Черната страна на политиката
Ако почнем да мислим и премисляме, ще се сетим за доста гнусотии, когато кажем думичките " политика " или " избори ". Даже се притеснявам, че може да стане нещо като викторина – изключително в случай че се появят малко по-интелигентни играчи, тогава и на някоя олимпиада ще избие. Олимпиада по гнусота.
И въпреки всичко – главната гнусота в политиката е оклепването. По-модерно е да се назовава черен пиар, единствено че пиарът има по-друга конотация – Връзки с обществеността. Каква връзка е да оплюеш някой конкурент? Живо късане на връзки си е.
Редовно като наближат избори в България и се сещаме, че не вървят задоволително хора да гласоподават. Трябва да гласуваме, непрекъснато ни се набива като политически апел. Само че доста хора просто не желаят да гласоподават, защото са отвратени от непрекъснатата поредност кавги, която съставлява политиката ни.
Да вземем да вземем за пример от по-скорошни събития – непрекъснатите надприказвания сред премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Все красноречия, все хитро изопачаване, все мъжкарски метод. И количеството уеднаквява качеството толкоз, че не искаш повече да чуваш нищо, даже да е значимо, даже да би трябвало. А делата – къде са? За Борисов който не е схванал какъв брой му костват делата, да се поогледа към себе си – образците се прескачат! Но и на Радев аурата не свети блестящо – за какво преди да вика " Мутри, вън ", не се обърна към Конституционния съд за избора на Иван Гешев за основен прокурор?
Извън съответни оплювания, даже самият политически език в България не просто отблъсква, ами напряко погнусява. Пуснете си някое парламентарно съвещание – не парламентарен надзор, че там депутати мъчно ще намерите, и се заслушайте. Можете да видите защо става въпрос или – и това са единствено пресни образци. Не си забравяйте единствено торбичка за повръщане.
Този вид противоборства вредят доста, тъй като не провокират почитание. Те провокират фанатизъм – или доста " за ", или твърдо " срещу ". Предизвикват и " абе я не ме занимавайте ". И с право – изключително хора, които в живота и специалността си се стремят към резултати, които залагат на рационалност, не желаят да слушат надприказване – желаят да чуят по какъв начин ще се свърши значимата работа. Но у нас всеобщо политиците не отварят дума даже коя работа е значима – в случай че го сторят, тогава ще лъсне каква са я свършили.
А отвращението е приключен факт, когато пристигна ред на отношението на политици към гласоподаватели. Валери Симеонов и майките на деца с увреждания помните ли? Ако помнехме същински, нямаше още да е народен представител! Но Симеонов реши и да напомни единствено преди 2 дни - с нов! Само че той си е зам.-председател на Народното събрание.
Така е в България – когато отвратените се отвращават, отвратителните отвращават!
Автор: Ивайло Ачев
И въпреки всичко – главната гнусота в политиката е оклепването. По-модерно е да се назовава черен пиар, единствено че пиарът има по-друга конотация – Връзки с обществеността. Каква връзка е да оплюеш някой конкурент? Живо късане на връзки си е.
Редовно като наближат избори в България и се сещаме, че не вървят задоволително хора да гласоподават. Трябва да гласуваме, непрекъснато ни се набива като политически апел. Само че доста хора просто не желаят да гласоподават, защото са отвратени от непрекъснатата поредност кавги, която съставлява политиката ни.
Да вземем да вземем за пример от по-скорошни събития – непрекъснатите надприказвания сред премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Все красноречия, все хитро изопачаване, все мъжкарски метод. И количеството уеднаквява качеството толкоз, че не искаш повече да чуваш нищо, даже да е значимо, даже да би трябвало. А делата – къде са? За Борисов който не е схванал какъв брой му костват делата, да се поогледа към себе си – образците се прескачат! Но и на Радев аурата не свети блестящо – за какво преди да вика " Мутри, вън ", не се обърна към Конституционния съд за избора на Иван Гешев за основен прокурор?
Извън съответни оплювания, даже самият политически език в България не просто отблъсква, ами напряко погнусява. Пуснете си някое парламентарно съвещание – не парламентарен надзор, че там депутати мъчно ще намерите, и се заслушайте. Можете да видите защо става въпрос или – и това са единствено пресни образци. Не си забравяйте единствено торбичка за повръщане.
Този вид противоборства вредят доста, тъй като не провокират почитание. Те провокират фанатизъм – или доста " за ", или твърдо " срещу ". Предизвикват и " абе я не ме занимавайте ". И с право – изключително хора, които в живота и специалността си се стремят към резултати, които залагат на рационалност, не желаят да слушат надприказване – желаят да чуят по какъв начин ще се свърши значимата работа. Но у нас всеобщо политиците не отварят дума даже коя работа е значима – в случай че го сторят, тогава ще лъсне каква са я свършили.
А отвращението е приключен факт, когато пристигна ред на отношението на политици към гласоподаватели. Валери Симеонов и майките на деца с увреждания помните ли? Ако помнехме същински, нямаше още да е народен представител! Но Симеонов реши и да напомни единствено преди 2 дни - с нов! Само че той си е зам.-председател на Народното събрание.
Така е в България – когато отвратените се отвращават, отвратителните отвращават!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ