Ако от север на юг към Гърция не тече руски

„ Ако от север на юг към Гърция не тече съветски газ, тогава е допустимо физически към този миг да влиза в страната газ в посока юг-север, дали азербайджански или полутечен от някакъв различен източник няма значение. Но в случай че обстановката е противоположна, т.е. тече съветски газ от България към Гърция, физически не е допустимо. Има една единствена тръба, по нея няма по какъв начин по едно и също време да тече газ в двете направления. Когато тръгне интерконекторът с Гърция чисто търговски, тогава към този момент да, физически през интерконектора могат да влизат всевъзможни други типове газ “, съобщи пред „ Труд “ енергийният специалист Явор Куюмджиев.  

Той регистрира като първи факт, че количествата азербайджански газ, за които имаме контракт, са 1 милиарда кубични метра годишно. Вторият факт е, че Азербайджан и все още има контракти за доставка на 21 милиарда кубични метра газ годишно - 11 милиарда с Турция, 8 милиарда с Италия и по един с България и Гърция. А цялото свободно количество газ за експорт на Азербайджан е 19 милиарда кубични метра. Тоест повече азербайджански газ от тези 19 милиарда няма.

Куюмджиев е безапелационен, че България няма по какъв начин да вземе повече от контрактувания 1 милиард, в случай че да вземем за пример Италия, Гърция или някоя друга страна не се откаже, което не виждам за какво би трябвало да го вършат в тази обстановка. Второто значимо нещо е, че тръбите, по които тече този азербайджански газ, са с потенциал 16 милиарда кубични метра - по този начин нареченият Трансанадолски газопровод, който се включва към Трансадриатическия газопровод, който е с потенциал 10 милиарда кубични метра годишно. Тоест от турско-гръцката граница насам могат да вървят оптимално 10 милиарда кубични метра, повече няма по какъв начин физически.

По думите му страна ни все още не получава цялостния размер газ от Азербайджан, тъй като контракта ни с тях има точка на доставка и тази точка е дефинирана като Комотини. В контракта, доколкото до колкото му е извество, е записано, че е допустимо да има друга точка на доставка, т.е. Неа Месемврия, която в действителност в гръцката мрежа е разклонението към България. Но с цел да бъде това изискване употребявано, би трябвало единодушието на азерската страна. „ Защо азерите би трябвало да се съгласят в тази обстановка, когато ние не си изпълняваме контракта до дъно, т.е. не сме обезпечили точка на доставка Комотини, да ни дават по контракта по-ниската цена, като умерено могат да го продават на пазарни цени? Доколкото аз имам информация, тези свръхколичества са на пазарни цени. Да, допустимо е да взимаме цялостното количество от 1 милиард кубични метра, само че въпросът е, че част от тях са на по-ниска цена по оня контракт, а другата част е по пазарни цени “, добави той.

Запитан дали може Европейски Съюз да договоря доставките за страните членки, Куюмджиев съобщи, че съюза няма юридически права да подписва за доставка на газ, като това се прави от компании.

„ Продавачите на газ са компании и купувачите на газ са компании. Това първо. Второ, в света сега има някакъв баланс на производството и потреблението на природен газ. Потреблението на съветски газ от Европа за предходната година е 183 милиарда кубични метра, от които 166 милиарда по тръбопроводи и 17 милиарда кубика полутечен природен газ от Русия. Разбира се район Европа включва и Турция. Ако Европа се откаже от тези 183 милиарда кубични метра, няма с какво да ги замести през днешния ден по няколко аргументи. Първата причина е, че другите огромни консуматори са Северна Америка и Далечния Изток. Северна Америка се задоволява сама, само че Далечният Изток няма някакво произвеждане на газ. Другите огромни производители - Близкия Изток, Африка, Австралия, Океания, продават в оня район. В нашия район продава малко Африка, основно Русия и някогашните страни от Съветския съюз. Ако се откажем от тези количества, които са до нас, и желаяме някакви други, идват проблемите. Няма задоволително кораби, с цел да бъде превозен, тъй като газът няма по какъв начин по различен метод да пристигна до нас от Катар или от Нигерия. Съответно тези количества няма да отидат в Далечния Изток. Значи съветският газ би трябвало да отиде натам, за което също няма тръбопроводи, нужни са кораби и терминали. Всичко това изисква великански вложения и време - 5-7-8-10 години, никой не може да реши. Когато тези условия се изпълнят, евентуално е допустимо напълно да бъде сменена Русия, само че до тогава не е допустимо “, сподели още той.

Помолен да предвижда цената на природния газ през зимата, Куюмджиев съобщи: „ Фючърсите за газа сега в случай че са към 150 евро за мегаватчас на нидерландската борса, която е главният индикатор за пазара в Европа, а фючърсите с цените на бъдещи доставки през октомври, ноември са към 280 евро. От това може да се направи извод, че покачване на цената в България с 30-40 % е оптимистичен сюжет. По-скоро към 100 % ще бъде покачването. Защото ние налудничаво се отказахме от сигурния и относително на ниска цена източник на газ и минахме напълно на пазарен принцип “.

Ако въпреки всичко се стигне до дефицит на газ, специалистът съобщи, че има спешен проект за такива обстановки,  в който са дефинирани по този начин наречените консуматори, на които при никакви положения не би трябвало да бъде спиран природния газ. Това са топлофикациите, частните битови клиенти и предприятията с непрекъсваем цикъл на произвеждане, т.е. стъкларски фабрики и металургични комбинати, тъй като при тях, в случай че спре подаването, оборудванията им могат да бъдат изхвърлени на боклука. Необходимият газ за тях би трябвало да бъде обезпечен по някакъв метод без значение от цената. Как да стане това дано мислят тези, които ни докараха до там. Всички останали се изключват от подаването на газ.