Ако някой не е разбрал, тази схема отдавна не е

Ако някой не е схванал, тази скица от дълго време не е единствено теоретична опция. Приложението ѝ е в доста напреднала фаза - против хора, чиято единствена „ виновност “ е, че с нещо пречат на властта. Коментар на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle .
Тази тематика не е подобаваща за Коледа и никак не се връзва с празничната атмосфера. Мнозина обаче не ѝ обръщат внимание и през останалата част от годината – тъй като въобще не я виждат, не им се има вяра, или просто не желаят да си скапват настроението. Тя обаче от дълго време е тук. Първоначално спокоен и потаен, в последно време процесът става все по-видим – правовата страна в България се изпразва от наличие, гаранциите за правата на жителите стават все по-фиктивни. Ето какво се случи единствено през последния месец на годината.

Вече е ясно: в България е изцяло допустимо имуществото ти да бъде отнето, без да си направил каквото и да било престъпление. Българският парламент тези дни прати презумпцията за невиновност по дяволите, като гласоподава, че: " Не съставлява законова спънка за лишаване на нелегално добито имущество влизане в действие на присъда, с която подсъдимият е приет за почтен ". Казват, че по този начин било в Европа. Да, в някои страни наказателното дело и гражданското дело по конфискация са разграничени, само че на никое място не е допустима конфискация без влезнала в действие неоправдателна присъда за осъществено закононарушение. Освен това при всички случаи са планувани куп гаранции за правата на засегнатите. Българската така наречен Антикорупционна комисия обаче е освободена от нуждата да потвърждава каквато и да било връзка с противозаконна активност.
Казват, че по този начин на нарушителите се лишава опцията да се измъкнат. Всъщност, прикриват некадърността на тези, които проверяват и потвърждават закононарушенията, и по едно и също време с това основават инструмент за принуда против всички останали. Схемата е елементарна: сигнал до прокуратурата (може и без него); обвинение; процедура по запор, инспекция, иск в цивилен съд и конфискация. Ако някой не е схванал: тази скица от дълго време не е единствено теоретична опция или евентуална опасност. Приложението ѝ е в доста напреднала фаза по отношение на хора, чиято единствена „ виновност “ е, че с нещо пречат на властта. При това инструментът на репресията има цялостна независимост на деяние: прокурорското обвиняване може да е изцяло измислено (няма значение, че след това ще отпадне), а въпросната комисия прави оценка „ необяснимото благосъстояние “ изцяло самоволно, без никакви стандарти и методика. Жертвите на репресията пък не разполагат с никакви надеждни гаранции и средства за отбрана.

Ако някой си мисли, че въпреки всичко такава гаранция има и че най-после всичко опира до самостоятелния съд, също не е доразбрал нещо. Първо, тъй като, като ти запорират сметките и имуществото, до момента в който се стигне до съда, бизнесът ти може да банкрутира и животът ти да е унищожен. И второ, тъй като напълно не е несъмнено какво ще реши съдът. Практиката, да вземем за пример, към този момент е посочила, че постоянно някъде из страната се намира съд, който да реши каквото би трябвало. А разполагаем на властта са и основаните предходната година профилирани съдилища. Как работят те, се видя ясно в последните дни. Първоинстанционен съд пуска под домакински арест кметицата на „ Младост “ и нейната заместничка. Под диктовката на прокуратурата единствено няколко часа по-късно Апелативният съд ги връща без даже, както се оказва, да прочете делото и да види решението. Тоест, толкоз е бързал, че на процедура е отменил един официално фиктивен акт.
Както е редно, Върховният касационен съд (ВКС) се опита да влезе в ролята си на последна бариера пред сходни безобразия. С тълкувателно решение той постанови, че няма по какъв начин да има процедура по конфискация, в случай че станалото мотив за нея наказателно дело бъде прекъснато или в случай че подсъдимият бъде разгласен за невиновен. За броени дни обаче законодателите заобиколиха това решение. А ръководителят на Върховен касационен съд бе упрекнат, че разрушава основите на правовата страна. Заради това пък, че съгласно правата и отговорностите си разкри противозаконните дейности на апелативния спецсъд, болшинството във Висшия правосъден съвет му назначи инспекция за накърняване престижа на правосъдната власт. Така систематичният психически, медиен и институционален тормоз, на който ръководителят на Върховен касационен съд е подложен от дълго време, най-вероятно излиза на „ финалната права “ към неговото програмирано премахване.
Към всичко това да прибавим и няколко „ по-дребни “ неща: бюрото за надзор на СРС дефинитивно бе превърнато от механизъм за отбрана на права в заслон за тяхното нарушаване; въведени бяха „ секрети арести “, в това число на деца, които „ не са послушни и положителни “; въведеното преди епохи четене на обвинителния акт в правосъдната зала пък бе анулирано.

В края на 2018-та обстоятелствата са ясни, можем да спорим единствено за тяхното пояснение. Според някои става дума за неточности на професионално непригодни хора с милиционерски нрав. Манталитетът е неоспорим, само че тези хора са по-скоро подобаващ обслужващ личен състав в системно провеждан сюжет. Кой го написа и кой на кого дърпа конците, не е ясно. Ясно се вижда обаче присъединяване и на законодателната, и на изпълнителната власт, и на прокуратурата, и на присъдружните им „ медии “. Някои дефинират този сюжет като пълзяща тирания. Напоследък обаче придвижването към тотална и безконтролна власт наподобява все по-ускорено.
Какво може да го спре? За Върховен касационен съд и неговия ръководител към този момент стана дума. Такава е ориста на всички почтени хора в системата, които са подложени на клюки, напън, заплашване. Или просто заобикаляни. Също като президентското несъгласие, което даже не си коства да бъде споменавано. Както се видя тази година около решението му за Истанбулската спогодба, да се разчита и на Конституционния съд е ненужно. На Европейски Съюз явно не му е до нас.
Остават жителите. Колко от тях обаче въобще виждат и схващат какво става? На други пък още не им се има вяра, че това е допустимо, или просто не желаят да си скапват настроението. Още по-малко по Коледа. И по този начин, до момента в който стане късно.