Дянков: Ако нямаме редовен бюджет до пролетта, ще изпуснем шанса си за еврозоната
Ако нямаме постоянен бюджет до пролетта, ще изпуснем шанса си за еврозоната. Следващият ни прозорец за участие ще е през 2026 година. Това мнение изрази в изявление за NOVA бившият финансов министър Симеон Дянков 
Симеон Денчев Дянков е роден на 13 юли 1970 година в София. Завършил е езиковата гимназия в Ловеч. Учи.
Има две аргументи, с цел да считаме, че постоянен бюджет би трябвало да пристигна напролет. Някъде края на март, началото на април е лимитът. Първо тъй като доста общини и лечебни заведения изнемогват. И второ, с цел да влезем в еврозоната на нас ни би трябвало постоянен бюджет. А решенията за влизане в еврозоната стават пролетта. И от тази позиция това значи постоянно държавно управление. Не постоянен бюджет със служебно държавно управление, а постоянен бюджет с постоянно държавно управление, уточни Дянков.
Инфлацията фактически е доста по-висока. Това, което държавното управление може да направи, отново споделям служебното държавно управление, е да намерения за краткотрайни ограничения за таван върху цените на някои хранителни артикули. Имаме образец с Гърция, Испания го направи, допълни някогашният финансов министър.
Това като краткотрайна мярка може доста бързо да укроти инфлацията. Много по-добра мярка е от това, което се приказва непрекъснато - за понижаване на Данък добавена стойност на някои артикули. Нямаме случай в България, при който, да вземем за пример като намалихме преди години ДДС-то на за хляба то отиде при производителите, не при хората. Това незабавно на идващия ден ще има позитивен резултат върху по-социално слабите ни консуматори. Това нормално идва с приказката, че в случай че понижим Данък добавена стойност, ще изсветлим стопанската система, това също в никакъв случай не е ставало. Това е един от тези легенди, които се употребяват в България. Трябва да се стремим цялото ни Данък добавена стойност да е 20%. А не да има пробойни за един или различен бранш, съобщи Дянков.
Хляб, сирене, яйца масло, артикули в действителност от първа нужда. Това, което междинното българско семейство употребява всеки ден. Смятам, че служебното държавно управление може да мисли за това. Това би трябвало да мине първо през решение на Министерски съвет и по-късно с решение на Народното събрание. Аз се надявам, че въпреки и в тези тежки договаряния, диалози и дрязги, които вървят, такава краткотрайна мярка би била комфортна за приемане от другите групи, тъй като в случай че това не стане първо през зимните месеци ще имаме съществени обществени проблеми. И Второ - ненапълно това може да ни помогне за влизане в еврозоната, тъй като основната тематика, която сега е в Брюксел и се беседва по отношение на влизането на България в еврозоната, е че нашата инфлация е доста над междинната в Европа. Ние сме над 5 процентни пункта. Някой може да каже 5 % не е толкоз доста, само че Хърватия, която беше призната единствено преди няколко месеца беше с 0,6% над инфлационната стойност - междинната за Европа, и там имаше много диалози. Ние един тип сме 7 пъти над това, което беше Хърватия, разясни той.
Става дума за прекомерно огромен, неосъществим компромис. И затова нашето държавно управление и парламент би трябвало да го създадат доста бързо. Между декември и април 2023-та, в смисъл сред в този момент и пролетта, с цел да има въздействие по Маастрихтските критерии. Но даже да се забави нашето влизане, а аз считам, че ще е доста мъчно ние да влезем януари 2024-та. Все пак тези ограничения и намаляването на инфлацията, което преди малко говорихме, и приемането на законите. Може да стане в този момент и от това служебно държавно управление. И в случай че го направи ненапълно ще е един от огромните му приноси за дребното време, в които те са на работа. Да се надяваме, че няма да са още доста дълго на работа, което ще значи, че няма да имаме постоянен кабинет, уточни Дянков.
Ако изпуснем този прозорец, тогава автоматизирано ни забавят с 2 години. Вместо да се приказва за януари 2024-та, ще се приказва за януари 2026-а. Просто тъй като за две следващи години би трябвало да изпълняваме Маастрихтските критерии, допълни някогашният финансов министър.
Симеон Денчев Дянков е роден на 13 юли 1970 година в София. Завършил е езиковата гимназия в Ловеч. Учи. Има две аргументи, с цел да считаме, че постоянен бюджет би трябвало да пристигна напролет. Някъде края на март, началото на април е лимитът. Първо тъй като доста общини и лечебни заведения изнемогват. И второ, с цел да влезем в еврозоната на нас ни би трябвало постоянен бюджет. А решенията за влизане в еврозоната стават пролетта. И от тази позиция това значи постоянно държавно управление. Не постоянен бюджет със служебно държавно управление, а постоянен бюджет с постоянно държавно управление, уточни Дянков.
Инфлацията фактически е доста по-висока. Това, което държавното управление може да направи, отново споделям служебното държавно управление, е да намерения за краткотрайни ограничения за таван върху цените на някои хранителни артикули. Имаме образец с Гърция, Испания го направи, допълни някогашният финансов министър.
Това като краткотрайна мярка може доста бързо да укроти инфлацията. Много по-добра мярка е от това, което се приказва непрекъснато - за понижаване на Данък добавена стойност на някои артикули. Нямаме случай в България, при който, да вземем за пример като намалихме преди години ДДС-то на за хляба то отиде при производителите, не при хората. Това незабавно на идващия ден ще има позитивен резултат върху по-социално слабите ни консуматори. Това нормално идва с приказката, че в случай че понижим Данък добавена стойност, ще изсветлим стопанската система, това също в никакъв случай не е ставало. Това е един от тези легенди, които се употребяват в България. Трябва да се стремим цялото ни Данък добавена стойност да е 20%. А не да има пробойни за един или различен бранш, съобщи Дянков.
Хляб, сирене, яйца масло, артикули в действителност от първа нужда. Това, което междинното българско семейство употребява всеки ден. Смятам, че служебното държавно управление може да мисли за това. Това би трябвало да мине първо през решение на Министерски съвет и по-късно с решение на Народното събрание. Аз се надявам, че въпреки и в тези тежки договаряния, диалози и дрязги, които вървят, такава краткотрайна мярка би била комфортна за приемане от другите групи, тъй като в случай че това не стане първо през зимните месеци ще имаме съществени обществени проблеми. И Второ - ненапълно това може да ни помогне за влизане в еврозоната, тъй като основната тематика, която сега е в Брюксел и се беседва по отношение на влизането на България в еврозоната, е че нашата инфлация е доста над междинната в Европа. Ние сме над 5 процентни пункта. Някой може да каже 5 % не е толкоз доста, само че Хърватия, която беше призната единствено преди няколко месеца беше с 0,6% над инфлационната стойност - междинната за Европа, и там имаше много диалози. Ние един тип сме 7 пъти над това, което беше Хърватия, разясни той.
Става дума за прекомерно огромен, неосъществим компромис. И затова нашето държавно управление и парламент би трябвало да го създадат доста бързо. Между декември и април 2023-та, в смисъл сред в този момент и пролетта, с цел да има въздействие по Маастрихтските критерии. Но даже да се забави нашето влизане, а аз считам, че ще е доста мъчно ние да влезем януари 2024-та. Все пак тези ограничения и намаляването на инфлацията, което преди малко говорихме, и приемането на законите. Може да стане в този момент и от това служебно държавно управление. И в случай че го направи ненапълно ще е един от огромните му приноси за дребното време, в които те са на работа. Да се надяваме, че няма да са още доста дълго на работа, което ще значи, че няма да имаме постоянен кабинет, уточни Дянков.
Ако изпуснем този прозорец, тогава автоматизирано ни забавят с 2 години. Вместо да се приказва за януари 2024-та, ще се приказва за януари 2026-а. Просто тъй като за две следващи години би трябвало да изпълняваме Маастрихтските критерии, допълни някогашният финансов министър.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ