Защо плачем?
Ако в миналото сте гледали „ The Notebook “, знаете за буцата в гърлото, която този филм образува у множеството хора. Докато се опитваме да не заплачем като дребна девойка, може да сме се замисляли какво пък е това нещо в гърлото ни и за какво се появява. И в този ред на мисли – за какво изобщо плачем, когато сме тъжни?
Има единствено две самостоятелни нервни системи в човешкото тяло – симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Симпатиковата дава отговор за слагането на тялото ни в положение на физиологична зоркост, а парасимпатиковата – за възобновяване му. Когато се усещаме тъжни или пък сме в някакво друго стресово положение, тялото ни подтиква симпатиковата нервна система като това ангажира хипоталамуса, хипофизната жлеза и надбъбречните жлези (оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези). В кръвта ни се отделят хормони, които усилват пулса, кръвното налягане и метаболизма ни. Количеството О2, което поемаме, се усилва, с цел да продължим да усещаме възбудата.
Що се отнася до плакането, и по-точно сълзите, в отговор на прочувствен тласък, това е доста по-сложен въпрос.
Ще стартираме с това, че сълзите се създават от жлезите от външната страна на окото. В взаимозависимост от типа на тласъка, те могат да създадат три разнообразни типа сълзи. Базалните са просто с цел да овлажняват очите. Те се отделят всякога, когато мигнем, и по този начин поддържат очите ни чисти и лубрикирани.
Вторият вид са рефлексните. Те се пускат поради някакъв дразнител – като, да вземем за пример, когато режем лук. Тези два типа сълзи са направени почти от едно и също – вода, сол, калий, липиди и антибактериален лизозим.
Емоционалните сълзи са нещо напълно друго. Изглежда няма някакъв консенсус сред учените за какво тъкмо се появяват. Съставът им обаче ни дава някаква визия за произхода им. Те съдържат, да вземем за пример, хормонът адренокортикотропен (АКТХ), както и пролактин, 20-25% повече протеини и 30 пъти повече манган от другите сълзи.
АКТХ е хормон, който се отделя от оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези по команда на симпатиковата нервна система. Пролактинът също се повишава по време на стрес. Манганът контролира настроението като хората с меланхолия нормално имат по-високи количества манган в кръвта. Емоционалните сълзи съдържат и енкефалин – опиум, който има същите болкоуспокояващи свойства като морфина.
От една страна, плаченето вследствие на отрицателна стимулация на симпатиковата нервна система има еволюционни изгоди и те са да се алармира на останалите за помощ. Или да се изрази благосклонност, като да вземем за пример с персонажа на Джеймс Гарнър, Ноа, който по молба на децата си отива да види умиращата си брачна половинка, която обаче не съумява да го познае и изобщо не разпознава даже, че е там. Ако това е същинската причина да плачем, тогава съществуването на хормона и на пролактин са изцяло оправдани. Жените имат по-високи равнища на пролактин в телата си, което може да е повода да плачат приблизително 5 пъти повече от мъжете.
Друга доктрина е че плачем поради лечебните свойства на плакането. Първо, както казахме към този момент, в сълзите има енкефалин, който повдига настроението ни. Второ, голям брой проучвания демонстрират успокояващия резултат на рева, което допуска, че то е неволен способ телата ни да се освободят от напрежението и да се успокоят от напрежението. Тази доктрина се укрепва и от обстоятелството, че когато деактивираме симпатиковата система, човек плаче повече. Ако създадем същото с парасимпатиковата система, човек ще плаче по-малко. От това можем да заключим, че не е стресовият миг, които задейства сълзите, а нуждата от утешение след този миг.
