Караянчева оцеля. Но не и мозъчните ви клетки
Ако някой е гледал в Народното събрание, то той, дружно с доста други, би трябвало да бъде изпратен за лекуване на посттравматичен потрес. С лекуването му би трябвало да се заемат психолог (съвети), психиатър (хапчета) и стенд-ъп комедиант (разведряване на настроението).
Най-малко значимото е, че Караянчева оцеля на поста си. По-значимото е, че движещото се към 7% доверие в Народното събрание е мощно пресилено и несъмнено става дума за статистическа неточност. Начинът, по който ГЕРБ и спътниците им защитаваха председателката на Народното събрание беше поразителен. Ето ви няколко образеца:
1) Славчо Атанасов (НФСБ): " Не превръщайте Караянчева в мъченица ".
Кой и по какъв начин по-точно трансформира Караянчева в мъченица? Има ли естествен човек отвън партията на ГЕРБ, който да види в желаната оставка някакъв страдалчески кръст, който тя е принудена да носи (пеша)? Според Атанасов опозицията прави някаква стратегическа неточност, тъй като трансформира председателката на Народното събрание в страдалец и това по някакъв чудноват метод ще умили милиони гласоподаватели и ще се върне като бумеранг към тях, дето разсипаха горката жена.
2) Славчо Атанасов (НФСБ): " Не е откраднала нито стотинка държавна пара "
Този мотив е удивителен. И доста издайнически. Той ясно съдържа в себе си малко по-широко изречение, което е: " Това, че не е откраднала нито стотинка държавна пара, е някакво голямо и необичайно изключение, което напряко не е за поверие ". Максимумът, който може да се желае от един политик и началник на Народно събрание, е да не е откраднал държавна пара - в случай че той по някакви аргументи не направи това нещо за 4-5 години, би трябвало да бъде канонизиран за светец и за него да се носят митове по какъв начин имало нявга един, дето не гепи нищо за сумата време. Голям светец. И огромен простак.
3) Вежди Рашидов (ГЕРБ): " С настояването за оставка унищожавате престижа на българския парламент "
Този престиж е изхвърчал в стратосферата и опозицията с въжета и лостове го сгромолясва на земята. Съсипват марката Народно събрание, към който всички имат голямо доверие и толкоз доста обожават Народното събрание, че надали е имало по-голяма политическа интензивност в последните десетилетия от вота на референдума за намаляването на депутатите на 120.
4) Красимир Ципов (ГЕРБ): " Опитайте се да формулирате съществени претекстове "
Много е забавно какви би трябвало да бъдат претекстовете за освобождение на ръководител на Народно заседание? Има човек, който твърди, че съгласно него имал две функции: като началник на Народно събрание и като говорящ пред симпатизантите на ГЕРБ и ние би трябвало да разграничаваме едното от другото. Като началник на Народно събрание той е доста обран човек, само че пред партията си може да праща протестиращите да вървят пешком и да получава бурни живковски ръкопляскания. Откога ръководителят на Народното събрание е просто деликатен кариерист-чиновник и това е всичко? Съжалявам: този претекст може да не е задоволително сериозен.
5) Десислава Атанасова (ГЕРБ): " Да приказваме всъщност, а без персонални нападки и обиди "
То каквото имаше всъщност да се споделя, министър председателят го сподели доста всъщност. Нищо, че прокуратурата още " ревизира " записа, а звук режисьори го ревизираха още два дни след излизането му, тъй като възможното злонамерено сглобяване си проличава ясно, когато се види през компютърна стратегия и такова сглобяване не видяха. В ГЕРБ напоследък битува този забавен мотив - споделят, виждате ли, доста " завист " против нас, отвред, доста " обиди ". Има възпитана власт и хулиганска съпротива и нещата не са да вземем за пример въпрос на корупция, а са въпрос на маниери.
6)
Абсолютно без капка подозрение в личната си полза и изрядност. Просто, продължава да упорства, ние би трябвало да разбираме странното раздвояване на личността във връзка с работата в Народно събрание и като човек, който приказва пред симпатизанти. На всичкото от горната страна добави нелепостите с нова - че са подарили остарели календари на старешки домове, които нищо, че към този момент не вършели работа, имали...хубави пейзажи.
Между другото, оказа се по време на дебатите, че не била родом от Кърджали. Ето най-накрая нещо ново. Моля, дано променим абревиатурата. За други промени по нея обаче не бих дал прекомерна вяра.
Автор: Райко Байчев
Най-малко значимото е, че Караянчева оцеля на поста си. По-значимото е, че движещото се към 7% доверие в Народното събрание е мощно пресилено и несъмнено става дума за статистическа неточност. Начинът, по който ГЕРБ и спътниците им защитаваха председателката на Народното събрание беше поразителен. Ето ви няколко образеца:
1) Славчо Атанасов (НФСБ): " Не превръщайте Караянчева в мъченица ".
Кой и по какъв начин по-точно трансформира Караянчева в мъченица? Има ли естествен човек отвън партията на ГЕРБ, който да види в желаната оставка някакъв страдалчески кръст, който тя е принудена да носи (пеша)? Според Атанасов опозицията прави някаква стратегическа неточност, тъй като трансформира председателката на Народното събрание в страдалец и това по някакъв чудноват метод ще умили милиони гласоподаватели и ще се върне като бумеранг към тях, дето разсипаха горката жена.
2) Славчо Атанасов (НФСБ): " Не е откраднала нито стотинка държавна пара "
Този мотив е удивителен. И доста издайнически. Той ясно съдържа в себе си малко по-широко изречение, което е: " Това, че не е откраднала нито стотинка държавна пара, е някакво голямо и необичайно изключение, което напряко не е за поверие ". Максимумът, който може да се желае от един политик и началник на Народно събрание, е да не е откраднал държавна пара - в случай че той по някакви аргументи не направи това нещо за 4-5 години, би трябвало да бъде канонизиран за светец и за него да се носят митове по какъв начин имало нявга един, дето не гепи нищо за сумата време. Голям светец. И огромен простак.
3) Вежди Рашидов (ГЕРБ): " С настояването за оставка унищожавате престижа на българския парламент "
Този престиж е изхвърчал в стратосферата и опозицията с въжета и лостове го сгромолясва на земята. Съсипват марката Народно събрание, към който всички имат голямо доверие и толкоз доста обожават Народното събрание, че надали е имало по-голяма политическа интензивност в последните десетилетия от вота на референдума за намаляването на депутатите на 120.
4) Красимир Ципов (ГЕРБ): " Опитайте се да формулирате съществени претекстове "
Много е забавно какви би трябвало да бъдат претекстовете за освобождение на ръководител на Народно заседание? Има човек, който твърди, че съгласно него имал две функции: като началник на Народно събрание и като говорящ пред симпатизантите на ГЕРБ и ние би трябвало да разграничаваме едното от другото. Като началник на Народно събрание той е доста обран човек, само че пред партията си може да праща протестиращите да вървят пешком и да получава бурни живковски ръкопляскания. Откога ръководителят на Народното събрание е просто деликатен кариерист-чиновник и това е всичко? Съжалявам: този претекст може да не е задоволително сериозен.
5) Десислава Атанасова (ГЕРБ): " Да приказваме всъщност, а без персонални нападки и обиди "
То каквото имаше всъщност да се споделя, министър председателят го сподели доста всъщност. Нищо, че прокуратурата още " ревизира " записа, а звук режисьори го ревизираха още два дни след излизането му, тъй като възможното злонамерено сглобяване си проличава ясно, когато се види през компютърна стратегия и такова сглобяване не видяха. В ГЕРБ напоследък битува този забавен мотив - споделят, виждате ли, доста " завист " против нас, отвред, доста " обиди ". Има възпитана власт и хулиганска съпротива и нещата не са да вземем за пример въпрос на корупция, а са въпрос на маниери.
6)
Абсолютно без капка подозрение в личната си полза и изрядност. Просто, продължава да упорства, ние би трябвало да разбираме странното раздвояване на личността във връзка с работата в Народно събрание и като човек, който приказва пред симпатизанти. На всичкото от горната страна добави нелепостите с нова - че са подарили остарели календари на старешки домове, които нищо, че към този момент не вършели работа, имали...хубави пейзажи.
Между другото, оказа се по време на дебатите, че не била родом от Кърджали. Ето най-накрая нещо ново. Моля, дано променим абревиатурата. За други промени по нея обаче не бих дал прекомерна вяра.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ