Ако от март 2020 г. насам най-често задаваният към икономическите

Ако от март 2020 година насам най-често задаваният към икономическите анализатори въпрос беше „ по кое време ще се възстановим от рецесията “, то оповестените експресни оценки за динамичността на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие на 2021 година би трябвало да дават финалния отговор. При действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,5% по отношение на миналата година стопанската интензивност през четвъртото тримесечие към този момент е без подозрение над равнищата от предкризисната година. Това демонстрира и предварителната оценка за напредък за цялата 2021 година от към 4%, показва в своя разбор, озаглавен „ Връщането на растежа: висока инфлация и (отново) без хора “ основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Данните от последните месеци са значими и по друга причина – доколкото пролетта и лятото годишните промени регистрират в най-много ниската база поради срутва директно след старта на пандемията, то есента на 2020 година тези резултати са значително преодолени, и в множеството браншове без директно засегнатите от ограничаващите ограничения възобновяване е в ход. Още повече, основните знаци през есента дават и отговор до каква степен стопанската система е съумяла да се приспособява към пандемията с оглед следващата вълна от доста повишаване на заболеваемостта след септември. И по този начин, възобновяване в общи линии завърши – предизвикването още веднъж е очертаването на траектория на висок напредък и бърза конвергенция. В политически проект, това значи, че ръководството би трябвало да спре да „ бори рецесията “, а да се концентрира върху структурни проблеми и дефицити, ограничаващи капацитета за напредък на продуктивността. Един микро-аспект с бюджетно измерение да вземем за пример включва преустановяване на стратегиите за помощ и дотации на бизнеса, въведени поради пандемията. Какви въпреки всичко са характерностите на рестартиралия напредък? Ето какво повече можем да забележим в последните статистически данни: Ако търсим къс отговор за какво въпреки всичко растежът за последното тримесечие е „ единствено “ 4,5% (и 4% за цялата година), той е: спад на вложенията. През втората половина на годината спадът в капиталообразуването по отношение на 2020 година е двуцифрен. „ Извинението “ е в политическия цикъл – при неналичието на парламентарно ръководство някак се смята за задоволително да се блокират или отсрочват обществени капиталови планове. Може би е тематика на различен разбор, само че все по-очевидна е потребността от смяна в метода на обмисляне и осъществяване на финансовите разноски в обществения бранш, която, апропо, да минимизира несигурността при всяка промяна на ръководещите. Ръстът на потреблението може да се резервира висок и през 2022 година, без значение от инфлацията, като съществени фактори са бързото възобновяване на пазара на труда и предстоящото доста повишаване на пенсиите. Инвестиционната интензивност обаче е ниска освен поради рецесията. Нуждата от смяна в политиката, която да предизвиква повече частни вложения е и в основата на. През десетилетието до рецесията бруто капиталообразуването е приблизително под 20% от Брутният вътрешен продукт – при най-малко 2-3 пункта по-високи стойности в стопанските системи от ЦИЕ. Отделно, обществените вложения също хронично не се извършват – по тази причина и „ хитростите “ със заделяне на непохарчените средства в края на годината. Това предпоставя и непосредственото предизвикателство за 2022 година (както и 2023 година, схваща се) – до каква степен ще бъдат рестартирани обществените вложения и по какъв начин пост-пандемичната световна среда ще се отрази на частните вложения. В положителния сюжет можем да чакаме огромен скок, изключително при ниската база от 2021 година, а това ще способства и за висок растеж на Брутният вътрешен продукт от порядъка на 5 и повече %. Индустрията и износът записват исторически върхове в последния месец на годината. В действително изражение показателят на промишленото произвеждане регистрира растеж от 14,3% през декември на годишна основа, като това е най-високата стойност на показателя откогато той се пресмята. Износът на артикули през декември пораства с 32,5% по настоящи цени, а за цялото тримесечие с 27%; за цялата година цената е с 24% по-висока от 2020 и 16,2% по-висока от 2019 година Инфлационният фактор е значим, само че данните сочат и действителен годишен растеж от 12,9% през последното тримесечие на 2021 година По-високите енергийни цени несъмнено усилват разноските, само че общото повишаване на стоките за междинно ползване и суровините на интернационалните пазари оказва помощ и за нарастване на приходите. Износът на артикули и услуги общо надвишава 84,4 милиарда лв., или над 63% от предстоящото равнище на Брутният вътрешен продукт за 2021 година Междувременно, търговията на дребно регистрира четвърти подред месец на растеж през декември, а нарастването на продажбите по съпоставими цени по отношение на декември на миналата година е 9,4% - всичко това макар още веднъж въведените ограничавания, в това число използването на зеления документ в редица търговски обекти.
Експанзията на жилищното строителство продължава с високи темпове. През четвъртото тримесечие на 2021 година броят на новопостроените жилища нараства с 49,2% по отношение на същия интервал на 2020 година, а площта в тях – с над 53%. Пазарът се поддържа в забележителна степен от разширението на достъпа до заем - общият размер на отпуснатите от банките жилищни заеми към декември регистрира растеж на годишна основа от 17,6%, при регистриран годишен растеж от 11,6% през 2020 година и 14,5% през 2019 година Пазарът на труда се връща към проблемите от преди рецесията, обусловени от дълготрайни демографски трендове и несъответствия в уменията и търсенето на работна мощ. Безработицата през последното тримесечие към този момент е 4,5% - като се изключи три тримесечия през 2019 година, това е най-ниска стойност в историята. Коефициентът на претовареност за лицата сред 20 и 64 години е 73,6%, само че към момента общият брой заети е по-нисък от края на 2020 година Възрастовата конструкция обаче ще става все по-важно предизвикателство пред работодателите – коефициентът на претовареност за лицата сред 35 и 54 години е към 85,5%, или доста непосредствен до цялостна претовареност. В същото време, заетите над 55 години надвишават 690 хиляди или 22,5% от заетостта. Всичко това се отразява на разноските за труд. Пандемията на процедура не можа да спре наклонността от най-малко 2015-2016 година за повишаване на заплатите със приблизително над 8-9% годишно; към декември междинните хонорари са с 14,2% по-високи от същия месец на миналата година. Увеличението в частния бранш е с 13,9%, а в публичния – с 15%. Индексът на потребителските цени през януари 2022 година е към този момент с 9,1% над равнището от същия месец на миналата година. Основен принос има повишаването на енергоресурсите, като обаче резултатите „ преливат “ и към храните, които също регистрират двуцифрено повишаване. Дори темпът да се забави в идните месеци – а все още търговията на енергийните тържища фактически демонстрира утешение и спад от върховите стойности през ноември и декември – инфлацията евентуално ще се трансформира в главен фактор в политиката по приходите на държавното управление при подготвяната актуализация на бюджета в средата на годината. С други думи, при предстоящо положително осъществяване на приходите в бюджета и евентуалното (както винаги) закъснение на финансовите разноски, от юли може да имаме много по-голямо нарастване на пенсиите и вероятно на заплатите в публичния бранш и администрацията.
Накратко: рецесията свърши, още веднъж сме във фаза на напредък. Също по този начин видяхме, че икономическите последици от пандемията са доста разнообразни от финансов потрес или рецесия, породена от структурни несъответствия. Стопанската интензивност преодоля срутва за пет тримесечия, до момента в който след 2008 година на българската стопанска система й бяха нужни повече от пет години, с цел да се върне на предкризисните равнища. Това „ влачене по дъното “ имаше и тежка цена на изгубени над 400 хиляди работни места. Ако продължим със сравненията, средата все още и в близко бъдеще наподобява много друга от етапа на растежа до 2008 година или след финансовата рецесия от 2009 година нататък. В интервала 2003-2008 година стартирахме с висока безработица и огромен запас на трудовия пазар, както и с доста ниски равнища на кредитиране към частния бранш. Същевременно имаше забележителен поток от външни вложения, отчасти и поради към момента протичащата приватизация. Инфлацията обаче беше даже по-висока от в този момент. Периодът след 2009 година се характеризираше със „ заледяване “ на заема най-малко до 2016 година, висока безработица най-малко до 2014 година, само че като цяло ниска инфлация като се изключи 2011 година Растежът от 2015 до 2019 година на процедура съответства с световна дефлация, съчетана с политика на нулеви лихви; дефицитът на работна мощ в България обаче се изостри, а разноските за труд започнаха бързо да нарастват. Настоящата картина е друга – по едно и също време имаме висока инфлация, ниска безработица и съвсем цялостна претовареност, ниски външни вложения и вложения въобще. Същевременно, началното положение е на бърз растеж на заема и рекордно ниски лихви – което допуска закъснение и повишение на цената на заема, без значение дали ще стане по-скоро или по-далеч в бъдещето. Недостигът на свободна работна мощ, натискът за нарастване на заплатите и повишението на разноските за първични материали и сила, провокирано от световни и политически фактори, както и евентуалното стягане на паричната политика могат да се преодолеят единствено с повече частни вложения, повишаващи продуктивността.