Защо нефтените платформи имат горящ факел на върха?
Ако в миналото сте виждали офшорна нефтена платформа, плаваща в океана, евентуално сте забелязали тези високи стълбове, от чийто връх излизат пламъци. Тези стълбове се назовават факелни комини, а пламъците са резултат от изгарянето на газовете – значима част от работата на голям брой нефтени и газови уреди. Но какво тъкмо прави факелният комин и какво е въздействието на това горене на газ?
За да сме наясно, този пламък не е знак за нещо неправилно – в действителност е тъкмо противоположното. Това е мярка за сигурност. Най-просто казано, изгарянето на газ е следено изгаряне на природен газ, отделян при добива на петрол. Когато се добива петрол, той нормално е съпроводен от метан и други съпътстващи газове, които също са били арестувани в подземния залеж. Когато няма построена инфраструктура за хващане или превозване на този съпътстващ газ, енергийните компании просто го изгарят на повърхността благодарение на факелни тръби.
Налягането в петролните кладенци може да нарасне доста бързо. Без уместно освобождение това налягане може да докара до рискови детонации. Чрез факелното изгаряне непотребният газ може да бъде изгорял безвредно, тъй че налягането да бъде понижено. Това е извънредно разточително, само че постоянно е по-бързият, по-безопасен и по-евтин метод за справяне с газовете в среда с високо налягане.
Въздействието на изгарянето на този газ върху околната среда
Съпътстващите газове слагат нефтените платформи в обстановка на действителна загуба: изгарянето на газа единствено по себе си съставлява заплаха за околната среда, само че алтернативата – изпускането на газа непосредствено в атмосферата – е също толкоз неприятна (ако не и по-лоша). Самият метан е над 25 пъти по-силен от въглеродния диоксид, когато става въпрос за задържане на топлината в атмосферата. Факелните комини оказват помощ за понижаване на това влияние върху околната среда, като изгарят метана до въглероден диоксид и вода.
Независимо от това, този развой към момента има доста влияние върху околната среда. Само през 2021 година в международен мащаб са изгорени 144 милиарда кубически метра газ. Това е към 400 милиона тона въглероден диоксид: толкоз, колкото девет трилиона километра, изминати от колите. При изгарянето се отделят и сажди: съществена причина за световното стопляне, защото форсират топенето на ледовете в арктическите райони, като затъмняват снега и понижават отразяващата му дарба. Всъщност изследванията демонстрират, че факелното изгаряне може да е причина за до 40% от отлаганията на черен въглерод в Арктика.
Има ли екологична опция на изгарянето на газа?
Има метод за справяне със съпътстващия газ, който към момента не е упоменат: улавянето и превозването му. Много петролни компании прибягват до факелното изгаряне просто тъй като улавянето и превозването са скъпи (особено при отдалечени или по-малки производства). Процесът се нуждае от тръбопроводи, преработвателни уреди и постоянни пазари – нищо от това не е обезпечено, изключително в разрастващите се страни или в офшорните платформи. Изгарянето на газа е по-евтиното, по-бързо и по-лесно решение.
В момента обаче се поставят световни старания за унищожаване на рутинното изгаряне на газовете, което би трябвало да стане до 2030 година Инициативата на Световната банка „ Нулево рутинно изгаряне “ е водеща в напъните на страните с най-вече петролни платформи да одобряват по-екологични други възможности (като да вземем за пример наново инжектиране на газ назад в резервоара за увеличение добива на петрол, потреблението му за генериране на електрическа енергия на място или превръщането му във полутечен или компресиран естествен газ). Някои страни също по този начин се обръщат към законодателен и регулаторен напън, като да вземем за пример по-високи налози върху изгарянето, с цел да принудят платформите да лимитират този нездравословен проблем.
