Ако потърсите в Google лоши шефове“, повечето линкове ще водят

Ако потърсите в Гугъл „ неприятни шефове “, множеството линкове ще водят към наръчници за оцеляване за чиновниците, като че ли неприятното водачество е просто следващото естествено злополучие, което би трябвало да преодолеем. Не би трябвало ежедневната ни работа да бъде въпрос на оцеляване. Лидерите не би трябвало да са хора, за конфликта с които се подготвяме всяка заран. Шефът би трябвало да е индивидът, който би трябвало да изважда на напред във времето най-хубавото от нас, а не да подвига равнищата ни на стрес до небесата.

Тук обаче се появява един абсурд – реформирането на неприятните шефове е мъчно, тъй като те нормално не осъзнават, че казусът идва от тях. Ако неприятните шефове считат, че се оправят ужасно, до момента в който екипите им безшумно се разпадат, по какъв начин можем да чакаме да се трансформират?
Защо е мъчно един неприятен началник да бъде реформиран
Популярният резултат на Дънинг-Крюгер може да помогне да се изясни за какво е толкоз мъчно да се промени неприятен началник. Казано в резюме, резултатът на Дънинг-Крюгер е когнитивна податливост, при която хората с ниски качества нормално надценяват своята подготвеност.