Ако нямаме редовен бюджет до пролетта, ще изпуснем шанса си

Ако нямаме постоянен бюджет до пролетта, ще изпуснем шанса си за еврозоната . Следващият ни прозорец за участие ще е през 2026 година. Това мнение изрази в изявление за   някогашният финансов министър Симеон Дянков.

Г-н Дянков, заложен капан от президента или верен ход на служебния кабинет беше да не внася бюджет за идната година? Знаете, че настроенията в залата бяха полярни и сред партиите, макар че се взе решение да се удължи бюджетът. Какво е мнението Ви като икономист?

Смятам, че това е единственият верен ход на този стадий, тъй като в случай че беше влезнал постоянен бюджет, щеше да се получи голямо наддаване. Първо от „ Промяната ”, след това от Българска социалистическа партия допускам и тогава другите партии като ГЕРБ, щяха да бъдат принудени и те да наддават.  Въпросът е несъмнено докога тя ще е вярна стъпка?

Да, всички се питаме докога може? Вече доста общини и лечебни заведения изнемогват.

Има две аргументи, с цел да считаме, че постоянен бюджет би трябвало да пристигна напролет. Някъде края на март, началото на април е лимитът. Първо поради казуса, който споменахте. И второ, с цел да влезем в еврозоната на нас ни би трябвало постоянен бюджет. А решенията за влизане в еврозоната стават пролетта. И от тази позиция това значи постоянно държавно управление. Не постоянен бюджет със служебно държавно управление, а постоянен бюджет с постоянно държавно управление.

Цените порастват непрекъснато поради инфлацията. Какви могат да са стъпките на служебния кабинет, с цел да се облекчи ударът от инфлацията?

Инфлацията фактически е доста по-висока. Това, което държавното управление може да направи, отново споделям служебното държавно управление,  е да намерения за краткотрайни ограничения за таван върху цените на някои хранителни артикули . Имаме образец с Гърция, Испания го направи.

Как и какъв брой бързо може да се усети резултатът от сходна мярка? 

Това като краткотрайна мярка може доста бързо да укроти инфлацията. Много по-добра мярка е от това, което се приказва непрекъснато -  за понижаване на Данък добавена стойност на някои артикули. Нямаме случай в България, при който, да вземем за пример като намалихме преди години ДДС-то на за хляба то отиде при производителите, не при хората. Това незабавно на идващия ден ще има позитивен резултат върху по-социално слабите ни консуматори. Това нормално идва с приказката, че в случай че понижим Данък добавена стойност, ще изсветлим стопанската система, това също в никакъв случай не е ставало. Това е един от тези легенди, които се употребяват в България.  Трябва да се стремим цялото ни Данък добавена стойност да е 20%. А не да има пробойни за един или различен бранш.

За какви артикули приказваме – мляко, споменахте хляба?

Хляб, сирене, яйца масло, артикули в действителност от първа нужда. Това, което междинното българско семейство употребява всеки ден. Смятам, че служебното  държавно управление може да мисли за това. Това би трябвало да мине първо през решение на Министерски съвет и по-късно с решение на Народното събрание. Аз се надявам, че въпреки и в тези тежки договаряния, диалози и дрязги, които вървят, такава краткотрайна мярка би била комфортна за приемане от другите групи, тъй като в случай че това не стане първо през зимните месеци ще имаме съществени обществени проблеми. И Второ - ненапълно това може да ни помогне за влизане в еврозоната, тъй като основната  тематика, която сега е в Брюксел и се беседва по отношение на влизането на България в еврозоната, е че нашата инфлация е доста над междинната в Европа.  Ние сме над 5 процентни пункта. Някой може да каже 5 % не е толкоз доста, само че Хърватия, която беше призната единствено преди няколко месеца беше  с 0,6% над  инфлационната стойност - междинната за Европа, и там имаше много диалози. Ние един тип сме 7 пъти над това, което беше Хърватия.

Тоест става дума за доста огромен компромис, би трябвало да се направи, в случай че решат да ни дадат зелена светлина?

Става дума за прекомерно огромен, неосъществим компромис. И затова нашето държавно управление и парламент би трябвало да го създадат доста бързо. Между декември и април 2023-та, в смисъл сред в този момент и пролетта, с цел да има въздействие по Маастрихтските критерии. Но даже да се забави нашето влизане,  а аз считам, че ще е доста мъчно ние да влезем януари 2024-та. Все пак  тези ограничения и намаляването на инфлацията, което преди малко говорихме, и приемането на законите. Може да стане в този момент и от това служебно държавно управление.  И в случай че го направи ненапълно ще е един от огромните му приноси за дребното време, в които те са на работа. Да се надяваме, че няма да са още доста дълго на работа, което ще значи, че няма да имаме постоянен кабинет.

Ако изпуснем този прозорец  - март, април? Какво се случва?

Тогава автоматизирано ни забавят с 2 години. Вместо да се приказва за януари 2024-та, ще се приказва за януари 2026-а. Просто тъй като за две следващи години би трябвало да изпълняваме Маастрихтските критерии.

Липсата на държавно управление – може ли това да се окаже проблем, когато се взима решение дали ще ни одобряват в Еврозоната?

Вмомента е проблем. Макар че имаме и различен проблем. Високата инфлация е може би проблем номер 1 . Има редица закони, които би трябвало да се одобряват. Те могат и в този момент да се одобряват. Някои промени в Закона за Българска народна банка – има какво да се направи. Че нямаме настоящо държавно управление е проблем за еврозоната, както и за Шенген апропо.

А може ли бюджетът да се окаже тласък за партиите да образуват държавно управление?

Аз считам и не преставам да съм оптимист , че ние ще имаме постоянно държавно управление в средата на януари. С трети мандат. Не с първи или втори мандат, тъй като няколко партии са заинтригувани от това да имаме. Смятам, че трети мандат на „ Български напредък ” с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия ще успее, тъй като имат огромен интерес да създадат държавно управление. Точно тъй като както Българска социалистическа партия, както и ГЕРБ имат огромен интерес да провеждат постоянно държавно управление.   

Какъв интерес имат от едно такова държавно управление? Техническо или политическо ще бъде то?

Дали ще е техническо държавно управление или някои политически фигури ще влязат в него . Според мен по-скоро ще има и политически фигури. Но на вашия въпрос за какво имат интерес да го създадат, тъкмо по тази причина. Защото няма да има постоянен бюджет. Като няма постоянен бюджет примерно Българска социалистическа партия не може да каже „ ние постигнахме обществените си претенции ”, нещо, което направиха доста сполучливо в предходния кабинет. Няма да е елементарно, тъй като всичките тези проблеми – редица закони би трябвало да се одобряват, инфлацията би трябвало да се смъкна, ПВУ да се преработи в частта енергетика. Но аз съм оптимист. Ще имаме постоянно държавно управление.
Тоест възможностите за първия мандат на герб, който се връчва на следващия ден, по-скоро са изгубени – съгласно вас?

Да. Просто, партиите, които очевидно ще поддържат ГЕРБ, няма да са задоволително. Според мен Българска социалистическа партия ще изчака трети мандат. Или те да получат или най-малко за мен е по-вероятно „ Български напредък ”  да получи и да направи държавно управление в център. Аз се надявах да имаме държавно управление в дясно с Демократична България, само че това наподобява по-скоро невероятно.

На финала да ви попитам -  Българска народна банка подвигна главния лихвен %. Това ще докара ли до по-високи лихви по заемите за хората?

За България лихвите жестоко казано ще се удвоят. Сериозно увеличение и сериозен проблем за доста семейства, които разчитат за лихви и за жилища.

Ако кажем, че вноската ни е 500 лева, с какъв брой може да ни се усили лихвата по заема?

По-скоро, който счита, че ще тегли заем в следващите  6 месеца, да го тегли тъкмо в този момент. Да не чака, тъй като всеки месец, ще се усилва жестоко с 1% цената на този заем в България.

Цялото изявление гледайте във видеото.