Ако някой ден в България започне да вали от ясно

Ако някой ден в България стартира да вали от ясно небе, сигурно ще има човек, който да ни изясни, че това е климатично оръжие на Русия. Името му е Атанас Атанасов — военачалник от службите, политик на повикване и безконечният страж на националната сигурност от московските сенки. За него, в случай че руснак си купи баничка на Лъвов мост, това към този момент е хибридна интервенция.

Последният шедьовър на генерала е „ разкритието “, че някаква остаряла вила на съветското посолство край бент. Искър — където евентуално най-сериозната опасност са комарите — в действителност е център за подривна активност, в жанр Джеймс Бонд, само че на соц-бюджет.

Стар касетофон с нова плоча

От години Атанасов повтаря едно и също — Русия е опасност, Русия е зложелател, Русия е на всички места. През 90-те го брояха за сериозен. Днес звучи като светиня от време, в което разузнавачите носеха каскети и миришеха на „ Бойър “. Дори и опозиционните му сътрудници гледат с половин око, а младите в партията му го загатват единствено с безшумно стеснение. Но не и той — той е като остарял касетофон, на който копчето „ Антирусия “ е залепено с връв и не може да се спре.

Генерал-гном на пост

В общественото пространство Атанас Атанасов от дълго време носи прозвището „ генерал-гном “ — освен поради растежа, само че и поради навика да се появява постоянно, когато някой би трябвало да каже: „ Мрак идва от Изток! “. Вече даже не звучи стряскащо. По-скоро е умилително — като да видиш по какъв начин остарял боец вади картечница, с цел да гони врабчета.

От шпиони до сапьори — всичко в един двор

Според Атанасов, половината чиновници на посолството са шпиони. Как ги е преброил? Не споделя. Вероятно са му докладвали гномите. Или тези мислени източници, които му нашепват от стените, че Русия готви взривяване на язовир Искър. По тази логичност чакаме и предизвестие, че Кремъл приготвя водна офанзива с пуснати бобри от бент. Батак.

Не че някой взима съществено тези тревожни стенания, само че това не пречи на генерала с безконечна физиономия на неприятна прогноза за времето да привиква комисии, да написа гневни писма до ДАНС и да се държи като че ли е в центъра на шпионски разказ. Само че в този разказ той е по-скоро воин от комикс — Генерал Параноик, покровител на суверенитета с лупа и флашка.

Политик с мисия… да се харесва на себе си

Нека бъдем почтени — никой не чака Атанас Атанасов да взема решение действителни проблеми. Неговата функционалност е декоративна — за декор, за разпръскване, с цел да има кой да вика „ Пожар! “ в стая, цялостна с пушек от цигара. Всяко негово изявление е обред — стартира с „ съветската опасност “, минава през „ систематична неефективност на службите “ и приключва с въздишка по славното време, когато службите бяха мощни, а генералите — млади и с коса.

Не, Русия няма да взриви язовир Искър. Не, вилата не е шпионско гнездо. И не, Атанас Атанасов не е последният бастион на националната сигурност — той е просто ехтене от едно време, в което страхът от непознатото заместваше неналичието на хрумвания за бъдещето. Атанасов не бди над България — той просто обикаля към остарелия си грамофон и сменя иглата.

pogled.eu