Ако приемем, че дори половината от тях работят на черния

Ако приемем, че даже половината от тях работят на черния пазар, то отново хората без работа ще са 8% от общо лицата в дейна възраст – 300 000 души. Според формалната статистика безработните у нас са към 130 хиляди души или 3,5%, поради методиката за броенето им, се споделя в разбор на КТ Подкрепа.

 

Да приемем, че всички 600 000 души бъдат включени в стратегия и се предлага базов приход от 1 000 лв. на месец (малко над минималната работна заплата), то месечно ще са нужни 600 млн. лв., а на година 7,2 милиарда лв.. Консолидираната фискална стратегия за 2004 година планува бюджет от 75 милиарда лева, това е 9,6% спомагателни разноски. Сумата ще съставлява 3,5% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година

Изглежда, че към днешна дата тази сума е непостижима за опциите на страната ни при днешното положение на стопанската система, надлежно на бюджета.

 

Приемем ли, че базисният приход следва да покрива главните разноски за живот, чиято оценка е към 1 500 лева на месец за 2024 година, то сумата ще нарасне с 50% и ще доближи годишно до към 10,8 милиарда лв., което е безусловно непостижимо в близко бъдеще, в случай че внезапно не нарасне данъчната тежест с най-малко 10-15%. Ако се одобри, че тежестта би трябвало да се поеме единствено от компаниите, то тежестта би трябвало да се усили доста. И това е единствено при изискване, че програмата обгръща хората без работа. А какво ще е нужно, с цел да се приложи за всички жители, питат от синдиката.

Малко история по отношение на опитите за въвеждане на повсеместен базов приход в Европа:

2016 година в Швейцария се организира референдум за въвеждане на повсеместен базов приход, който е отритнат със 77% от гласувалите. Предложението е било да се дава месечно заплащане в размер на 2 500 швейцарски франка.

 

През 2017-2018 година във Финландия са предоставяли 560 евро на месец, вместо обезщетение за безработица.
През 2019 година в Германия се предлага повсеместен базов приход от 1 200 евро на месец, като четири от пет индивида получаващи базовия приход в действителност работят.

През 2020 година гражданско придвижване от Австрия прави петиция под името „ Въвеждане на безусловни съществени приходи в целия Европейски Съюз “. Те оферират чистият размер на безусловния базов приход да бъде в размер на 60% от националния медианен равностоен наличен приход, до момента в който в страните, където приходите са ниски, да се ползва различен различен индикатор.

През същата 2020-та година Испания подкрепя 850 000 фамилии (общо 2.3 млн. души) с до 1015 евро помощ, които преди този момент са живели с под 230 евро на месец. Предвид огромната администрация не се реализира повсеместност.

 

През 2021 година самостоятелната област Каталуния, Испания, афишира, че ще вкара двугодишна пилотна стратегия от края на 2022 година, която щяла да обхване 5000 каталунски жители, без значение от приходите им, в размер от 950 до 1350 евро на месец.

Експериментите са къси, включват дребни групи от хора и не е ясно какви ще са дълготрайните резултати, като най-важният е въздействието върху психологичното здраве на хората.

Не съществуват обществени данни за измерените резултати и изгоди за индивида и обществото, като не на последно място пораждат въпросите от кое място ще дойдат парите и дали страните могат да си разрешат финансово сходна стратегия.

 

Да предположим, че в България се сътвори стратегия, която да обгръща безработните в страната. Към днешна дата:
• заетите са към 3 млн. души;

• в дейна възраст са 3,7 млн. души;

• студентите с българско поданство са към 0,2 млн.души;

• работещите пенсионери - към 0,1 млн. души.

В умозаключение, универсалният базов приход може да се ползва в началото само за най-засегнатите обществени групи и то, при изискване че сумата подсигурява разноските за живот и не е по-голяма от минималната работна заплата, тъй като би я обезсмислило и най-важното е обезпечена финансово, без да са нужни фрапантни съкращения в разноските на държавно равнище, показват от синдиката.