Как убиецът Джок изгони справедливостта от съдебната зала
Ако приемем, че има голяма доза истина в думите на някогашния /и първи/ ръководител на Конституционния съд Асен Манов, превъзходен магистрат, съгласно сътрудниците му, че „ Съдията би трябвало да приказва посредством своите решения”, то кой да е изводът ни за работата на съдийския състав на Софийския апелативен съд -САС с ръководител Калин Калпакчиев, който освободи мнооого предварително / с цели 6 години, при нормална процедура от по 1,2,3 години/ килърът Джок Полфриймън?!
Мнения по този мегаскандал тези дни валят от всички направления, а в обществените мрежи „ компетентни” мнения пишат даже чистачките в постройката на Темида. Разбира се, всеки има право да приказва и написа, каквото мисли, само че някак би било добре и да може да мисли.
Скандалното дело за трагичната гибел на сина на един от най-известните психолози у нас Христо Монов – Андрей, от дълго време напусна правосъдната зала, тъй като там, в залата, влезе публичното мнение. И правото явно си потегли – тъкмо като в известния принцип по тази тематика.
И защото няма знак за тъждество сред правото и справедливостта по този проблем, безвреме почернените родители на убития от Полфрийман Андрей Монов провеждат на следващия ден, четвъртък марш за правдивост от 18.00 часа. Походът против правосъдното определение за предварителното освобождение на килъра ще стартира от НДК и ще стигне до лобното място на Андрей. Родителите на убитито момче внесоха тъжба против определението на съдиите Калин Калпачкиев и Велислава Иванова.
Отделно от това основният прокурор Сотир Цацаров, който прочее е някогашен арбитър, внесе искане до Върховния касационен съд да възобнови производството по условно предварително освобождение на Джок Полфрийман и да спре осъществяването на постановеното условно предварително освобождение на наказания за ликвидиране австралийски жител. Какво ще стане, ще забележим занапред. Прелюбопитно е обаче, че даже един някогашен арбитър и сегашен прокурор е забелязал бягството на справедливостта от правосъдната зала.
Ясно е, че като етична норма самата правдивост е прекомерно разтегливо и субективно разбиране и в множеството случаи не може да се лавнява с правната просвета. В съответният случай да вземем за пример каквото и да се направи, няма да върне живота на убития Андрей. Възмездие за неговите почернени родители, също е невероятно да има. Убиецът Полфрийман обаче си е жив и здрав и желае даже да не излежи даже присъдата си до дъно. Казват, че родителите му в Австралия били богати. А за какво тогава не заплати най-малко „ кръвнината” на фамилията на жертвата?!
Ето какъв е портретът на килъра, изработен от един от най-компетентните психиатри у нас – доктор Николай Михайлов:
„ Джок Полфрийман е правил тип правозащитна активност в пандиза, по този начин е станал и любим на БХК. Не е било добре те да го издигат за премия “Мъж на годината”. Това съобщи в предаването "Лице в лице " по БТВ психиатърът и политически анализатор доктор Николай Михайлов. Полфрийман е освободен, тъй като покрива критериите – разкайване и осъзнаване от осъщественото, съгласно съда. Този човек не се е поправил, считам аз. Той няма логика на психиката на отговорен, претърпял е убийството. Полфрийман не понася думата “убийство”, счита я за офанзива против него. Той изключва от себе си обвиняването, че е палач. Полфрийман се счита за жертва, а не за палач.Има скандал в дефиницията на думата “поправил се” от страна на съда за Джок Полфрийман. Как ще се е поправил, като няма схващане за вина”.
Без да отхвърлям по принцип правото на човек да се трансформира, в съответният случай предпочитам да се доверя на този експерт, а не на мненията на противоречивото Неправителствени организации БХК, нито на някакъв никому незнаен църковен чиновник. Но за жалост награждаваният от БХК арбитър Калпакчиев избра да се опре навръх тези „ експерти”. И това негово „ определение” мощно разколеба вярата ни в другояче релативно самостоятелната институция – съда.
Политологът доцент Стойчо Стойчев даде особено на „ Новини.бг.” един собствен прочит на това скандално съдийско решение:
„ Няма по-банален брътвеж от “решенията на съда не се коментират”. Да, не се разясняват решенията на Единствения и Истинен Съд Божий. Той ще каже, кой в каква степен е бил неверен щото безгрешни няма. В ДНК-то ни е. В този съд няма да има юристи, комитети, претенденти, политици и така нататък Там ще сме сами с делата си пред Бога.
Решенията на човешкия съд обаче се разясняват. Особено, когато актовете му стартират с “В ИМЕТО НА НАРОДА”. Щом съдиш в името на народа, не можеш да го игнорираш. Толкова. Голяма част от лицата, приключили право се държат като попечители на тоя народ, който са сложили под забраняване и ни изясняват по какъв начин не можело да се дават оценки за техните дейности, все едно не са от тоя свят, а са пратеници Свише. Цитира се Наказателен кодекс и законът все едно не са писани от хора документи за споразумяване на личните им каузи, а скрижали дадени от Бог.
Отделно, като знам какво въздействие има юридическото лоби в законодателния развой, изключително по от ошение на кодексите, българските адвокати цитиращи закони, са като научните служащи (нарочно не споделям учени), които ловко се самоцитират с цел да обосновават изказвания с предишни свои изказвания - обърната пирамида.
Затова споделям и “пируети върху правната норма”. За българското право тя е справедлив и безспорен факт, чиято поява не се разяснява, споделят “законодателят е преценил”. Ами законодателят има легитимност да преценя тъй като народът го е излъчил с тази цел. Правната норма се е появила вследствие на обществени връзки, а съдът е от хората основан на хората да служи. Затова е хубаво да се заслушва горе-долу.
Не желая да наскърбявам или подценявам никого, камо ли цяло съсловие. Казвам единствено, че със самовъзвеличаване мъчно се печели почитание. Погледнете данните за доверието в съда, без коментар”.
Напълно споделям мнението на доцент Стойчев и съм сигурна, че по този начин мислят и множеството данъкоплатци, които устоят със своите налози висшите държавни служители, каквито в последна сметка са съдиите и прокурорите, на които страната е поверила власт и доверие. Кой и по кое време е трансформирал събитието, че работата на обществено изявените специалности би следвало да е в отбрана на множеството ни съграждани, а освен на едно съсловие, което шумно и кресливо се пробва да се слага единствено в окото на урагана на публичния живот, занимавайки ни нонспоп с дребнавите си проблеми! И за похлупак тъкмо то да гони справедливостта от правосъдните зали.
Мнения по този мегаскандал тези дни валят от всички направления, а в обществените мрежи „ компетентни” мнения пишат даже чистачките в постройката на Темида. Разбира се, всеки има право да приказва и написа, каквото мисли, само че някак би било добре и да може да мисли.
Скандалното дело за трагичната гибел на сина на един от най-известните психолози у нас Христо Монов – Андрей, от дълго време напусна правосъдната зала, тъй като там, в залата, влезе публичното мнение. И правото явно си потегли – тъкмо като в известния принцип по тази тематика.
И защото няма знак за тъждество сред правото и справедливостта по този проблем, безвреме почернените родители на убития от Полфрийман Андрей Монов провеждат на следващия ден, четвъртък марш за правдивост от 18.00 часа. Походът против правосъдното определение за предварителното освобождение на килъра ще стартира от НДК и ще стигне до лобното място на Андрей. Родителите на убитито момче внесоха тъжба против определението на съдиите Калин Калпачкиев и Велислава Иванова.
Отделно от това основният прокурор Сотир Цацаров, който прочее е някогашен арбитър, внесе искане до Върховния касационен съд да възобнови производството по условно предварително освобождение на Джок Полфрийман и да спре осъществяването на постановеното условно предварително освобождение на наказания за ликвидиране австралийски жител. Какво ще стане, ще забележим занапред. Прелюбопитно е обаче, че даже един някогашен арбитър и сегашен прокурор е забелязал бягството на справедливостта от правосъдната зала.
Ясно е, че като етична норма самата правдивост е прекомерно разтегливо и субективно разбиране и в множеството случаи не може да се лавнява с правната просвета. В съответният случай да вземем за пример каквото и да се направи, няма да върне живота на убития Андрей. Възмездие за неговите почернени родители, също е невероятно да има. Убиецът Полфрийман обаче си е жив и здрав и желае даже да не излежи даже присъдата си до дъно. Казват, че родителите му в Австралия били богати. А за какво тогава не заплати най-малко „ кръвнината” на фамилията на жертвата?!
Ето какъв е портретът на килъра, изработен от един от най-компетентните психиатри у нас – доктор Николай Михайлов:
„ Джок Полфрийман е правил тип правозащитна активност в пандиза, по този начин е станал и любим на БХК. Не е било добре те да го издигат за премия “Мъж на годината”. Това съобщи в предаването "Лице в лице " по БТВ психиатърът и политически анализатор доктор Николай Михайлов. Полфрийман е освободен, тъй като покрива критериите – разкайване и осъзнаване от осъщественото, съгласно съда. Този човек не се е поправил, считам аз. Той няма логика на психиката на отговорен, претърпял е убийството. Полфрийман не понася думата “убийство”, счита я за офанзива против него. Той изключва от себе си обвиняването, че е палач. Полфрийман се счита за жертва, а не за палач.Има скандал в дефиницията на думата “поправил се” от страна на съда за Джок Полфрийман. Как ще се е поправил, като няма схващане за вина”.
Без да отхвърлям по принцип правото на човек да се трансформира, в съответният случай предпочитам да се доверя на този експерт, а не на мненията на противоречивото Неправителствени организации БХК, нито на някакъв никому незнаен църковен чиновник. Но за жалост награждаваният от БХК арбитър Калпакчиев избра да се опре навръх тези „ експерти”. И това негово „ определение” мощно разколеба вярата ни в другояче релативно самостоятелната институция – съда.
Политологът доцент Стойчо Стойчев даде особено на „ Новини.бг.” един собствен прочит на това скандално съдийско решение:
„ Няма по-банален брътвеж от “решенията на съда не се коментират”. Да, не се разясняват решенията на Единствения и Истинен Съд Божий. Той ще каже, кой в каква степен е бил неверен щото безгрешни няма. В ДНК-то ни е. В този съд няма да има юристи, комитети, претенденти, политици и така нататък Там ще сме сами с делата си пред Бога.
Решенията на човешкия съд обаче се разясняват. Особено, когато актовете му стартират с “В ИМЕТО НА НАРОДА”. Щом съдиш в името на народа, не можеш да го игнорираш. Толкова. Голяма част от лицата, приключили право се държат като попечители на тоя народ, който са сложили под забраняване и ни изясняват по какъв начин не можело да се дават оценки за техните дейности, все едно не са от тоя свят, а са пратеници Свише. Цитира се Наказателен кодекс и законът все едно не са писани от хора документи за споразумяване на личните им каузи, а скрижали дадени от Бог.
Отделно, като знам какво въздействие има юридическото лоби в законодателния развой, изключително по от ошение на кодексите, българските адвокати цитиращи закони, са като научните служащи (нарочно не споделям учени), които ловко се самоцитират с цел да обосновават изказвания с предишни свои изказвания - обърната пирамида.
Затова споделям и “пируети върху правната норма”. За българското право тя е справедлив и безспорен факт, чиято поява не се разяснява, споделят “законодателят е преценил”. Ами законодателят има легитимност да преценя тъй като народът го е излъчил с тази цел. Правната норма се е появила вследствие на обществени връзки, а съдът е от хората основан на хората да служи. Затова е хубаво да се заслушва горе-долу.
Не желая да наскърбявам или подценявам никого, камо ли цяло съсловие. Казвам единствено, че със самовъзвеличаване мъчно се печели почитание. Погледнете данните за доверието в съда, без коментар”.
Напълно споделям мнението на доцент Стойчев и съм сигурна, че по този начин мислят и множеството данъкоплатци, които устоят със своите налози висшите държавни служители, каквито в последна сметка са съдиите и прокурорите, на които страната е поверила власт и доверие. Кой и по кое време е трансформирал събитието, че работата на обществено изявените специалности би следвало да е в отбрана на множеството ни съграждани, а освен на едно съсловие, което шумно и кресливо се пробва да се слага единствено в окото на урагана на публичния живот, занимавайки ни нонспоп с дребнавите си проблеми! И за похлупак тъкмо то да гони справедливостта от правосъдните зали.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ