да построи нови или новаторски уреди и процеси, които да подкрепят качественото ръководство на боклуци. Когато ставаше въпрос за ръководство на боклуци, главните субекти, които се припознаваха бяха районните сдружения за битови боклуци. Когато присъстваше някъде частния бранш за преработване и ръководство на отпадъците, то това беше само под формата на финансови принадлежности като заеми да вземем за пример, от които съвсем няма сдружения да са се възползвали, поради това, че документите в тези случаи е доста по-голяма, спрямо елементарното кредитиране.
За страдание това схващане продължава и в
актуалните планове на национални стратегии ,
където виждаме, че този метод е удължен. Нашите предвиждания са, че в случай че тази наклонност за занемаряване на рециклиращата промишленост и промишлеността по ръководство на отпадъците продължи, то няма да може да бъде осъществен цялостния капацитет и опциите, които имат те, с цел да допринесат за понижаване на излъчванията въглероден двуокис и реализиране на задачите по Зелената договорка и кръговата стопанска система.
Какви критерии и тласъци съгласно Вас би трябвало да бъдат въведени? Вие коментирахте нуждата от въвеждане на национални критерии за завършек на отпадъка за ИУГ и текстил, нови локални съоръжения за боклуци, уголемен пазар за реализация на рециклиран материал от някои пластмаси, ИУГ и текстил?
Когато приказваме за критерии за завършек на отпадъка става въпрос за следното. На процедура секторът създава вторични първични материали, които обаче нямат явен статут дали са боклук или не. Вторичните първични материали са неотпадъци, тъй като се влагат в разнообразни индустриални процеси, само че от законодателна позиция те са към момента боклуци, до момента в който не бъдат въведени съответни нормативни критерии за края на отпадъка за тях.
По принцип идеалният вид би бил да има такива критерии на европейско равнище, с цел да няма разминаване в това какво дадена страна приема за боклук, при изискване че има нужда от транспорт на дадената суровина. Така ще се обезпечи дейно вложение в индустриалните процеси на количеството рециклирани материали, които все още са запаси, само че съгласно законодателството са боклуци. Такова облекчение е належащо за голям брой боклуци, измежду част от които са гумите и текстила. Преодоляването на празнотата е от значително значение както за бизнеса, по този начин и за институциите, защото когато има неизясненост за това кое е боклук и кое не, тази неизясненост не работи в изгода нито за бизнеса, който е в обстановка на използване на по-тежки ограничения и рестрикции, присъщи за ръководство на боклуци, по този начин и за институциите, които пропущат опцията да отчетат изгодата от този рециклиран материал и надлежно да я включат в статистиката за отпадъците с позитивен знак.
Въвеждане на цели за вложение на рециклиран материал в разнообразни производства е идната стъпка, която би подкрепила реализирането на творби рециклиран материал, за който липсва или има лимитирано търсене все още.
Как да бъдат въведени действителни и ефикасни зелени/кръгови поръчки?
Това са законодателни промени и образования. Големите обществени провокации като привършване на ресурсите, изменение на климата и замърсяването, изискват решения, които към момента не съществуват или не попадат в обичайните системи за доставка. В резултат, обществените управляващи възприемат нови подходи за възлагане и все по-често са склонни да споделят риска от новаторски покупки с бизнеса.
Концепцията за кръгови публични поръчки в България набира все по-голяма известност. Причините за позитивните настройки са свързани с няколко съществени фактора. Изпълнителната власт би трябвало да отговори на „ конкурентния напън “ за даване на по-добри услуги на по-ниска цена, само че също и на потреблението на световните пазари, предлагащи все по-ефективни решения. Нараства публичната зоркост във връзка с изразходването на обществени средства; Определението за „ стопански най-изгодна оферта “(ИИО) се трансформира. Стойността се мери освен с цената, само че и с устойчивостта на инвестицията, в това число „ разноските за виталния цикъл” и въздействието върху околната среда и обществото.
За да се улесни този развой са нужни ограничения, които да ускорят прехода към кръгова стопанска система. От една страна това са законодателни промени, даващи ясна формулировка на кръговите поръчки и къде в тръжната процедура могат да бъдат употребявани кръгови критерии.
Също по този начин повишение на работния потенциал на обществените институции – осъществяване на образования и създаване на управления, по отношение на етапите на кръговата социална поръчка и методите за тяхното използване. Също по този начин е значимо да се бизнесът да се ангажира и да се проведат предварителни съвещания. Така ще се подтикват нововъведенията и ще бъде дадена опция на бизнеса да взе участие с експертиза.
Какво да е Данък добавена стойност за рециклирани материали и в кои действия е най-необходимо? Влагането на такива материали в строителството да вземем за пример към момента е мираж.
Паралелно със отговорностите за вложение на рециклирани материали в нови производства са нужни и тласъци, с цел да работи механизмът оптимално дейно. Тук по-скоро може да се приказва за така наречен кръгообразен Данък добавена стойност.
„ Кръговият “ налог върху добавената стойност (ДДС) следва да има за цел да отразява в равнищата на налога „ кръговостта “ на даден артикул, в това число да вземем за пример каузи на преработвания материал, присъстващ в продукта.
Например артикули, които се пускат на пазара наново, като ремонтирани колела и други артикули могат да бъдат с по-малък размер на Данък добавена стойност, с цел да се подтиква тяхното прилагане.
Това би било мощен инструмент както за заплащане в цените на изгодите от продуктите, направени от рециклирани материали, по този начин и за поощряване на устойчивия избор на потребителите.
За действителните провокации пред кръговата стопанска система, за съответните решения за стимулиране на промишлеността и бизнеса да създадат прехода към зелена промяна беседваме с Борислав Малинов, ръководител на Българската асоциация по преработване.
Българска Асоциация по преработване е основана през 1998 година под името „ Българска Асоциация на Търговците на Метали “ (БАТМ). През 2004 година, Асоциацията се преименува на Българска асоциация по преработване (БАР). От 2002 година, Асоциацията има собствен непрекъснат представител в Международния съвет по околна среда в Брюксел.
Борислав Малинов е бизнесмен в сферите на преработването, хотелиерството, електронната търговия, строителството и холистичната медицина. В сферата на преработването той ръководи Норд Холдинг АД. Дружеството е учредено през 1995 година, а главните му предмети на активност са събирането и преработката на метали.
Г-н Малинов, кои са най-важните решения и провокации за България по пътя към кръгова стопанска система?
На 14 юли Европейската комисия одобри, че политиките на Европейски Съюз в региона на климата, енергетиката, превоза и данъчното облагане ще бъдат пригодени към задачата за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с минимум 55 % до 2030 година спрямо нивата от 1990 година Основната цел е до 2050 година посредством понижение на излъчванията през идващото десетилетие, да се способства за превръщането на Европа в първия безпристрастен във връзка с климата континент.
Зеленият преход включва нова тактика за напредък и пътна карта за превръщането на стопанската система на Европейски Съюз, в това число и на България, в устойчива стопанска система, с цел да извърши уговорките по Парижкото съглашение.
Рециклирането е значим аспект в този преход, защото способства за намаляването на излъчванията въглероден двуокис, в това число посредством влагането на рециклирани материали в производствата, което е в пъти по – ниско въглеродно и енергийно дейно спрямо влагането на естествени първични материали в тях.
В тази обстановка рециклиращият бранш и по принцип бранша за ръководство на отпадъците се намират на кръстопът сред разнообразни провокации. Сред тях са неналичието на новаторски технологии и способи за оползотворяване на разнообразни типове боклуци и за техните подвидове. В момента съществува стеснен пазар, ниска стойност и реализация за някои типове рециклиран материал – да вземем за пример гранулат от старите гуми, някои типове рециклирана пластмаса от остаряла електроника и др.
Липсва или е мощно стеснен достъпът до грантове и принадлежности за финансиране на бранша за преработване, в това число за ръководство на отпадъците. Ползите, които преработването носи за околната среда и стопанската система не са приети даже на чисто законодателно равнище, като липсват и ограничения, които биха имали изгода за бранша. Това са зелени/кръгови поръчки за вложение на рециклиран материал. Необходими са и ограничения, които да улеснят преработването или даже да го създадат осъществимо посредством наложителни правила за екодизайн, в това число последователно унищожаване на веществата, пораждащи доста огромно безпокойствие. Не единствено на българско, само че и на европейско равнище липсва критерии за завършек на отпадъка за избрани боклуци като гуми, текстил. Неефективно е материалното оползотворяване на рециклируеми/оползотворими боклуци, както и енергийното оползотворяване на нерециклируемите боклуци. Необходими са локални съоръжения за преработване на някои рискови боклуци, да вземем за пример за слънчеви панели.
Именно превъзмогването на тези провокации стои в основата на сполучливото и качествено преработване, което ще способства за чиста околна среда и реализиране на задачите на кръговата стопанска система и Зелената договорка.
Къде се чупи нишката от статистиката, че сме в топ три по преработване на пластмасови опаковки и към момента огромното количество пластмаса, която не се събира от семействата и не се преработва?
По принцип пластмасовите боклуци са световно предизвикателство, особено за всички страни. Ето за какво страните, в това число и България подхващат ограничения за справяне с този проблем всекидневно, и по-конкретно първата стъпка е понижаване на тяхното генериране, посредством въвеждане на регулаторни механизми, свързани с продуктите за еднократна приложимост.
За качествено третирането на пластмаса постоянно има място за надграждане, в това число посредством новаторски способи за обработка и доставяне на промишлеността с качествени вторични първични материали. За оправянето с големите количества пластмасови боклуци, основна роля играе симбиозата сред частния и обществения бранш.
Да се проектират гуми с оптималната продъжителност на живота и устойчивост
За нас като част от европейската промишленост за рециклирани гуми, кръговата стопанска система стартира с дизайна, който следва да проектира гуми с оптимално дълга дълготрайност на живота и устойчивост.
В този начален дизайн следва да се подсигурява, че гумите се създават по този начин, че да се улеснява поправката и преработката им, увеличавайки живота им, и намалявайки въздействието им върху околната среда. Пример в това отношение са огромните гуми за камиони, които могат да се проектират, тъй че да бъдат регенерирани по няколко пъти.
В края на виталния си цикъл гумите се събират и се провежда тяхното отнасяне (чрез преработване на материали и оползотворяване на енергия). За част от тях процесите се провеждат от системите за разширена отговорност на производителя, функциониращи в страната.
Излезлите от приложимост гуми могат да бъдат запас за строителството
Вторичните първични материали от излезли от приложимост гуми (ИУГ) са значими запаси за промишлености като строителство, автомобилостроене, цимент и други, а фокусът на рециклиращата промишленост е върху увеличение на цената на вторичните първични материали, получени от гуми.
Към момента по-важният въпрос е точно какви са опциите за отнасяне на гуми в страната и по какъв начин може да се усили количеството осъществен рециклиран материал. Енергията е от значително значение за естеството на живота и развиването на всяка страна, като нашата не прави изключение. Основното търсене през 21-ви век е да се задоволят възходящите енергийни потребности, като в същото време се преценяват задачите за понижаване на СО2 излъчванията, въведени със Зеления пакт.
За превъзмогване на тежестта върху изкопаемите горива следва да се обърне повече внимание на обезпечаването на заместването им. Има разнообразни способи за отнасяне на излезлите от приложимост гуми, които са измежду ефикасните заместители на технологиите за отнасяне, които употребяват естествени запаси и изкопаеми горива. Нови технологии, приети на законодателно равнище, дружно с обезпечени грантове за тях, тласъци за реализирането на продукцията, в това число и въведени цели за вложение на рециклирани материали в някои производства, са измежду част от методите за превъзмогване на провокациите и сигурни зелени и кръгови стъпки.
Батериите се оползотворяват сполучливо в България от 7-8 години. Автомобилните батерии се събират дружно с киселината (което е задължително) и по този начин се прадават на заводите, които преработват батерии. Портативните акумулатори, които се изхвърляха на сметищата до скоро, в този момент се събират и се изнасят за фабрики в Германия и Франция, които ги преработват.
Какви новаторски технологии и способи за отнасяне на боклуци – например за портативни НУБА, за ЕЕО, ОМ могат да бъдат приложени?
Докато нововъведенията от частния бранш играят основна роля за прехода към кръгова стопанска система, обществения бранш може да улесни тази смяна. Например, в Япония министерството на околната среда дава дотации в размер на съвсем 93 милиона щатски $ за поддръжка на фирмите в преработването на пластмаса.
Иновациите могат да бъдат приложение както във връзка с техниката, по този начин и във връзка с процесите за отнасяне на типове боклуци. Те ще са обвързани надлежно с така наречен екодизайн и новите материали и способи, по които производителите ще създават продукция. Основният фокус схваща следва да бъде допустимо най-еколосъобразното отнасяне на отпадъците, като за гумите дадох образци нагоре.
Публичнитя и астният бранш да си взаимодействат
С появяването на нови зелени артикули, е естествено да има и нови технологии за тяхното отнасяне. В част от страните от Европейски Съюз към този момент влагат в технологии и съоръжения за отнасяне на слънчеви панели. Инвестират в проби на потреблението на изведени от употреба панели и на осъществимостта на второстепенен пазар за рециклирани панели. Компаниите създават технологии, посредством които да се демонтират излезлите от приложимост слънчеви панели на незамърсени съставни елементи, в това число тестване потреблението на стъклото от слънчеви панели да вземем за пример в оранжерии.
Като цяло, всяка страна влага и отдава част от фондовете за процеси по ръководство на боклуци и преработване. Когато претендираме за качествено преработване и първокласен рециклиран материал, с най-малък резултат за околната среда, допринасящо за зелените и кръгови политики, то обществения и частния бранш би трябвало да си взаимодействат.
Виждате ли повече благоприятни условия за финансиране по другите стратегии и фондове на Европейски Съюз, а по Плана за възобновяване?
За страдание частния рециклиращ бранш и бранша за боклуци не попадат в нито една опция за финансиране. Според Плана за възобновяване „ Извън обсега на поддръжката по направление Преход към кръгова стопанска система остават предприятията от рециклиращата промишлеността, които ще бъдат подкрепени по стратегия Околна среда 2021-2027, а предприятията, занимаващи се с авансово отнасяне на боклуци, ще получат поддръжка по линия на ПКИП. “ За тях в тези две стратегии са планувани финансови принадлежности, а не грантове, като реализация на сходни финансирания от предходния интервал беше с извънредно незадоволителни резултати, защото съвсем никой не се възползва от сходен вид финансиране.
В предходния интервал нямаше съответна стратегия или част от стратегия,
в която рециклиращия бранш да се припознае ,
и надлежно да има опция да построи нови или новаторски уреди и процеси, които да подкрепят качественото ръководство на боклуци. Когато ставаше въпрос за ръководство на боклуци, главните субекти, които се припознаваха бяха районните сдружения за битови боклуци. Когато присъстваше някъде частния бранш за преработване и ръководство на отпадъците, то това беше само под формата на финансови принадлежности като заеми да вземем за пример, от които съвсем няма сдружения да са се възползвали, поради това, че документите в тези случаи е доста по-голяма, спрямо елементарното кредитиране.
За страдание това схващане продължава и в
актуалните планове на национални стратегии ,
където виждаме, че този метод е удължен. Нашите предвиждания са, че в случай че тази наклонност за занемаряване на рециклиращата промишленост и промишлеността по ръководство на отпадъците продължи, то няма да може да бъде осъществен цялостния капацитет и опциите, които имат те, с цел да допринесат за понижаване на излъчванията въглероден двуокис и реализиране на задачите по Зелената договорка и кръговата стопанска система.
Какви критерии и тласъци съгласно Вас би трябвало да бъдат въведени? Вие коментирахте нуждата от въвеждане на национални критерии за завършек на отпадъка за ИУГ и текстил, нови локални съоръжения за боклуци, уголемен пазар за реализация на рециклиран материал от някои пластмаси, ИУГ и текстил?
Когато приказваме за критерии за завършек на отпадъка става въпрос за следното. На процедура секторът създава вторични първични материали, които обаче нямат явен статут дали са боклук или не. Вторичните първични материали са неотпадъци, тъй като се влагат в разнообразни индустриални процеси, само че от законодателна позиция те са към момента боклуци, до момента в който не бъдат въведени съответни нормативни критерии за края на отпадъка за тях.
По принцип идеалният вид би бил да има такива критерии на европейско равнище, с цел да няма разминаване в това какво дадена страна приема за боклук, при изискване че има нужда от транспорт на дадената суровина. Така ще се обезпечи дейно вложение в индустриалните процеси на количеството рециклирани материали, които все още са запаси, само че съгласно законодателството са боклуци. Такова облекчение е належащо за голям брой боклуци, измежду част от които са гумите и текстила. Преодоляването на празнотата е от значително значение както за бизнеса, по този начин и за институциите, защото когато има неизясненост за това кое е боклук и кое не, тази неизясненост не работи в изгода нито за бизнеса, който е в обстановка на използване на по-тежки ограничения и рестрикции, присъщи за ръководство на боклуци, по този начин и за институциите, които пропущат опцията да отчетат изгодата от този рециклиран материал и надлежно да я включат в статистиката за отпадъците с позитивен знак.
Въвеждане на цели за вложение на рециклиран материал в разнообразни производства е идната стъпка, която би подкрепила реализирането на творби рециклиран материал, за който липсва или има лимитирано търсене все още.
Как да бъдат въведени действителни и ефикасни зелени/кръгови поръчки?
Това са законодателни промени и образования. Големите обществени провокации като привършване на ресурсите, изменение на климата и замърсяването, изискват решения, които към момента не съществуват или не попадат в обичайните системи за доставка. В резултат, обществените управляващи възприемат нови подходи за възлагане и все по-често са склонни да споделят риска от новаторски покупки с бизнеса.
Концепцията за кръгови публични поръчки в България набира все по-голяма известност. Причините за позитивните настройки са свързани с няколко съществени фактора. Изпълнителната власт би трябвало да отговори на „ конкурентния напън “ за даване на по-добри услуги на по-ниска цена, само че също и на потреблението на световните пазари, предлагащи все по-ефективни решения. Нараства публичната зоркост във връзка с изразходването на обществени средства; Определението за „ стопански най-изгодна оферта “(ИИО) се трансформира. Стойността се мери освен с цената, само че и с устойчивостта на инвестицията, в това число „ разноските за виталния цикъл” и въздействието върху околната среда и обществото.
За да се улесни този развой са нужни ограничения, които да ускорят прехода към кръгова стопанска система. От една страна това са законодателни промени, даващи ясна формулировка на кръговите поръчки и къде в тръжната процедура могат да бъдат употребявани кръгови критерии.
Също по този начин повишение на работния потенциал на обществените институции – осъществяване на образования и създаване на управления, по отношение на етапите на кръговата социална поръчка и методите за тяхното използване. Също по този начин е значимо да се бизнесът да се ангажира и да се проведат предварителни съвещания. Така ще се подтикват нововъведенията и ще бъде дадена опция на бизнеса да взе участие с експертиза.
Какво да е Данък добавена стойност за рециклирани материали и в кои действия е най-необходимо? Влагането на такива материали в строителството да вземем за пример към момента е мираж.
Паралелно със отговорностите за вложение на рециклирани материали в нови производства са нужни и тласъци, с цел да работи механизмът оптимално дейно. Тук по-скоро може да се приказва за така наречен кръгообразен Данък добавена стойност.
„ Кръговият “ налог върху добавената стойност (ДДС) следва да има за цел да отразява в равнищата на налога „ кръговостта “ на даден артикул, в това число да вземем за пример каузи на преработвания материал, присъстващ в продукта.
Например артикули, които се пускат на пазара наново, като ремонтирани колела и други артикули могат да бъдат с по-малък размер на Данък добавена стойност, с цел да се подтиква тяхното прилагане.
Това би било мощен инструмент както за заплащане в цените на изгодите от продуктите, направени от рециклирани материали, по този начин и за поощряване на устойчивия избор на потребителите.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ