Проучване: ГЕРБ и БСП спорят за първото място, ДПС и Демократична България за № 4 при вот сега |
Ако парламентарните избори бяха през днешния ден, за ГЕРБ биха дали своят вот 27,1% от българските жители, за Българска социалистическа партия – 26,3%, за „ ИТН “ – 18,6%, за Движение за права и свободи – 8,3%, за Обединение „ Демократична България “ – 7,6% и за „ Изправи се. БГ “ – 3.9%.
Това демонстрират данните на Институт „ Рего “, който организира първото си социологическо проучване на политическите и електорални настройки през октомври. Директор на института е политологът Калоян Методиев, който на президента Румен Радев.
Данните демонстрират вота на твърдо решилите за коя партия или коалиция ще гласоподават. Към днешна дата може да се прогнозира сигурното присъединяване в идващия парламент на ГЕРБ, БСП, „ ИТН “, Движение за права и свободи и Обединение „ Демократична България “.
Висок е делът на нерешилите за коя партия или коалиция от партии ще гласоподават (не е изключено част от тях да не упражнят правото си на глас) – 20,3%. Този висок % допуска, че може да се стигне до основни разбърквания в прогнозираните позиции. Трябва да се означи и сериозният дял на отводите от интервюиране, в това число и боязън от свободно изложение на политическите настройки измежду интервюираните.
Двете водещи интриги, които следват от данните са за първото и четвърто място. ГЕРБ и Българска социалистическа партия на практика са с изравнени позиции и социологически паритет. Сходна е ситуацията сред Движение за права и свободи и Демократична България, които си оспорват четвъртото място.
„ ИТН “ на Слави Трифонов среща съществени благосклонности, само че към момента е нов и непознат като политически план, който се свързва само с водача му и медийната му кариера. В този смисъл на партията липсва политическа легитимност.
Все още несъздадения план на Мая Манолова гравитира към 4 %, само че е надалеч от каквато и да е устойчива прогноза за несъмнено попадане в идващия парламент.
Обединените патриоти и Воля доста мъчно биха се доближили до изборната преграда. Атака и „ Републиканци за България “ на Цветан Цветанов остават под 1 на 100. Оттам насетне няма политически субекти, които да се дефинират като витални и да предизвикват съществено публично внимание.
Данните демонстрират отчетливо ниско доверие на българските жители към мнозинството институции. Нито една не съумява да събере повече от половината доверие на избирателите. Пълно и огромно доверие в съд, прокуратура, парламент, държавно управление и президент имат надлежно едвам 8,1%, 9,7%, 9,8%, 15% и 31.1% от изследваните лица.
Представените данни са от национално изследване, извършено измежду 2000 пълнолетни български жители в интервала от 21.10.2020 година до 27.10.2020 година Подборът на респондентите е по квота въз основа на демографските признаци вид обитаемо място, пол и възраст. Методът на регистрация на първичната информация е директно стандартизирано изявление благодарение на таблети и хартиени анкети.
Това демонстрират данните на Институт „ Рего “, който организира първото си социологическо проучване на политическите и електорални настройки през октомври. Директор на института е политологът Калоян Методиев, който на президента Румен Радев.
Данните демонстрират вота на твърдо решилите за коя партия или коалиция ще гласоподават. Към днешна дата може да се прогнозира сигурното присъединяване в идващия парламент на ГЕРБ, БСП, „ ИТН “, Движение за права и свободи и Обединение „ Демократична България “.
Висок е делът на нерешилите за коя партия или коалиция от партии ще гласоподават (не е изключено част от тях да не упражнят правото си на глас) – 20,3%. Този висок % допуска, че може да се стигне до основни разбърквания в прогнозираните позиции. Трябва да се означи и сериозният дял на отводите от интервюиране, в това число и боязън от свободно изложение на политическите настройки измежду интервюираните.
Двете водещи интриги, които следват от данните са за първото и четвърто място. ГЕРБ и Българска социалистическа партия на практика са с изравнени позиции и социологически паритет. Сходна е ситуацията сред Движение за права и свободи и Демократична България, които си оспорват четвъртото място.
„ ИТН “ на Слави Трифонов среща съществени благосклонности, само че към момента е нов и непознат като политически план, който се свързва само с водача му и медийната му кариера. В този смисъл на партията липсва политическа легитимност.
Все още несъздадения план на Мая Манолова гравитира към 4 %, само че е надалеч от каквато и да е устойчива прогноза за несъмнено попадане в идващия парламент.
Обединените патриоти и Воля доста мъчно биха се доближили до изборната преграда. Атака и „ Републиканци за България “ на Цветан Цветанов остават под 1 на 100. Оттам насетне няма политически субекти, които да се дефинират като витални и да предизвикват съществено публично внимание.
Данните демонстрират отчетливо ниско доверие на българските жители към мнозинството институции. Нито една не съумява да събере повече от половината доверие на избирателите. Пълно и огромно доверие в съд, прокуратура, парламент, държавно управление и президент имат надлежно едвам 8,1%, 9,7%, 9,8%, 15% и 31.1% от изследваните лица.
Представените данни са от национално изследване, извършено измежду 2000 пълнолетни български жители в интервала от 21.10.2020 година до 27.10.2020 година Подборът на респондентите е по квота въз основа на демографските признаци вид обитаемо място, пол и възраст. Методът на регистрация на първичната информация е директно стандартизирано изявление благодарение на таблети и хартиени анкети.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ