Една партия изхвърча от парламента, ако изборите бяха днес
Ако парламентарните избори бяха през днешния ден, " АПС " на Доган нямаше да покрие минималния 4-процентов предел, с цел да влезе в Народното събрание. Това показва новото изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “. Партията на Ахмед Доган би имала едвам 1,4% поддръжка. За съпоставяне, през изследване, оповестено на уеб страницата на Центъра за обществени и политически проучвания, АПС имаше 4,9 на 100 поддръжка, изпреварвайки Има Такъв Народ, МЕЧ и " Величие ".
В Народното събрание биха останали всички други партии, които са част от настоящия парламент. Ето по какъв начин се подреждат политическите сили, съгласно " Галъп "
:
Според изследването ГЕРБ-СДС остава водеща политическа мощ с поддръжка от 25,7%. Според социолозите това се дължи на дейната работа на държавното управление, изключително триумфите по спасяването на средствата по Плана за възобновяване и резистентност, и включването на България в еврозоната. Те ускоряват увереността на гласоподавателите и консолидират електоралната база на групировката. Опитите на опозицията да ерозира тази поддръжка към този момент не дават резултат, допълват от социологическата организация.
Другите две обединения в държавното болшинство също показват непоклатимост – Българска социалистическа партия получава 7,9%, а „ ИТН “ (ИТН) – 5,3 на 100, като тази резистентност съгласно социолозите може да се изясни с присъединяване им в ръководството и умерената им политическа линия.
Непосредствено след ГЕРБ-СДС се подрежда „ ДПС-Ново начало “ със 17,6%. Това равнище на поддръжка е съпоставимо с резултата от изборите през юни 2024 година – 17,06%, директно преди вътрешнопартийния спор. В комбиниране с фактическия разпад на „ Алианс за права и свободи “ (АПС), които в изследването регистрират едвам 1,4% поддръжка, този резултат е индикация, че обичайният електорат на групировката се консолидира към законния политически индивид – „ ДПС-Ново начало “, написа в разбора на социолозите. Предвид присъщата висока готовност на тази електорална група в изборна конюнктура, хипотезата е, че поддръжката за „ ДПС-Ново начало “ може да се усили в действителна изборна обстановка.
„ Възраждане “ заема трета позиция с 13,2%, отбелязвайки стабилизация след предишен спад. Изчерпването на тематиката „ за “ или „ срещу “ въвеждането на еврото слага партията в търсене на нови настоящи дела, посредством които да поддържа електорална динамичност, сочат данните на изследването.
Конкуренцията от страна на „ Морал, единение, чест “ (МЕЧ) – с поддръжка от 6,1% и „ Величие “ – с поддръжка от 4,1% на 100 в този електорален сегмент става все по-осезаема, написа още в разбора.
„ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) записва 12,6% поддръжка. Корупционните кавги в София и Варна, както и политическите разтърсвания към този момент оказват отрицателно отражение върху доверието към групировката. Загубата на главната идентификационна линия – битката с корупцията – слага пред обединението сериозен стратегически проблем, допълват от „ Галъп “. Предстои да се следи дали ще последва трайна загуба на електорална външна страна или ще бъде реализирана стабилизация.
Хората, които биха дали своят вот за други обединения, са 4,2 на 100, а към момента не са решили близо 2%.
През юли се следи и известна динамичност в публичното доверие към заемащите висши конституционни длъжности, пишат още от социологическата организация: Доверието към президента Румен Радев бележи спад до 38,7%. Вицепрезидентът Илияна Йотова също губи позиции и утвърждението към нея спада до 29% при преобладаващо отрицание. Одобрението към министър-председателя Росен Желязков нараства до 27,4% – резултат, отразяващ публичната оценка за политиката на държавното управление като цяло. Председателят на Народното събрание
Наталия Киселова се употребява с 14,3% утвърждение.
Сред институциите в страната запитаните се доверяват най-вече на църквата – 46,1%, следвана от банковата система – 43,1 на 100, президентската институция – 42%, армията – 38,4 на 100, полицията – 34,7%, Конституционния съд – 25,3 на 100, правосъдната система – 23,1%, държавното управление – 20,6 на 100, прокуратурата – 20,5%, Централната изборна комисия (ЦИК) – 18,1 на 100 и Народното събрание е с доверие от 13,4%.
Най-голямо утвърждение от водачите на главните политически обединения записва Бойко Борисов – 22,5%, следван от Костадин Костадинов със 17,1 на 100, Делян Пеевски – 16,5%, Радостин Василев – 14,8 на 100, Слави Трифонов – 13,4%, Атанас Зафиров – 8,7 на 100, Ивелин Михайлов – 8,2%, Асен Василев – 7,6 на 100 и Атанас Атанасов – 7,4%.
Данните са от национално представително изследване по метода на стандартизирано персонално изявление вид face-to-face с регистрация на данни посредством таблети измежду 800 пълнолетни жители, извършено от 11-и до 23 юли 2025 година Изследването е част самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “ и е финансирано със лични средства.
В Народното събрание биха останали всички други партии, които са част от настоящия парламент. Ето по какъв начин се подреждат политическите сили, съгласно " Галъп "
:
Според изследването ГЕРБ-СДС остава водеща политическа мощ с поддръжка от 25,7%. Според социолозите това се дължи на дейната работа на държавното управление, изключително триумфите по спасяването на средствата по Плана за възобновяване и резистентност, и включването на България в еврозоната. Те ускоряват увереността на гласоподавателите и консолидират електоралната база на групировката. Опитите на опозицията да ерозира тази поддръжка към този момент не дават резултат, допълват от социологическата организация.
Другите две обединения в държавното болшинство също показват непоклатимост – Българска социалистическа партия получава 7,9%, а „ ИТН “ (ИТН) – 5,3 на 100, като тази резистентност съгласно социолозите може да се изясни с присъединяване им в ръководството и умерената им политическа линия.
Непосредствено след ГЕРБ-СДС се подрежда „ ДПС-Ново начало “ със 17,6%. Това равнище на поддръжка е съпоставимо с резултата от изборите през юни 2024 година – 17,06%, директно преди вътрешнопартийния спор. В комбиниране с фактическия разпад на „ Алианс за права и свободи “ (АПС), които в изследването регистрират едвам 1,4% поддръжка, този резултат е индикация, че обичайният електорат на групировката се консолидира към законния политически индивид – „ ДПС-Ново начало “, написа в разбора на социолозите. Предвид присъщата висока готовност на тази електорална група в изборна конюнктура, хипотезата е, че поддръжката за „ ДПС-Ново начало “ може да се усили в действителна изборна обстановка.
„ Възраждане “ заема трета позиция с 13,2%, отбелязвайки стабилизация след предишен спад. Изчерпването на тематиката „ за “ или „ срещу “ въвеждането на еврото слага партията в търсене на нови настоящи дела, посредством които да поддържа електорална динамичност, сочат данните на изследването.
Конкуренцията от страна на „ Морал, единение, чест “ (МЕЧ) – с поддръжка от 6,1% и „ Величие “ – с поддръжка от 4,1% на 100 в този електорален сегмент става все по-осезаема, написа още в разбора.
„ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) записва 12,6% поддръжка. Корупционните кавги в София и Варна, както и политическите разтърсвания към този момент оказват отрицателно отражение върху доверието към групировката. Загубата на главната идентификационна линия – битката с корупцията – слага пред обединението сериозен стратегически проблем, допълват от „ Галъп “. Предстои да се следи дали ще последва трайна загуба на електорална външна страна или ще бъде реализирана стабилизация.
Хората, които биха дали своят вот за други обединения, са 4,2 на 100, а към момента не са решили близо 2%.
През юли се следи и известна динамичност в публичното доверие към заемащите висши конституционни длъжности, пишат още от социологическата организация: Доверието към президента Румен Радев бележи спад до 38,7%. Вицепрезидентът Илияна Йотова също губи позиции и утвърждението към нея спада до 29% при преобладаващо отрицание. Одобрението към министър-председателя Росен Желязков нараства до 27,4% – резултат, отразяващ публичната оценка за политиката на държавното управление като цяло. Председателят на Народното събрание
Наталия Киселова се употребява с 14,3% утвърждение.
Сред институциите в страната запитаните се доверяват най-вече на църквата – 46,1%, следвана от банковата система – 43,1 на 100, президентската институция – 42%, армията – 38,4 на 100, полицията – 34,7%, Конституционния съд – 25,3 на 100, правосъдната система – 23,1%, държавното управление – 20,6 на 100, прокуратурата – 20,5%, Централната изборна комисия (ЦИК) – 18,1 на 100 и Народното събрание е с доверие от 13,4%.
Най-голямо утвърждение от водачите на главните политически обединения записва Бойко Борисов – 22,5%, следван от Костадин Костадинов със 17,1 на 100, Делян Пеевски – 16,5%, Радостин Василев – 14,8 на 100, Слави Трифонов – 13,4%, Атанас Зафиров – 8,7 на 100, Ивелин Михайлов – 8,2%, Асен Василев – 7,6 на 100 и Атанас Атанасов – 7,4%.
Данните са от национално представително изследване по метода на стандартизирано персонално изявление вид face-to-face с регистрация на данни посредством таблети измежду 800 пълнолетни жители, извършено от 11-и до 23 юли 2025 година Изследването е част самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “ и е финансирано със лични средства.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ