Ако постоянно мислите за това, което НЕ харесвате, точно с

Ако непрекъснато мислите за това, което НЕ харесвате, тъкмо с него ще се сблъсквате всеки ден.

Нямате право да съдите или да променяте нещо на този свят. Всичко би трябвало да приемате като експонати в музей, без значение дали ви харесва или не. Музеят може да съдържа доста експонати, които няма да ви харесат.

А и не ви хрумва да желаете те да бъдат махнати оттова. След като сте признали правото на махалото да съществува, вие имате право да го напуснете, да не се поддавате на неговото въздействие. Но най-важното е да не се борите с него, да не го осъждате, да не се ядосвате, да не изпускате нервите си, тъй като всичко това ще значи вашето присъединяване в неговата игра. Напротив, човек би трябвало умерено да го одобри за даденост, като належащо зло и по-късно да се отдалечи от него. Показвайки отменяне под каквато и да е форма, вие давате сила на махалото.

Преди да можете да разберете какво значи да избирате, би трябвало да се научите да отказвате. Хората са склонни да са неразбираеми по отношение на това, което желаят. Но всеки знае тъкмо какво не желае. В опит да се отърват от нежелани неща или събития, мнозина работят по подобен метод, че се оказва тъкмо противоположното.

За да откажете, би трябвало да приемете. Думата „ приемане “ тук значи не да го допуснете в себе си, а да признаете правото на битие и безразлично да го подминете. Да приемете и пуснете значи да го пропуснeте през себе си и да му помахате за сбогом с писалка. Напротив, да приемете и оставите значи да го допуснете в себе си, а по-късно да се привържете или да се съпротивлявате.

Ако ви тормозят мисли за това, което не ви харесва, тъкмо това ще участва в живота ви. Представете си, че един човек не обича ябълки. Той просто ги ненавижда, те го разболяват. Човек може просто да ги пренебрегва, само че не е удовлетворен от обстоятелството, че в света, в който живее, има такава нечистотия като ябълките. Те го нервират всякога, когато му заловен погледа, а той интензивно показва отвращението си. Това е на материално равнище.

Но на енергийно равнище е аналогично на това по какъв начин човек лакомо се нахвърля върху ябълките, тъпче си устата, дъвче и пищи, че ги ненавижда, цялостни си джобовете, дави се и отново се оплаква какъв брой му е омръзнало. На човек не му хрумва, че може просто да изхвърли ябълките от живота си, в случай че не ги желае.

Обичайте нещо или го ненавиждате, няма значение. Основното е, че в случай че вашите мисли са закрепени върху тематиката на вашите усеща, силата на мислите е закрепена на избрана периодичност, тъй че вие ​​се оказвате пленени от махалото и се трансферирате в съответните линии на живота, където предметът на фиксацията участва в обилие.

Ако не желаете да имате нещо, просто не мислете за него, подминете го безразлично и то ще изчезне от живота ви.

Изхвърлянето от живота значи не отбягване, а игнориране. Да избягвате значи да допускате в живота си, само че интензивно да се пробвате да се отървете от него. Да игнорирате значи да не реагирате по никакъв метод и затова – да нямате.

Представете си, че сте радиоапарат. Всеки ден се събуждате и слушате радиостанцията, която ненавиждате – светът, който ви заобикаля. Така че настройте се на друга периодичност!

Може да ви се коства, че като поставите желязна завеса сред себе си и света, ще се спасите от нежелани махала. Това не е нищо повече от заблуда. Като сте в желязна черупка, вие си казвате: „ Аз съм глуха стена. Нищо не виждам, нищо не слушам, нищо не знам, на никого няма да кажа. Няма достъп до мен. “ За да се поддържа такова защитно поле, е належащо да се изразходва сила, и то забележителна. Човек, който се пробва умишлено да се изолира от света, е непрекъснато напрегнат.

Освен това силата на защитното поле се настройва на честотата на махалото, против което е ориентирана отбраната. И тъкмо от това има потребност махалото. Не го интересува по какъв начин давате сила – със или без предпочитание. Каква е тогава отбраната от махалото? Празнота. Ако съм празен, няма какво да ме закачи. Не влизам в играта на махалото, само че и не се пробвам да се предпазя от него. Просто го пренебрегвам. Енергията на махалото минава, без да ме допира, и се разсейва в пространството. Играта на махалото не ме вълнува, не ме трогва. По отношение на него аз съм празен.

Основната задача на махалото е да притегли допустимо най-вече последователи и да получи сила от тях. Ако пренебрегнете махалото, то ще ви остави на мира и ще се превключи на други, тъй като визира единствено тези, които одобряват играта му, т.е. стартират да излъчват на неговата периодичност.

Най-грубият образец. Лаещо куче ви следва. Ако се обърнете, то ще лае още по-силно. Ако го вземете на съществено и започнете да му се карате, то дълго време ще тича след вас, тъй като задачата му е да откри с кого да се скара. Но в случай че сте го пренебрегнали, то ще превключи към различен обект.

И имайте поради, даже няма да му хрумне да ви се обиди, че не му обръщате внимание. То е прекомерно заета с задачата си да натрупа сила, с цел да мисли за нещо друго. Ако кучето бъде сменено от заядлив човек, този модел ще работи по безусловно същия метод.

В едно учебно заведение, в начален клас, имаше едно момче, което доста обичаше да тормози всички. Отговориха му кой на думи, кой на дело и във всеки случай му хареса. Той безусловно се „ лепваше “ за всички и никой не знаеше по какъв начин да се отърве от него.

Но удивителното е, че в класа имаше момиче, което той не докосна. Не, той не я харесваше, само че и не я нараняваше. Учителят не можеше да разбере за какво. Оказало се, че момичето просто не обърнало внимание на побойника. За нея той просто не съществуваше.

Другите деца постоянно реагираха съответно на неговите лудории, отговаряха на провокации, с други думи, излъчваха сила на честотата на махалото. Така несъзнателно децата стават последователи на този подбудител, а той се къпе в тяхната сила. Привържениците в тази ситуация не са фенове. За махалото няма значение дали го обичат или не. Най-важното е, че му дават сила.

Ако някой ви досажда, пробвайте върху него модела на разрушително махало, сигурно ще му пасне. Ако не можете да го погасите, тогава просто не отговаряйте на провокации – игнорирайте го.

Той няма да ви изостави, до момента в който не спрете да му давате силата си. Можете да дадете сила както непосредствено, влизайки в спор с него, по този начин и индиректно, безмълвно мразейки го.

Да спреш да даваш сила значи въобще да не мислиш за нея, да я изхвърлиш от главата си. Просто си кажете „ Да, кучето е с него! “, и той ще напусне живота ви.

Въпреки това, постоянно се случва елементарното игнориране на махалото да се провали. Например, шефът ви вика на килима. Просто отводът или отбраната ще значат загуба на сила, тъй като и двете са битка с махалото. В такива случаи можете да се преструвате, че влизате в играта на махалото. Основното е да сте наясно, че влизате в играта за развлечение.

Представете си по какъв начин едро дете замахва с чук към вас и удря с всичка мощ. Нямате нищо срещу, не се защитавате и не нападате. В този миг просто умерено се отдръпнете настрана и хлапето, дружно с чука, лети в празнотата. Това значи, че махалото не може да ви хване и пада.

Този принцип е в основата на айкидо. Буквално се случва следното. Нападателят се хваща за ръката, вървят дружно с него, като че ли го изпращат, след което елементарно се освобождават и изпращат да лети в посоката, в която е ориентирана силата му.

Цялата загадка е, че защитаващият се няма нищо срещу офанзивата. Той се съгласява с линията на нападателя, върви с него известно време и по-късно го пуска. Енергията на нападателя пада в празнотата, тъй като в случай че бранителят е „ празен “, тогава няма какво да го закачи.

Техниката на такова нежно отдръпване е, че се съгласявате с първата офанзива на махалото и по-късно се оттегляте дипломатично или ненатрапчиво насочвате придвижването в посоката, от която се нуждаете. Например, разчувствуван началник желае да ви даде работа и пламенно изисква тя да бъде направена тъкмо както той желае. Знаете, че това би трябвало да се направи по друг метод или въобще не е ваша отговорност.

Ако започнете да възразявате, да спорите, да се защитавате, той ще изисква послушание в строга форма. В края на краищата той е взел решение, а вие вървите против него. Направете противоположното. Слушайте деликатно, съгласете се с всичко, оставете първия подтик да пресъхне. И тогава умерено започнете да обсъждате детайлностите по работата с него. В момента вие сте получили силата на шефа и излъчвате на неговата периодичност.

Импулсът му, без да срещне опозиция, затихва за известно време. Не му казвайте, че знаете по-добре по какъв начин се прави тази работа, не отхвърляйте и не се карайте.

Вие просто се консултирате с шефа си по какъв начин можете да свършите работата по-бързо и по-добре или може би различен реализатор ще я свърши по-добре. Вие се люлеете дружно с махалото, само че го вършиме умишлено, без да участвате в играта, а като че ли гледате в профил. Той се люлее, изцяло потънал в играта.

Това е неговата игра – той взема решение, а вие се съгласявате с него и се съветвате. Ще видите, че силата, която преди е била ориентирана към вас, ще си отиде – към друго решение или различен реализатор. Така махалото ще се провали по отношение на вас.

Необходимо е единствено да бъдете деликатни при използването на тази техника към обособени хора, с цел да не потънете в елементарна измама.