Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2017 г.,

Ако парламентарните избори се организираха в края на 2017 година, ГЕРБ биха получили към 28%, а Българска социалистическа партия – 21% от вота. Обединените патриоти, които са сътрудници на ГЕРБ в ръководството, пък ще бъдат трета политическа мощ с малко над 6%, а Движение за права и свободи - четвърти също с към 6%. Кой би бил трети или четвърти обаче е мъчно да се планува в извънизборна обстановка, сочи проучване на " Екзакта рисърч ". Ако хипотетичният избор на избор бъде редуциран единствено сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ 1/3 от жителите няма да гласоподават за никого, считат от организацията.

Нейното изследване е извършено в интервала 7-13 декември 2017 година измежду 1000 пълнолетни българи в в 92 обитаеми места. Информацията е набрана посредством директно полустандартизирано изявление по домовете.

Според откривателите, в случай че изборите се организират през сегашния месец, в Народното събрание биха попаднали единствено 4 обединения – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Оперативна програма и Движение за права и свободи. Засега партия " Воля " остава под 4%, което не й разрешава да прескочи бариерата.

Ситуацията вдясно не наподобява изключително перспективна, тъй като обединяванията се правят към две ядра. С висока степен на меродавност може да се твърди, че поотделно тези две ядра нямат особени шансове да попаднат в идващ парламент, считат от " Екзакта ".

При нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от гласоподавателите си от март 2017г., а Българска социалистическа партия – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората, регистрират социолозите. Непосредствено след тях се подреждат гласоподавателите на Движение за права и свободи – 84% от които биха повторили своя избор. Над две трети от някогашните гласоподаватели на Оперативна програма биха подкрепили още веднъж тази патриотична групировка. " Воля " би запазила към 60% от гласоподавателите си от март 2017 година като една трета от някогашните им гласоподаватели през днешния ден са разочаровани.

Анализаторите са пробвали да преценяват по какъв начин биха се позиционирали двете първи партии при определяне на двуполюсен модел и са задали предполагаем въпрос: " Да допуснем, че на последващи парламентарни избори се явят единствено ГЕРБ и Българска социалистическа партия. За кого бихте дали своят вот? ". 41% дават отговор, че биха дали своят вот за ГЕРБ, а 29% – за Българска социалистическа партия. 1/3 от българите отхвърлят да гласоподават за която и да е от тези две партии.

Показателно е, че при сходна обстановка близо половината от гласоподавателите на Движение за права и свободи биха подкрепили Българска социалистическа партия, а едвам 14% – ГЕРБ. Ако десните въпреки всичко решат да гласоподават, вотът им по-скоро би бил в интерес на ГЕРБ.

Половината от гласоподавателите на Оперативна програма биха дали своят вот за ГЕРБ, а едвам 12% за Българска социалистическа партия. Това демонстрира доближаване сред гласоподавателите на партиите от ръководещата коалиция.

Политически апатичните българи са по-склонни да поддържат ГЕРБ, а вотът на сегашните гласоподаватели на " Воля " би се насочил в равна степен към ГЕРБ и Българска социалистическа партия.

Против предварителни избори са 62%

Изследването демонстрира още, че 62% се афишират срещу предварителни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% поддържат възможното осъществяване на предварителен избор. Половината от симпатизантите на левицата желаят предварителни парламентарни избори.

Противници на предварителните избори са най-често хората на възраст сред 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на градовете отвън столицата. 92% от гласоподавателите на ГЕРБ и 83% от тези на Оперативна програма се афишират срещу провеждането на предварителни парламентарни избори.

Социолозите настояват, че е показателно, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предварителните избори решение на проблемите. Един от главните причини на българите, които не желаят предварителен избор е, че не виждат кой би могъл да ръководи страната. Едва 24% от интервюираните преценят, че настоящето ръководство има управническа опция като 16% от тях я виждат в лицето на Българска социалистическа партия. 63% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия имат вяра, че могат да ръководят страната по-добре от ГЕРБ.

Най-харесвани са Дончев, Каракачанов, Кралев и Павлова

Според данните на " Екзакта " Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат позитивен рейтинг – положителните оценки за работата им имат превес над отрицателните.

Най-изразителен е растежът на утвърждение (от по 8%) към вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева и към министъра на стопанската система Емил Караниколов. С по 7% покачват утвърждението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През миналите месеци дружно с утвърждението, пораства и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. Очевидно работата на тези министри ги вади от анонимност, само че и поляризира публичните оценки за тях.

С по 6% нараства утвърждението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.

Порожанов, Боил Банов и Нено Димов са най-неодобрявани

С невисок рейтинг на утвърждение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов. Това се дължи и на към момента ниската им известност, настояват от " Екзакта рисърч ".

Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва: Мая Манолова със 71% одобрение; Румен Радев със 70% одобрение; Йорданка Фандъкова с 62% одобрение; Томислав Дончев с 47% одобрение; Бойко Борисов с 45% одобрение; Красимир Каракачанов с 44% одобрение; Красен Кралев с 38% одобрение; Лиляна Павлова с 37% одобрение;
Георги Първанов с 35% одобрение; Владислав Горанов с 34% утвърждение.