Ако пишех журналистически, щях да напиша измъчена победа. Или -

Ако пишех журналистически, щях да напиша " измъчена победа ". Или - " несигурна победа ". Или даже " мечтана, само че дали действителна? - победа ".

Пиша, обаче, политологически - и нямам потребност от епитети, които да нюансират съществителното - а от време на време по този начин го " нюансират ", че го отхвърлят изцяло.

Току-що оповестената " декларация за желание " (защото към този момент нямаме нищо повече от това) на ГЕРБ и " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) за взаимна поддръжка за сформиране на работещо държавно управление сама по себе си е деяние - въпреки още да не е произвела реалност. (Ако за някого това звучи прекомерно комплицирано, да не чете нататък, няма да му е от изгода.) И това желание за деяние е положително. Дори в случай че деяние не последва.

ГЕРБ и " Продължаваме промяната - Демократична България " се схванаха за ротационен министър председател

Защото, в случай че на следващия ден същите декларатори на планове от през днешния ден ни кажат: " Нищо няма да вършим! ", ние ще имазме политическото и моралното право да им кажем на собствен ред: " Значи през вчерашния ден можеше - за какво не може през днешния ден? Щом като един път сте оповестили държавното управление за политически допустимо (спомнете си по какъв начин до погнуса ни поучавате, че политиката била изкуство на възможното) - по какъв начин по този начин през днешния ден стана невероятно? Или е невероятно, тъй като е невероятно за вас? Ами ходете си тогава, немощни хорица, дайте път на можещите хора! "

Нали по този начин ще им кажем? И нали на тях няма да им стане добре? Защото сами ще са си измъкнали килимчето и стремително падат в пропастта на идните избори?

Това са най-повърхностните, заради което са и най-очевидните учредения за какво ГЕРБ и ПП-ДБ ще бъдат подготвени да поемат още опасности, с цел да осъществят декларирания през днешния ден проект.

Няма да изреждам за н-ти път - не, не за какво е хубаво да имаме държавно управление - а за какво е неприятно да нямаме. Този публичен спор е зад гърбовете ни, позициите се изясниха, никой никого към този момент не може да пре-убеди, пък и няма потребност. Огромното болшинство на българските жители поддържа концепцията за държавно управление в този момент, а не нови избори. Няма да кажа по инерция, че това е " глас Божи ", тъй като, нали, не е гласът на целия народ - само че е гласът на по-голямата и, в тази ситуация, по-разумната му част.

Това е гласът на Разум Политически!

Да оставим утрешните проблеми за на следващия ден, а през днешния ден да се поздравим с успеха на този рядко навестяващ ни Разум.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.