Коментар на водещия: Политика на бързи обороти
Ако нямате зелен документ и не ви пускат в мола, отидете в Народното събрание. Там към момента хора могат да влизат всевъзможни.
Ако желаете да градите детска болница до американското посолство, над което по този начин и не мога да си показва по какъв начин прелита хеликоптер, попитайте Стойчо Кацаров, който прави фокуси – от две лечебни заведения – една. Половин детска и половин „ Лозенец “. Защо – той си знае.
Ако сте културен министър и желаете да ремонтирате партийните офиси към НДК, първо покрийте хубаво пода с вестници. Защото това си е сериозен... „ Труд “.
Всичко това се случи единствено за седмица. Новото държавно управление чука на вратата.
В днешния свят, в който информацията е на един клик разстояние, а всички превъртаме ли, превъртаме през фотоси на Николета, Кристияно и политическите вести, към този момент никой няма самообладание да чака никого.
Пазаруваш, идва ти до вратата. Яде ти се суши, идва ти до вратата. Псуват ти се политици, правиш го даже без да преминаваш прага на вратата. Раздвижваш пръстите и това е. Времената на толеранса останаха в оня по-бавен свят, в който хората към момента чакаха да чуят и видят какво се е случило в избран час, минутата имаше 60 секунди, а денонощието – 24 часа.
Добре пристигнали във вихъра на днешния свят и нашият живот.
Този бърз свят води до бързи и чести половинчати решения, които драскат по повърхността на българското съществуване. В този бърз свят, генералните промени са сложни, тъй като нормално те изискват време. Обясненията не са на мода, тъй като те изискват внимание, а не къси форми.
Така че новото държавно управление влиза в ръководството на страната в условия на тези изменени визия за време и доста невисок предел на публично самообладание. Четиримата играчи в кабинета, толкоз разнородни по биография и идеология, имат късмет единствено в случай че формулират ясна и реалистична цел пред обществото. Какъв е отговорът на въпроса – Какво ни сплотява?
Тройната коалиция през 2005 година отговаряше – участието в Европейски Съюз. Освобождаването на българските медици я Либия. Но тогава и международната стопанска система растеше, растеше и въздействието на някои от участниците в обединението.
Важното е какъв е отговорът на въпроса през днешния ден – Какво ни сплотява? Нулева приемливост към корупцията? Това звучи добре, само че е дълъг развой, обвързван с доста детайли на промени на закони, пълномощия, прокуратура и несъмнено - народопсихилогия. Тази цел е сърцевината на смяната в страната, само че тя би трябвало да върви редом с краткосрочните дребни цели, които вълнуват всеки от нас – да се оправим с корона рецесията. Да успокоим сметките и инфлацията.
Да дадем глътка въздух на бизнеса, който да не работи в непрекъснатия стрес, че в случай че не е непосредствен до някого няма да успее да работи.
И не на последно място – най-сетне би трябвало да спрем да се самобичуваме, че сме последни. Не сме последни, нито сме второ качество хора. Трябва да изправи главите си и да работим. Но дали ще имаме самообладание, към този момент е радикално друг въпрос.
Ако желаете да градите детска болница до американското посолство, над което по този начин и не мога да си показва по какъв начин прелита хеликоптер, попитайте Стойчо Кацаров, който прави фокуси – от две лечебни заведения – една. Половин детска и половин „ Лозенец “. Защо – той си знае.
Ако сте културен министър и желаете да ремонтирате партийните офиси към НДК, първо покрийте хубаво пода с вестници. Защото това си е сериозен... „ Труд “.
Всичко това се случи единствено за седмица. Новото държавно управление чука на вратата.
В днешния свят, в който информацията е на един клик разстояние, а всички превъртаме ли, превъртаме през фотоси на Николета, Кристияно и политическите вести, към този момент никой няма самообладание да чака никого.
Пазаруваш, идва ти до вратата. Яде ти се суши, идва ти до вратата. Псуват ти се политици, правиш го даже без да преминаваш прага на вратата. Раздвижваш пръстите и това е. Времената на толеранса останаха в оня по-бавен свят, в който хората към момента чакаха да чуят и видят какво се е случило в избран час, минутата имаше 60 секунди, а денонощието – 24 часа.
Добре пристигнали във вихъра на днешния свят и нашият живот.
Този бърз свят води до бързи и чести половинчати решения, които драскат по повърхността на българското съществуване. В този бърз свят, генералните промени са сложни, тъй като нормално те изискват време. Обясненията не са на мода, тъй като те изискват внимание, а не къси форми.
Така че новото държавно управление влиза в ръководството на страната в условия на тези изменени визия за време и доста невисок предел на публично самообладание. Четиримата играчи в кабинета, толкоз разнородни по биография и идеология, имат късмет единствено в случай че формулират ясна и реалистична цел пред обществото. Какъв е отговорът на въпроса – Какво ни сплотява?
Тройната коалиция през 2005 година отговаряше – участието в Европейски Съюз. Освобождаването на българските медици я Либия. Но тогава и международната стопанска система растеше, растеше и въздействието на някои от участниците в обединението.
Важното е какъв е отговорът на въпроса през днешния ден – Какво ни сплотява? Нулева приемливост към корупцията? Това звучи добре, само че е дълъг развой, обвързван с доста детайли на промени на закони, пълномощия, прокуратура и несъмнено - народопсихилогия. Тази цел е сърцевината на смяната в страната, само че тя би трябвало да върви редом с краткосрочните дребни цели, които вълнуват всеки от нас – да се оправим с корона рецесията. Да успокоим сметките и инфлацията.
Да дадем глътка въздух на бизнеса, който да не работи в непрекъснатия стрес, че в случай че не е непосредствен до някого няма да успее да работи.
И не на последно място – най-сетне би трябвало да спрем да се самобичуваме, че сме последни. Не сме последни, нито сме второ качество хора. Трябва да изправи главите си и да работим. Но дали ще имаме самообладание, към този момент е радикално друг въпрос.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ