Дългът към истината и поуките от Чернобил
Aко oще не сте го гледали, то евентуално сте най-малко подразбрали, че след " Игра на тронове " HBO пусна нов сериал, прекомерно непосредствен до нас и прекомерно значим за споделената ни със Съюз на съветските социалистически републики история - " Чернобил ". Този сериал се гледа по друг метод по целия свят. За всеобщата американска аудитория е нещо зрелищно, само че вместо със зомбита, с радиация и соц екзотика. За жертвите на повредата - мъчително припомняне на събитията от 26 април 1986 година За евентуално половината източно европейци - въздъхване, че тези времена са свършили. За другата половина източно европейци - евентуално пропагандна война на Америка против Русия, измислици, русофобщини, следващото легитимиране на Запада през офанзивите против комунизма.
Тези разногласия ще оставим на хората, които ще си ги водят - въпреки, че е ясно, че предварителното отношение, което човек има към онази ера, по този начин или другояче ще дефинира и отношението му към сериала. Друго обаче е значимо: в последния епизод имаше една хубава имитация на професорът по нуклеарна физика Валери Легасов. Застанал пред комисията във Виена и виновен да изясни какво е провокирало повредата в Чернобил, той сподели:
" С всяка неистина сме в дълг към истината. Рано или късно този дълг се заплаща. "
Ние прочее споделяме нещо сходно у нас: " С неистини може да стигнеш надалеч, само че не може да се върнеш назад ".
Казаното, въпреки и във връзка експлоадиране на реактор, е годно в доста по-широк подтекст. Натрупването на неистини изглежда безвредно на политическият елит; ползата им към лъжата стига до там дали има заплаха някой да ги прати в пандиза - и щом стигнат до избавителния бряг на " не е морално, само че е законно ", както постоянно ставаше с " Апартаментгейт ", въздъхват умерено, сигурни в необезпокояваното им бъдеще.
Само че не става така; скупчването на неистини постоянно водят до избран вид детонация - тя просто не е мигновена, а със закъснител.
Лъжите на прехода избухнаха в многомилионна емиграция.
Радиацията на подправените вести и противоположното на тях - лъжите на неолибералния хайлайф - избухнаха в голяма вадичка, която раздели маниакално българското общество.
Лъжите на вестниците избухнаха против самите тях - в отлив на читатели и краят на хартиените издания.
Лъжите на властта - колкото и постепенно да става - от ден на ден оформят бъдещия й край, който се отсрочва само заради неналичието на различен състезател: сега, в който той се появи, краят ще стане вероятен.
Лъжите на брокерите постоянно избухват в пукване на имотния балон, рано или късно.
Лъжите на социолозите се обърнаха против тях и доведоха до спад на доверието към изследванията им.
Лъжите на Цветанов се обърнаха против него и той попадна в абсурд, от който нямаше по какъв начин да избяга.
В политическите среди постоянно се мисли, че лъжата е директният маршрут към триумфа, супер автомагистралата, по която минават толкоз доста хора, че към този момент има запушване, а от теб зависи дали да назначиш катаджията, който да те санкции за високата скорост. Но няма по какъв начин: дългът към истината постоянно се заплаща, без значение от радиацията на измамата.
Автор: Райко Байчев
Тези разногласия ще оставим на хората, които ще си ги водят - въпреки, че е ясно, че предварителното отношение, което човек има към онази ера, по този начин или другояче ще дефинира и отношението му към сериала. Друго обаче е значимо: в последния епизод имаше една хубава имитация на професорът по нуклеарна физика Валери Легасов. Застанал пред комисията във Виена и виновен да изясни какво е провокирало повредата в Чернобил, той сподели:
" С всяка неистина сме в дълг към истината. Рано или късно този дълг се заплаща. "
Ние прочее споделяме нещо сходно у нас: " С неистини може да стигнеш надалеч, само че не може да се върнеш назад ".
Казаното, въпреки и във връзка експлоадиране на реактор, е годно в доста по-широк подтекст. Натрупването на неистини изглежда безвредно на политическият елит; ползата им към лъжата стига до там дали има заплаха някой да ги прати в пандиза - и щом стигнат до избавителния бряг на " не е морално, само че е законно ", както постоянно ставаше с " Апартаментгейт ", въздъхват умерено, сигурни в необезпокояваното им бъдеще.
Само че не става така; скупчването на неистини постоянно водят до избран вид детонация - тя просто не е мигновена, а със закъснител.
Лъжите на прехода избухнаха в многомилионна емиграция.
Радиацията на подправените вести и противоположното на тях - лъжите на неолибералния хайлайф - избухнаха в голяма вадичка, която раздели маниакално българското общество.
Лъжите на вестниците избухнаха против самите тях - в отлив на читатели и краят на хартиените издания.
Лъжите на властта - колкото и постепенно да става - от ден на ден оформят бъдещия й край, който се отсрочва само заради неналичието на различен състезател: сега, в който той се появи, краят ще стане вероятен.
Лъжите на брокерите постоянно избухват в пукване на имотния балон, рано или късно.
Лъжите на социолозите се обърнаха против тях и доведоха до спад на доверието към изследванията им.
Лъжите на Цветанов се обърнаха против него и той попадна в абсурд, от който нямаше по какъв начин да избяга.
В политическите среди постоянно се мисли, че лъжата е директният маршрут към триумфа, супер автомагистралата, по която минават толкоз доста хора, че към този момент има запушване, а от теб зависи дали да назначиш катаджията, който да те санкции за високата скорост. Но няма по какъв начин: дългът към истината постоянно се заплаща, без значение от радиацията на измамата.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ