Какво да научим от тая история?
Ако открият чума у някой народен представител, ще евтаназират ли и останалите 239?
Подобни мрачни смешки обикалят мрежата и пораждат кисели или злоради усмивки у хората. На всички ни е ясно, че не се дължат на безграничната обич на народа към законодателите. „ Народната обич “ не се е родила от нищото.
Факт е, че хората се усещат „ изпързаляни “, подведени, недоволни. Голяма част от тях не могат добре да формулират по какъв начин и за какво, само че пък сносно могат да кажат „ от кого “. И го споделят – било то посредством ругатня пред тв приемника, било – посредством митинг на улицата. Очевидно е, че тези – вторите – по-добре могат да дефинират произхода на дразнението си и да сведат по-стеснен кръг от дразнители.
През целия ход на историята на разнообразни места, разнообразни нации и страни са се сривали или издигали. Социалната еволюция върви по този начин – на талази.
***
Данни изтичат от Национална агенция за приходите, шефката на организацията изяснява, че било мъчно решение за нея да си остане в отпуск, до момента в който ведомството ѝ се тресе. Ако е била чак толкоз „ инфарктна “ обстановката към нея – болест в фамилията, грижа за дете, родител или нещо сходно – щеше да е хубаво да го каже, та да не си мислим най-лошото. Да не си мислим, че не ѝ пука или че даже (още по-страшното!) са ѝ се обадили и са ѝ споделили да не се коси, да си стои в отпуск, то по този начин или другояче целият СЦЕНАРИЙ е написан и ще си го изиграят и без нея… дори по-добре без нея, че да не им пречи. Лош усет остава по този начин.
Да не приказваме, че от Национална агенция за приходите все споделят, че „ никой не бяга от отговорност “, само че ние виждаме напълно действително, че виновни просто няма. А ние обичаме да гледаме по делата, а не да съдим по приказките.
Приказките са евтини.
И още:
Чума по прасетата и митинги против предлагането за идващ основен прокурор. Остава неприятното чувство, че едната тематика съзнателно измества фокуса от другата и дърпа носа на драгия фен: гледай тук, мàни ги тия митинги. Не считам за заслужено, не считам и за професионално отношението на медиите, които се пробват да гледат на другата страна или още по-лошото – да се изправят против хората, в поддръжка на личностите.
Използвам тези образци, тъй като са най-пресни, не тъй като са най-красноречиви. Погледни спестяванията си, попитай оня в огледалото какъв брой е благополучен, виж облеклата да детето ти, рухналата къща на родителите ти, запитай се къде и по какъв начин живеят тези „ виновните “ и като си отговориш на всички тези въпроси, моята задача – да изреждам паденията на днешното ни общество – все едно към този момент е изпълнена, нали?
Всяко нещо има върхове и спадове. Знаеш ли, че през днешния ден е (така да го назовем:) рожденият ден на Багдад? На днешната дата през 762 година халиф Ал-Мансур дефинира мястото на новия град и стартира построяването му. Някога Багдад е бил същинско украшение. Средище на просвета, изкуство, търговия. Днес Багдад е крах и руини. Житейски цикъл.
Това се случва и с доста други неща. С нас, да вземем за пример. И не е по никакъв начин ново. Лошото е, че хората не гледат на историята чисто научно – с цел да се научат по какъв начин да не повтарят неприятното, а да повтарят положителното, а вместо това те я гледат чисто прочувствено – с цел да си намират всякакви патриотарски извинения да се държат враждебно със съседите и другите нации и да чешат тъпото си его, гордеейки се с произхода си (макар в това действително да няма нищо, но нищо тяхно като заслуга).
Кажете ми, в случай че това ви звучи познато:
„ […] въздействието на народа се понижи, а мощта на олигархията се усили. В нейните ръце бяха държавните длъжности, провинциите и всички останали изгоди; самите те, неприкосновени и охолни, прекарваха живота си без боязън и заплашваха съперниците си със правосъдно гонене, в случай че се опитат като длъжностни лица да подстрекават народа “. (Гай Салустий Крисп „ Заговорът на Катилина “ 43-42 година прочие Хр.)
(Какво? Бяхте не запомнили, че „ олигарсите “ са нещо от Античността, нали? Свикнахте да ги свързвате единствено с българските и съветските олигарси от съвремието.)
Какво от това, което прочетохте одеве, не се отнася към днешна България, по този начин както се е отнасяло преди повече от 2000 години за античен Рим? Какво сме научили тогава от историята?
Как да се дърляме с македонците, общо взето, а и че турците са ни врагове до гроб.
Величие, робството, избавление.
Тоест:
Че сме били огромна работа, само че са ни прецакали и по тази причина в този момент сме нищо и половина, само че едни са ни освободили и по тази причина би трябвало да им целуваме… да сме им „ признателни “ до гроб. Това общо взето изчерпва познанието по история на междинния българин. Бъркам ли? И с помощта на това набиване в главите, че „ са ни освободили “, генерации българи към този момент живеят като плазмодии със съзнанието, че сме едни такива… никакви, които сами не са свършили нищо, че от дълго време сме нищо и сами нищо не можем, би трябвало да чакаме да дойдат и да ни освободят, оказват помощ, спасят – като „ дама в неволя “ от средновековна приказка сме. Няма смисъл сами да пробваме нищо, щото не можем по този начин или другояче. Апатия, безумно поклонение пред статуквото, никаква разпоредителност.
Аз персонално не одобрявам, че дедите ми са били плебеи. Но, за жалост виждам, че съвременниците ми са.
От историята са попили единствено прочувственото, рационалното са изхвърлили на прасетата.
Има нещо доста значимо, което остава недооценено от масата, само че добре възприето от кастата на ръководещите злополуката ни.
В българското издание на „ Исторически новели “ на Херодот (бащата на историята) има значима записка: „ Тираните били еднолични узурпатори на властта в доста гръцки полиси през VII—VI в. прочие н. е., а също и настойници на изкуствата “.
а също и настойници на изкуствата…
Днес, тук това е сведено до общоприетия модел на олигархията: настойник на „ наш‘те хора “ в изкуствата. Тоест моделиране на изкуството по наш обичай. А това е един от признаците на падението.
Защото води до затъпяване.
Казвам ви всичко това, с цел да посочи най-сетне, че нещата действително са във вашите ръце, те са по-слаби от вас, само че апатията ви е зложелател. Следете деликатно:
През 1924 година Ростовцев написва своята „ История на Стария свят “, а още при започване на том I декларира: „ […]Историята е зародила отново с помощта на същите ония свойства на индивида, които са основали и другите клонове на човешкото знание. Имам поради вродения у индивида блян към знание[…]”
---------------
Следващата част на текста можете да прочетете тук.
Подобни мрачни смешки обикалят мрежата и пораждат кисели или злоради усмивки у хората. На всички ни е ясно, че не се дължат на безграничната обич на народа към законодателите. „ Народната обич “ не се е родила от нищото.
Факт е, че хората се усещат „ изпързаляни “, подведени, недоволни. Голяма част от тях не могат добре да формулират по какъв начин и за какво, само че пък сносно могат да кажат „ от кого “. И го споделят – било то посредством ругатня пред тв приемника, било – посредством митинг на улицата. Очевидно е, че тези – вторите – по-добре могат да дефинират произхода на дразнението си и да сведат по-стеснен кръг от дразнители.
През целия ход на историята на разнообразни места, разнообразни нации и страни са се сривали или издигали. Социалната еволюция върви по този начин – на талази.
***
Данни изтичат от Национална агенция за приходите, шефката на организацията изяснява, че било мъчно решение за нея да си остане в отпуск, до момента в който ведомството ѝ се тресе. Ако е била чак толкоз „ инфарктна “ обстановката към нея – болест в фамилията, грижа за дете, родител или нещо сходно – щеше да е хубаво да го каже, та да не си мислим най-лошото. Да не си мислим, че не ѝ пука или че даже (още по-страшното!) са ѝ се обадили и са ѝ споделили да не се коси, да си стои в отпуск, то по този начин или другояче целият СЦЕНАРИЙ е написан и ще си го изиграят и без нея… дори по-добре без нея, че да не им пречи. Лош усет остава по този начин.
Да не приказваме, че от Национална агенция за приходите все споделят, че „ никой не бяга от отговорност “, само че ние виждаме напълно действително, че виновни просто няма. А ние обичаме да гледаме по делата, а не да съдим по приказките.
Приказките са евтини.
И още:
Чума по прасетата и митинги против предлагането за идващ основен прокурор. Остава неприятното чувство, че едната тематика съзнателно измества фокуса от другата и дърпа носа на драгия фен: гледай тук, мàни ги тия митинги. Не считам за заслужено, не считам и за професионално отношението на медиите, които се пробват да гледат на другата страна или още по-лошото – да се изправят против хората, в поддръжка на личностите.
Използвам тези образци, тъй като са най-пресни, не тъй като са най-красноречиви. Погледни спестяванията си, попитай оня в огледалото какъв брой е благополучен, виж облеклата да детето ти, рухналата къща на родителите ти, запитай се къде и по какъв начин живеят тези „ виновните “ и като си отговориш на всички тези въпроси, моята задача – да изреждам паденията на днешното ни общество – все едно към този момент е изпълнена, нали?
Всяко нещо има върхове и спадове. Знаеш ли, че през днешния ден е (така да го назовем:) рожденият ден на Багдад? На днешната дата през 762 година халиф Ал-Мансур дефинира мястото на новия град и стартира построяването му. Някога Багдад е бил същинско украшение. Средище на просвета, изкуство, търговия. Днес Багдад е крах и руини. Житейски цикъл.
Това се случва и с доста други неща. С нас, да вземем за пример. И не е по никакъв начин ново. Лошото е, че хората не гледат на историята чисто научно – с цел да се научат по какъв начин да не повтарят неприятното, а да повтарят положителното, а вместо това те я гледат чисто прочувствено – с цел да си намират всякакви патриотарски извинения да се държат враждебно със съседите и другите нации и да чешат тъпото си его, гордеейки се с произхода си (макар в това действително да няма нищо, но нищо тяхно като заслуга).
Кажете ми, в случай че това ви звучи познато:
„ […] въздействието на народа се понижи, а мощта на олигархията се усили. В нейните ръце бяха държавните длъжности, провинциите и всички останали изгоди; самите те, неприкосновени и охолни, прекарваха живота си без боязън и заплашваха съперниците си със правосъдно гонене, в случай че се опитат като длъжностни лица да подстрекават народа “. (Гай Салустий Крисп „ Заговорът на Катилина “ 43-42 година прочие Хр.)
(Какво? Бяхте не запомнили, че „ олигарсите “ са нещо от Античността, нали? Свикнахте да ги свързвате единствено с българските и съветските олигарси от съвремието.)
Какво от това, което прочетохте одеве, не се отнася към днешна България, по този начин както се е отнасяло преди повече от 2000 години за античен Рим? Какво сме научили тогава от историята?
Как да се дърляме с македонците, общо взето, а и че турците са ни врагове до гроб.
Величие, робството, избавление.
Тоест:
Че сме били огромна работа, само че са ни прецакали и по тази причина в този момент сме нищо и половина, само че едни са ни освободили и по тази причина би трябвало да им целуваме… да сме им „ признателни “ до гроб. Това общо взето изчерпва познанието по история на междинния българин. Бъркам ли? И с помощта на това набиване в главите, че „ са ни освободили “, генерации българи към този момент живеят като плазмодии със съзнанието, че сме едни такива… никакви, които сами не са свършили нищо, че от дълго време сме нищо и сами нищо не можем, би трябвало да чакаме да дойдат и да ни освободят, оказват помощ, спасят – като „ дама в неволя “ от средновековна приказка сме. Няма смисъл сами да пробваме нищо, щото не можем по този начин или другояче. Апатия, безумно поклонение пред статуквото, никаква разпоредителност.
Аз персонално не одобрявам, че дедите ми са били плебеи. Но, за жалост виждам, че съвременниците ми са.
От историята са попили единствено прочувственото, рационалното са изхвърлили на прасетата.
Има нещо доста значимо, което остава недооценено от масата, само че добре възприето от кастата на ръководещите злополуката ни.
В българското издание на „ Исторически новели “ на Херодот (бащата на историята) има значима записка: „ Тираните били еднолични узурпатори на властта в доста гръцки полиси през VII—VI в. прочие н. е., а също и настойници на изкуствата “.
а също и настойници на изкуствата…
Днес, тук това е сведено до общоприетия модел на олигархията: настойник на „ наш‘те хора “ в изкуствата. Тоест моделиране на изкуството по наш обичай. А това е един от признаците на падението.
Защото води до затъпяване.
Казвам ви всичко това, с цел да посочи най-сетне, че нещата действително са във вашите ръце, те са по-слаби от вас, само че апатията ви е зложелател. Следете деликатно:
През 1924 година Ростовцев написва своята „ История на Стария свят “, а още при започване на том I декларира: „ […]Историята е зародила отново с помощта на същите ония свойства на индивида, които са основали и другите клонове на човешкото знание. Имам поради вродения у индивида блян към знание[…]”
---------------
Следващата част на текста можете да прочетете тук.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ