Арестувани хапчета
Ако предложенията бъдат признати, фармацевтичните компании ще би трябвало да държат на склад медикаменти за над 760 млн. лева
© Надежда Чипева Още по тематиката
Държавата не знае за какво 393 хиляди българи нямат здравни осигуровки
Без вноски за здраве са общо 719 хиляди, безработицата е една от главните аргументи
2 апр 2018
Здравното министерство взема на ръчно ръководство лечебните заведения
Това ще става посредством нов обединен финансов стандарт, ориентиран към икономисване на средства
1 апр 2018
Депутати от ГЕРБ оферират лекарствен запас за 100 млн. лв.
Целта на поправките е да се предотвратят неналичията на медикаменти вследствие на паралелна търговия
28 мар 2018 - Парламентът приготвя проектозакон за битка с паралелния експорт, съгласно който би трябвало да има медикаменти на склад за четири месеца напред.
- Производителите ще би трябвало да поддържат и спомагателен запас от всички 2726 медикамента, които заплащат здравната каса и лечебните заведения.
- Ако бъдат признати в настоящия си тип, текстовете ще доведат до непотребни разноски за фармацевтичните компании и оттова – до повишаване на медикаментите.
В аптеката липсва лекарство, което се заплаща от здравната каса - пациентът или би трябвало да го търси на друго място, или да го поръча и да чака да го доставят. През годините сходен проблем са срещали стотици хора, които неведнъж са се оплаквали на институциите.
Как реагират депутатите? Решават въпроса с всички неналичия на всички медикаменти един път вечно - де факто не разрешават износа освен на мъчно намиращите се лекарства, а на всички 2726, които се заплащат от здравната каса. Освен това задължават производителите да стартират да поддържат голям запас от тези лекарства.
Това в резюме е смисълът от измененията в лекарствения закон, импортирани сред първо и второ четене от депутати от ГЕРБ и Българска социалистическа партия в парламентарната здравна комисия. Целта им е да решат казуса с дефицита на лекарства за българските пациенти. Ако бъдат признати в настоящия си тип обаче, текстовете ще доведат до непотребни разноски за фармацевтичните компании, търговците на едро с лекарства и аптеките и оттова – до повишаване на медикаментите или преустановяване на продажбите им в България.
Защо няма медикаменти
Всяка година институциите получават сигнали от пациенти за дефицит на избрани лекарства в разнообразни елементи на България. Причините са разнообразни - индустриални проблеми, евакуиране на несъмнено лекарство по стопански съображения, решение на съответната аптека да продава или да не продава всички платени от здравната каса медикаменти, задължения към дистрибуторите, които пък стопират да обслужват аптеката и така нататък Здравното министерство обаче насочи вниманието си единствено към една от аргументите – паралелната търговия с медикаменти. По принцип това е насърчавана от Европейската комисия процедура на свободно придвижване на артикули, при която доста евтини лекарства от страните с най-ниски цени се изнасят в западноевропейските страни, в които цените са няколко пъти по-високи с концепция цената на медикаментите в страните членки да се намалява.
През годините паралелните търговци са проявявали интерес към към 100 продукта на българския пазар, като износът на медикаменти е два типа – законен и незаконен. В първия случай производителите уведомяват авансово лекарствената организация за експорта, изнасят единствено непотребни количества артикули, откакто е задоволено потреблението, преопаковат ги с листовки на съответния непознат език, а стоката има явен генезис. В незаконните канали обаче физически лица изкупуват от аптеките или лечебните заведения медикаменти с подправена рецепта и по-късно ги изнасят по незаконен път. Финансовият резултат от паралелната търговия е към 400 млн. лева годишно, като половината от тях са незаконни по данни на Българската асоциация за поощряване на паралелната търговия.
Сега вместо да изследват аргументите за дефицита при другите типове медикаменти и да предложат по какъв начин да се спре незаконната търговия с лекарства, депутатите оферират ограничения, които ще санкционират всички легални участници на пазара.
Медикаменти на склад
В Народното събрание има два плана за ограничение на паралелния експорт. Единият е на ГЕРБ и е с вносител Даниела Дариткова, ръководител на здравната комисия. В него се показва, че паралелният експорт на лекарства от Позитивния лист (които се заплащат от здравното министерство, касата и болниците) може да бъде позволен единствено в случай че потвърдено те не са в дефицит. Такъв съгласно плана съществува, в случай че всички налични бройки от даден медикамент са по-малко от 65% от нужните количества за облекчаване на здравните потребности на популацията за шест месеца, като включително не се включва наложителен запас. Предвидени са и наказания за фирмите, в случай че техните артикули са в дефицит. Ако тези условия се приложат на процедура, на склад във всеки един миг ще би трябвало да има стока за общо 666 млн. лева (което се равнява на четиримесечното им потребление) по калкулации на фармацевтичните компании.
Отделно от това Дариткова предлага за всички медикаменти в Позитивния лист да се поддържа наложителен запас от 10% от потреблението за последните шест месеца. То възлиза на 1 милиарда лева, т.е. запасът ще коства на производителите към 100 млн. лева Изискването ще засегне към 150 български и непознати фармацевтични компании. В настоящия вид търговците на едро поддържат складови наличия за един месец напред и всеки ден правят доставки за лечебни заведения и аптеки.
Валентина Найденова от Българска социалистическа партия пък предлага не производителите, а търговците на едро с медикаменти в България, които са 190, да държат на склад количества, не по-малки от 1% от общо осъществените продажби на обещано лекарството през предходната година. Това значи че даже търговци, които не оферират даден медикамент, към този момент ще би трябвало да разполагат с него.
Как да блокираме едни милиони
Фармацевтичната промишленост твърди, че в случай че бъдат признати, концепциите на ГЕРБ ще спрат всевъзможен експорт на медикаменти. И ще слагат фирмите в обстановката да блокират голям финансов запас, с цел да поддържат запас за лекарства, които в никакъв случай не са липсвали в аптеките.
" Ако това определение за дефицит бъде признато в настоящия вид, всички медикаменти, включени в Позитивния лекарствен лист, ще се окажат в дефицит ", счита Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за поощряване на паралелната търговия. Според нея поддържането на четиримесечни наличия би оказало пазарно-нелогична тежест върху бизнеса.
" В случая застрашени от дефицит са не повече от 100-200 продукта. Съвсем обособен е въпросът до каква степен запасът е верният механизъм за решение на казуса. Повечето от половината компании не разполагат със хранилища в България, медикаментите се доставят в склад на търговец на едро, който е безусловно самостоятелен. След доставката те стават негова благосъстоятелност и е невероятно производителят да управлява какво става с тази стока и би било нарушаване на конкурентното законодателство да се каже, че тази стока не би трябвало да се продава, а да се държи на склад ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските компании, която сплотява представителствата на международните фармацевтични компании в България. И до момента в който поддържането на запас от скъпо струващите медикаменти на фирмите би изглеждало мъчно, тъй като блокира финансов ресур с , при генеричните медикаменти, които са с по-ниска цена, това значи хиляди опаковки на склад. Например потреблението на медикаменти за високо кръвно е над 7 млн. опаковки за полугодието.
" Предложението е мъчно изпълнимо, ще сътвори големи проблеми пред фармацевтичните компании с голямо логистично натоварване, спомагателен разход и за жалост няма да извърши замисъла на препоръчаната мярка, а ще докара до задълбочаване на процеса на евакуиране на генерични лекарства ", счита Николай Хаджидончев, ръководител на БГ Фарма - асоциацията на генеричните фармацевтични компании.
Той счита, че за генеричните производители тази норма ще бъде съвсем невъзможна за осъществяване, заради обстоятелството че 10% от междинната шестмесечна консумация на медикамент с огромна приложимост значи хиляди опаковки да стоят на склад като запас, а за това ще са нужни нови спомагателни складови площи със съответните условия, основаване на предпоставки за загуби, заради приключване периода на валидност на запаса и средства за тяхното заличаване. " Големите локални производители към този момент имат ангажимент към държавния запас да поддържат избрани количества лекарства за тяхна сметка и това в допълнение ще ги натовари ", разяснява Хаджидончев. Според него преди да се одобри такава норма, е добре да се съветва и с способените европейски институции.
Всички тези нови условия в действителност може да се окажат и непотребни, в случай че новата осведомителна система която се планува по закон и е към лекарствената организация, бъде направена по този начин, че да следи в действително време налични количества във всички производители, търговци на едро и аптеки. Тогава елементарно може да се сигнализира превантивно, в случай че някъде се обрисуват неналичия.
Вносителят на главните оферти доктор Даниела Дариткова отбелязва, че би трябвало да се създадат действителни промени, които да овладеят недостига на животоспасяващи медикаменти.
" Всичко е в полза на пациентите. Амбицията ни е да подсигуряваме здравето и живота на жителите и да предотвратим дефицитите. Предлагаме разнообразни текстове от гласуваните на първо четене и по тази причина ще се наложи нотификация на Европейската комисия, всички оферти още са в развой на разискване ", разяснява Дариткова.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Държавата не знае за какво 393 хиляди българи нямат здравни осигуровки
Без вноски за здраве са общо 719 хиляди, безработицата е една от главните аргументи
2 апр 2018
Здравното министерство взема на ръчно ръководство лечебните заведения
Това ще става посредством нов обединен финансов стандарт, ориентиран към икономисване на средства
1 апр 2018
Депутати от ГЕРБ оферират лекарствен запас за 100 млн. лв.
Целта на поправките е да се предотвратят неналичията на медикаменти вследствие на паралелна търговия
28 мар 2018 - Парламентът приготвя проектозакон за битка с паралелния експорт, съгласно който би трябвало да има медикаменти на склад за четири месеца напред.
- Производителите ще би трябвало да поддържат и спомагателен запас от всички 2726 медикамента, които заплащат здравната каса и лечебните заведения.
- Ако бъдат признати в настоящия си тип, текстовете ще доведат до непотребни разноски за фармацевтичните компании и оттова – до повишаване на медикаментите.
В аптеката липсва лекарство, което се заплаща от здравната каса - пациентът или би трябвало да го търси на друго място, или да го поръча и да чака да го доставят. През годините сходен проблем са срещали стотици хора, които неведнъж са се оплаквали на институциите.
Как реагират депутатите? Решават въпроса с всички неналичия на всички медикаменти един път вечно - де факто не разрешават износа освен на мъчно намиращите се лекарства, а на всички 2726, които се заплащат от здравната каса. Освен това задължават производителите да стартират да поддържат голям запас от тези лекарства.
Това в резюме е смисълът от измененията в лекарствения закон, импортирани сред първо и второ четене от депутати от ГЕРБ и Българска социалистическа партия в парламентарната здравна комисия. Целта им е да решат казуса с дефицита на лекарства за българските пациенти. Ако бъдат признати в настоящия си тип обаче, текстовете ще доведат до непотребни разноски за фармацевтичните компании, търговците на едро с лекарства и аптеките и оттова – до повишаване на медикаментите или преустановяване на продажбите им в България.
Защо няма медикаменти
Всяка година институциите получават сигнали от пациенти за дефицит на избрани лекарства в разнообразни елементи на България. Причините са разнообразни - индустриални проблеми, евакуиране на несъмнено лекарство по стопански съображения, решение на съответната аптека да продава или да не продава всички платени от здравната каса медикаменти, задължения към дистрибуторите, които пък стопират да обслужват аптеката и така нататък Здравното министерство обаче насочи вниманието си единствено към една от аргументите – паралелната търговия с медикаменти. По принцип това е насърчавана от Европейската комисия процедура на свободно придвижване на артикули, при която доста евтини лекарства от страните с най-ниски цени се изнасят в западноевропейските страни, в които цените са няколко пъти по-високи с концепция цената на медикаментите в страните членки да се намалява.
През годините паралелните търговци са проявявали интерес към към 100 продукта на българския пазар, като износът на медикаменти е два типа – законен и незаконен. В първия случай производителите уведомяват авансово лекарствената организация за експорта, изнасят единствено непотребни количества артикули, откакто е задоволено потреблението, преопаковат ги с листовки на съответния непознат език, а стоката има явен генезис. В незаконните канали обаче физически лица изкупуват от аптеките или лечебните заведения медикаменти с подправена рецепта и по-късно ги изнасят по незаконен път. Финансовият резултат от паралелната търговия е към 400 млн. лева годишно, като половината от тях са незаконни по данни на Българската асоциация за поощряване на паралелната търговия.
Сега вместо да изследват аргументите за дефицита при другите типове медикаменти и да предложат по какъв начин да се спре незаконната търговия с лекарства, депутатите оферират ограничения, които ще санкционират всички легални участници на пазара.
Медикаменти на склад
В Народното събрание има два плана за ограничение на паралелния експорт. Единият е на ГЕРБ и е с вносител Даниела Дариткова, ръководител на здравната комисия. В него се показва, че паралелният експорт на лекарства от Позитивния лист (които се заплащат от здравното министерство, касата и болниците) може да бъде позволен единствено в случай че потвърдено те не са в дефицит. Такъв съгласно плана съществува, в случай че всички налични бройки от даден медикамент са по-малко от 65% от нужните количества за облекчаване на здравните потребности на популацията за шест месеца, като включително не се включва наложителен запас. Предвидени са и наказания за фирмите, в случай че техните артикули са в дефицит. Ако тези условия се приложат на процедура, на склад във всеки един миг ще би трябвало да има стока за общо 666 млн. лева (което се равнява на четиримесечното им потребление) по калкулации на фармацевтичните компании.
Отделно от това Дариткова предлага за всички медикаменти в Позитивния лист да се поддържа наложителен запас от 10% от потреблението за последните шест месеца. То възлиза на 1 милиарда лева, т.е. запасът ще коства на производителите към 100 млн. лева Изискването ще засегне към 150 български и непознати фармацевтични компании. В настоящия вид търговците на едро поддържат складови наличия за един месец напред и всеки ден правят доставки за лечебни заведения и аптеки.
Валентина Найденова от Българска социалистическа партия пък предлага не производителите, а търговците на едро с медикаменти в България, които са 190, да държат на склад количества, не по-малки от 1% от общо осъществените продажби на обещано лекарството през предходната година. Това значи че даже търговци, които не оферират даден медикамент, към този момент ще би трябвало да разполагат с него.
Как да блокираме едни милиони
Фармацевтичната промишленост твърди, че в случай че бъдат признати, концепциите на ГЕРБ ще спрат всевъзможен експорт на медикаменти. И ще слагат фирмите в обстановката да блокират голям финансов запас, с цел да поддържат запас за лекарства, които в никакъв случай не са липсвали в аптеките.
" Ако това определение за дефицит бъде признато в настоящия вид, всички медикаменти, включени в Позитивния лекарствен лист, ще се окажат в дефицит ", счита Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за поощряване на паралелната търговия. Според нея поддържането на четиримесечни наличия би оказало пазарно-нелогична тежест върху бизнеса.
" В случая застрашени от дефицит са не повече от 100-200 продукта. Съвсем обособен е въпросът до каква степен запасът е верният механизъм за решение на казуса. Повечето от половината компании не разполагат със хранилища в България, медикаментите се доставят в склад на търговец на едро, който е безусловно самостоятелен. След доставката те стават негова благосъстоятелност и е невероятно производителят да управлява какво става с тази стока и би било нарушаване на конкурентното законодателство да се каже, че тази стока не би трябвало да се продава, а да се държи на склад ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските компании, която сплотява представителствата на международните фармацевтични компании в България. И до момента в който поддържането на запас от скъпо струващите медикаменти на фирмите би изглеждало мъчно, тъй като блокира финансов ресур с , при генеричните медикаменти, които са с по-ниска цена, това значи хиляди опаковки на склад. Например потреблението на медикаменти за високо кръвно е над 7 млн. опаковки за полугодието.
" Предложението е мъчно изпълнимо, ще сътвори големи проблеми пред фармацевтичните компании с голямо логистично натоварване, спомагателен разход и за жалост няма да извърши замисъла на препоръчаната мярка, а ще докара до задълбочаване на процеса на евакуиране на генерични лекарства ", счита Николай Хаджидончев, ръководител на БГ Фарма - асоциацията на генеричните фармацевтични компании.
Той счита, че за генеричните производители тази норма ще бъде съвсем невъзможна за осъществяване, заради обстоятелството че 10% от междинната шестмесечна консумация на медикамент с огромна приложимост значи хиляди опаковки да стоят на склад като запас, а за това ще са нужни нови спомагателни складови площи със съответните условия, основаване на предпоставки за загуби, заради приключване периода на валидност на запаса и средства за тяхното заличаване. " Големите локални производители към този момент имат ангажимент към държавния запас да поддържат избрани количества лекарства за тяхна сметка и това в допълнение ще ги натовари ", разяснява Хаджидончев. Според него преди да се одобри такава норма, е добре да се съветва и с способените европейски институции.
Всички тези нови условия в действителност може да се окажат и непотребни, в случай че новата осведомителна система която се планува по закон и е към лекарствената организация, бъде направена по този начин, че да следи в действително време налични количества във всички производители, търговци на едро и аптеки. Тогава елементарно може да се сигнализира превантивно, в случай че някъде се обрисуват неналичия.
Вносителят на главните оферти доктор Даниела Дариткова отбелязва, че би трябвало да се създадат действителни промени, които да овладеят недостига на животоспасяващи медикаменти.
" Всичко е в полза на пациентите. Амбицията ни е да подсигуряваме здравето и живота на жителите и да предотвратим дефицитите. Предлагаме разнообразни текстове от гласуваните на първо четене и по тази причина ще се наложи нотификация на Европейската комисия, всички оферти още са в развой на разискване ", разяснява Дариткова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ