Ако някой търси пример как не се прави ремонт, може

Ако някой търси образец по какъв начин не се прави ремонт, може умерено да се разноски до ул. „ Божан Ангелов “ в квартал Младост 4 в столицата. След „ огромен “ ремонт на тротоара, траял съвсем месец, резултатът е… шедьовър на градоустройствената мисъл. Асфалтът свършва в нищото, като че някой е споделил:

„ Айде стига толкоз, че ще стане прекомерно хубаво! “

Тротоарът е „ уголемен “ с нов асфалт, само че сред него и платното зее трап, напълнен с тиня, трошляк и мокри листа. В дъждовно време мястото наподобява на дребен канал на Панама, единствено дето липсват корабите. А в изсъхнало време — просто капан за глезени, колела и детски колички.

Според жителите, неизползваните материали от ремонта просто са захвърлени в близост. Тухли, бордюри и пясък лежат като монумент на небрежността, напомняйки на минувачите, че ремонтът не е завършил, просто е зарязан.

И за край — автобусната спирка. Постройката ѝ е преместена в тревата и укрепена с клони. Вероятно поради нова идея – „ екоинфраструктура в градска среда “.



Авторът на сигнала, Ани Ганчева, написа във Фейсбук:

„ След ремонт на тротоара, който продължи близо месец, асфалтът беше оставен по този метод. За първи път виждам такова архитектурно неразбирателство! “

И в действителност – мъчно е да не се съгласиш. Когато тротоарът свършва, а мисълта също, остава единствено едно – да се чудиш дали планът е бил изработен от инженери или поети сюрреалисти.

Тази „ промяна на тротоара “ е следващото доказателство, че в София ремонтите не се вършат, а се претърпяват. Когато асфалтът завършва внезапно, а спирката е в храстите – това не е просто неприятно осъществяване, това е урбанистична подигравка.