Ако някой ви попита за велик боксьор, най-вероятно ще му

Ако някой ви попита за популярен боксьор, най-вероятно ще му кажете Мохамед Али или Майк Тайсън. През съзнанието ще мине и Владимир Кличко, който също има обилни достижения в спорта. Мохамед Али се е борил за правата на афроамериканците и надлежно е бил припознаван за техен кумир и даже избавител, Майк Тайсън е печелил почитатели на грубия спорт, когато в Съединени американски щати неприятните момчета бяха на мода.

След всеки мач чуваме, че спортистът е оставил душата си на кръга и се е борил по този начин, като че ли няма да има на следващия ден. Те даже не подозират какъв брой надалеч са от истината. Само един боксьор е знаел, че успеха значи живот и края на всеки мач зависи единствено от представянето му на кръга. Подобно тестване може да бъде допустимо единствено в един интервал от време и това е Втората международна война. Героят на тази история се споделя Соломон Аруч. Той е гръцки боксьор с еврейско родословие и както доста други жители в Аушвиц е трябвало да откри метод, с цел да оцелее. Соломон намерил единствено един вид и това била опцията да се боксира против своите другари пандизчии, с цел да зарадва и задоволи желанието на надзирателите.

Преди лагера на гибелта, той е спечелил аматьорската купа по бокс в Гърция за дилетанти и също по този начин е Балкански първенец. В оня интервал от време има връх от 24 победи и никакви загуби. Феновете го помнили с неговата изключителна работа с краката и по този начин се родил прякора „ Балетиста “. Пролетта на 1943 година е довела освен това от топлите талази на морето в Солун, довела и нацисти. Армията бързо наредила повече от 47 000 евреи и ги подготвила за изгонване. Майка му и сестрите му са били изпратени незабавно в газова камера. В Ню Йорк Таймс през 1989 година боксьорът ще опише: „ Пристигнах в 6 часа следобяд в лагера. Стоях цяла вечер гол пред бараките и на другата заран бях изчистен с кофа вода, обръснаха ни главите и по-късно ни татуираха лагерен номер върху предмишницата. “ Соломон получил номер 136954. Много скоро в лагера дошъл и капитана на лагера и издирвал боксьори или борци. Гръцкият първенец се отзовал на повика. Това обаче не било задоволително, растежът му по никакъв метод не разкривал спортните умения. Командирът начертал спонтанен кръг в пясъка, извикал втори пандизчия и ги предиздвикал да се боксират. В третия рунд Соломон напуснал очертанието като победител. Това било посрещането му в Аушвиц.

В идващите две години пазачите ще провеждат церемония събития за себе си, търсейки най-хубавите и най-силните в лагера. Срещите се реалокират в прашни хранилища, вършат се съществени залози на масата, а на кръга се взема решение ориста на спортиста. Губещият не скапва своята спортна статистика, а се разделя с живота си. Победителят се възнаграждава с живот и пропускане на тежката физическа работа. Соломон работил като служител. През това време татко му отслабва задоволително, с цел да бъде изпратен в газовата камера. За няколко месеца мъжът остава сирак. Въпреки това в края на седмицата излиза още веднъж с една единствена задача, да се бори за живота си. Няма време за жалеене, няма време за страдалчество. През идващите две години, до момента в който лагерът не е освобден от руски бойци, Соломон се бие. За това време има 200 победи и 2 равенства. След освобождението, спортистът стартира да обикаля другите лагери и се надява, че най-малко ще срещне някой пощаден родственик. В търсенето се натъква на Марта Йечел – другарка от родния му град. Според брачната половинка му в никакъв случай не съумява да се възвърне от сърдечния удар, който го връхлита по-рано. Докато е жив, Соломон споделя, че доста постоянно сънува родителите си и това не му дава покой. Кой естествен човек би намерил покой след всичко претърпяно? До края на живота си в никакъв случай повече не се боксира.