Сериалът Widow's Bay: Матю Рийс и островът, на който суеверията са традиционна ценност
Ако обичате черните комедии и хорър жанра - сериалът Widow`s Bay с Матю Рийс по Apple TV е наложителен за гледане.
Ако се интересувате от политика - също.
Матю Рийс влиза в основната роля на кмет на малко рибарско островно населено място край Ню Йорк, населявано от всевъзможни чешити.
Всички те са повярвали надълбоко в мита за съдбовната си поличба и не просто живеят в примирие с нея, а и са я трансформирали в своя " обичайната полезност ".
Тук родината не е " земен парадайс ", а спящо страшилище, към което всеки е завързан непредпазливо.
Легендата гласи, че в случай че си роден на острова, в никакъв случай няма да го напуснеш жив.
И това е единствено началото на цяла сбирка от суеверия за Торбалани, зомбирани привидения, канибализъм, лов на вещици, кланета, църковни поличби, трусове, злокобни мъгли и какво ли още не.
Всичко наподобява добре непокътнато завещание от вековете, в които естествените стихии в действителност са съсипвали живота на първите колонизатори на острова.
Проблемът е, че даже през 2026 година нищо не е в положение да убеди жителите на Уидоус Бей, че смяната към по-добро зависи от личните им дейности.
Последния човек, на който ще повярват, е кметът, определен единствено заради неналичието на различен претендент за поста.
Конспирациите се предават от потомство на потомство, а целият исторически музей е отдаден на безславното (до степен на гордост) и политически неточно минало на острова.
Епизодите са смешни,саркастични и в действителност могат да станат страховити - като че ли второстепенните герои от " Туин Пийкс " на Дейвид Линч обитават филм на ужасите от Стивън Кинг, само че с добра доза самоирония.
Героят на Матю Рийс си е сложил доброжелателната цел да трансформира острова в туристическа дестинация, с цел да му вдъхне нов живот. Той обаче наподобява изцяло жертван, до момента в който се бори с предразсъдъците и навиците на гласоподавателите.
Току-що конфигурираната машина за капучино - първа в историята на острова - си стои неизползвана.
Фериботът, който би трябвало да води туристите от града, не се движи по график, а по усмотрението на капитана си.
Градската администрация се състои от хора, които прекарват два часа на работа и се прибират да си починат.
Комуникациите на острова протичат единствено по остарели стационарни телефони, тъй като няма мобилна мрежа.
Кметът е уединен татко, който се усеща тъкмо толкоз непотребен в живота на сина си - младеж, колкото и в живота на съгражданите му, които не се поддават на " превъзпитание ".
Колкото повече той се мъчи да ги убеди в рационалните пояснения за страховете им, толкоз повече като че ли самичък губи здравия си разсъдък.
Първите два епизода на Widow`s Bay към този момент са в Apple TV и си заслужават, в случай че си търсите истински истории с непредвиден край.
·
Ако се интересувате от политика - също.
Матю Рийс влиза в основната роля на кмет на малко рибарско островно населено място край Ню Йорк, населявано от всевъзможни чешити.
Всички те са повярвали надълбоко в мита за съдбовната си поличба и не просто живеят в примирие с нея, а и са я трансформирали в своя " обичайната полезност ".
Тук родината не е " земен парадайс ", а спящо страшилище, към което всеки е завързан непредпазливо.
Легендата гласи, че в случай че си роден на острова, в никакъв случай няма да го напуснеш жив.
И това е единствено началото на цяла сбирка от суеверия за Торбалани, зомбирани привидения, канибализъм, лов на вещици, кланета, църковни поличби, трусове, злокобни мъгли и какво ли още не.
Всичко наподобява добре непокътнато завещание от вековете, в които естествените стихии в действителност са съсипвали живота на първите колонизатори на острова.
Проблемът е, че даже през 2026 година нищо не е в положение да убеди жителите на Уидоус Бей, че смяната към по-добро зависи от личните им дейности.
Последния човек, на който ще повярват, е кметът, определен единствено заради неналичието на различен претендент за поста.
Конспирациите се предават от потомство на потомство, а целият исторически музей е отдаден на безславното (до степен на гордост) и политически неточно минало на острова.
Епизодите са смешни,саркастични и в действителност могат да станат страховити - като че ли второстепенните герои от " Туин Пийкс " на Дейвид Линч обитават филм на ужасите от Стивън Кинг, само че с добра доза самоирония.
Героят на Матю Рийс си е сложил доброжелателната цел да трансформира острова в туристическа дестинация, с цел да му вдъхне нов живот. Той обаче наподобява изцяло жертван, до момента в който се бори с предразсъдъците и навиците на гласоподавателите.
Току-що конфигурираната машина за капучино - първа в историята на острова - си стои неизползвана.
Фериботът, който би трябвало да води туристите от града, не се движи по график, а по усмотрението на капитана си.
Градската администрация се състои от хора, които прекарват два часа на работа и се прибират да си починат.
Комуникациите на острова протичат единствено по остарели стационарни телефони, тъй като няма мобилна мрежа.
Кметът е уединен татко, който се усеща тъкмо толкоз непотребен в живота на сина си - младеж, колкото и в живота на съгражданите му, които не се поддават на " превъзпитание ".
Колкото повече той се мъчи да ги убеди в рационалните пояснения за страховете им, толкоз повече като че ли самичък губи здравия си разсъдък.
Първите два епизода на Widow`s Bay към този момент са в Apple TV и си заслужават, в случай че си търсите истински истории с непредвиден край.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ