11 нежни цитата от Пабло Неруда
„ Ако нищо не може да ни избави от гибелта, дано най-малко любовта ни избави от живота ”, споделя чилийският стихотворец Пабло Неруда, чиято годишнина от рождението честваме през днешния ден. Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Неруда е прочут с любовната си лирика. Световна популярност придобива след публикуването на стихосбирката „ Двайсет любовни стихотворения и една обезверена ария ” през 1924 година Той е притежател на Нобеловата премия за литература през 1971 година
Освен със стихове Неруда е прочут и с политическата си активност. Той е гневен болшевик. Бил е сенатор и кандидат-президент. Пабло Неруда умира единствено 12 дни след преврата на Аугусто Пиночет от 1973 година, свалил социалистическото държавно управление отпред със Салвадор Алиенде, което слага под въпрос същинската причина за гибелта на поета. Основната версия е, че той е починал от рак, само че тази доктрина е подлагана неведнъж под подозрение, защото е общоизвестно, че Пиночет е презирал Неруда. Именно диктаторът е забранил творбите му да се четат и популяризират в Чили. Забраната остава чак до 1990 година
Следват още няколко цитата от огромния стихотворец.
„ Обичам любовта, където двама си разделят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – сходно протест, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем. ”
***
„ Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите. ”
***
„ Можеш да отрежеш всички цветя, само че не можеш да спреш пролетта. ”
***
„ Не си като никоя друга, щом аз те обичам. ”
***
„ Смехът е езикът на душата. ”
***
„ Нека с благотворителност забравим тези, които не ни обичат. ”
***
„ Всичко е една гала в дивата градина на детството. ”
***
„ Ако нищо не може да ни избави от гибелта, дано най-малко любовта ни избави от живота. ”
***
„ Умира постепенно този, който не трансформира живота си, когато е неудовлетворен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за незнайното, с цел да преследва една фантазия, който не се взема решение, най-малко един път в живота си, да избяга от мъдрите препоръки... Не умирай постепенно! Живей през днешния ден! Рискувай през днешния ден! Действай през днешния ден! Не се оставяй да умираш постепенно! Не забравяй да бъдеш благополучен! ”
***
„ Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезателен предмет, всяка моя поема се старае да бъде потребен инструмент в работата, всяка моя ария – знак за единство на пространството, където се събират всички пътища... имам вяра, че дългът на поета ми повелява да се сродявам освен с розата и симетрията, с възторжената обич и безграничната тъга, само че и със суровите каузи на хората, които направих част от своята лирика. ”
Освен със стихове Неруда е прочут и с политическата си активност. Той е гневен болшевик. Бил е сенатор и кандидат-президент. Пабло Неруда умира единствено 12 дни след преврата на Аугусто Пиночет от 1973 година, свалил социалистическото държавно управление отпред със Салвадор Алиенде, което слага под въпрос същинската причина за гибелта на поета. Основната версия е, че той е починал от рак, само че тази доктрина е подлагана неведнъж под подозрение, защото е общоизвестно, че Пиночет е презирал Неруда. Именно диктаторът е забранил творбите му да се четат и популяризират в Чили. Забраната остава чак до 1990 година
Следват още няколко цитата от огромния стихотворец.
„ Обичам любовта, където двама си разделят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – сходно протест, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем. ”
***
„ Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите. ”
***
„ Можеш да отрежеш всички цветя, само че не можеш да спреш пролетта. ”
***
„ Не си като никоя друга, щом аз те обичам. ”
***
„ Смехът е езикът на душата. ”
***
„ Нека с благотворителност забравим тези, които не ни обичат. ”
***
„ Всичко е една гала в дивата градина на детството. ”
***
„ Ако нищо не може да ни избави от гибелта, дано най-малко любовта ни избави от живота. ”
***
„ Умира постепенно този, който не трансформира живота си, когато е неудовлетворен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за незнайното, с цел да преследва една фантазия, който не се взема решение, най-малко един път в живота си, да избяга от мъдрите препоръки... Не умирай постепенно! Живей през днешния ден! Рискувай през днешния ден! Действай през днешния ден! Не се оставяй да умираш постепенно! Не забравяй да бъдеш благополучен! ”
***
„ Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезателен предмет, всяка моя поема се старае да бъде потребен инструмент в работата, всяка моя ария – знак за единство на пространството, където се събират всички пътища... имам вяра, че дългът на поета ми повелява да се сродявам освен с розата и симетрията, с възторжената обич и безграничната тъга, само че и със суровите каузи на хората, които направих част от своята лирика. ”
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ