Ако никога не си карал ски, а ти се иска,

Ако в никакъв случай не си карал ски, а ти се желае, щом погледнеш по какъв начин опитните скиори летят по пистите на огромните курорти, може с години да не събереш храброст да се пуснеш по искрящия сняг. Започнеш ли да изследваш тематиката в интернет, можеш изцяло да се откажеш да влезеш в тима на „ миропазаните ”, които се забавляват с шеметна скорост и целенасоченост по снежните писти. Като се стартира от цените за съоръжение и преподавател в топкурортите като Боровец, Банско и Пампорово, та се стигне до информацията в цветове за наклоните на пистите, степента им на заплаха, типовете лифтове и прочие И като си представиш какъв брой неуместно ще изглеждаш, едвам крепейки се на ските, на фона на тези летящи фурии, които вършат виртуозни придвижвания в снега, изхвърчат съвсем на височината на боровете към тях, приземяват се елегантно, си казваш. „ О, не, това премеждие отсрочвам за идващ живот, в случай че изобщо има подобен, несъмнено. ”

За всеки
Ако обаче въпреки всичко в сърчицето ти се таи храбрец и не спираш да търсиш метод да влезеш в тима на снежните щастливци, то ще откриеш места в България, които не са по този начин лъскави, нито толкоз известни, където фантазията ти ще се сбъдне. Където дребни и огромни от всички възрасти и с не до такава степен дебело портмоне се забавляват и смеят до насита в искрящия сняг. Кой върху ски, кой на шейна или чувал, а от време на време и на конче.

Без да им трепне окото от терзание, че са новаци. Че повече падат, в сравнение с се пързалят. Въпреки това царят забавление, смях и снежна наслада. Който не се оправя със ските, отива и яхва шейна като в детството. Когато с пламтящи бузи, заледен шал и ръкавици се бухваш в преспите, откакто шеметно си се спуснал от хълма. И след това като в възторг още веднъж поемаш към върха. Докато слънцето не падне и ти самичък не се превърнеш в сияеща от благополучие ледена висулка. Едно такова място, където можеш да се изпълниш с насладата от зимата, е положителната остаряла Юндола, сгушена сред Родопите и Рила.

Който един път е минал през Юндола, мястото, където се намира образователната опитна станция на Лесотехническия университет, пази в сърцето си картина, която го връща към живота даже и в най-отчаяните му мигове. А тя е приказно красива. Тъмни високи борове, бистър въздух, кондензиран с мирис на смола, лазурно небе и звънтяща тишина. Към ноздрите се промъква нотка на дим от запалени някъде бумтящи печки. Наоколо е и пазарчето, където дами, омотани с шалове, продават кехлибарен мед, боров балсам, сладка от диви ягоди и боровинки, ръчно направени кръгли питки със сирене и кашкавал. Тяхното наличие в региона е постоянно, те като че ли в никакъв случай не остаряват и постоянно са усмихнати доброжелателно.

Хижи и хотелчета
Наоколо е цялостно с уютни хижи и хотелчета, които оферират добра локална храна и постоянно благоуханен билков чай, с треви, брани от планината. В региона има писти, една от които е изключително известна за фамилии с деца и начинаещи. Тя не е по този начин дълга като тези в известните курорти, не е стръмна и е безвредна за хора, които нямат спортни упоритости, само че желаят да спортуват за наслаждение. Цените са по джоба на българина, в това число можеш да си наемеш преподавател, който да те води по стъпките на скиорството. Има и обособена, която е за втурване с шейна. Там, несъмнено, е цялостно с деца, които пъплят по хълма, облечени в цветни ескимоси. Околността се оглася от детска шум и смях. Шейна може да се наеме, а удоволствието е разрешено и за възрастни. Районът към този момент е известен и измежду чужденците, които идват от цяла Западна Европа., написа Телеграф

Пони
Около Юндола има доста леки туристически пътеки, по които можеш да поемеш и през лятото, и през зимата. Има и места, където да си запалиш огън, да се сгрееш или просто да му се любуваш, да си изпечеш месо или картофи в плам. Едно от удоволствията е яздене на кон или пони с преподавател. Това може да стане на манеж, само че и като горска разходка. Второто е необикновено наслаждение, даже за тези, които не са се качвали на кон. Важното е да стоиш изправен и когато кончето поеме по пътя, до момента в който гордо държиш юздите му, си спомняш, какъв брой е прелестно да си човек, част от природата, възприятие, което дреме в гените ни, само че през днешния ден сме не запомнили.

Краище
В някои от дните на ваканцията можете да се разноските из региона. На към 40 км от Юндола е Белица, където е резерватът с танцуващите мечки на Бриджит Бардо. По принцип през зимата те би трябвало да спят, само че поради динамичното време, някои от мецундрите се разсънват и по това време. Малко преди Белица е село Краище, известно с най-апетитните кюфтета на планетата. За да опитат от цвъртящите кюфтаци, рейсове отбиват от пътя и пасажерите хукват към будките. Любопитно е да видиш по какъв начин хората потропват в студа на опашка, с цел да си купят от удоволствието, което към този момент се е трансформирало в туристическа атракция.

Преди петнайсетина години тези кюфтета са се правели в една барачка, само че притежателите са преместили пещта на по-централно място, отново на открито, а потокът от хора не секва, даже и късно вечер.

Зелените писти - за новаци, алените - за майстори
Карането на ски е занимателно и безвредно, когато сортираме равнището на компликация на пистите съгласно уменията си на каране. Много значима е вярната преценка, изключително когато става дума за деца. Но с цел да сортираме пистите, е значимо да сме наясно с маркирането им съгласно равнището на компликация в ски зоните, поучават от блога elasnas. com. Ето какви са категориите писти и по какъв начин се отбелязват в ски зоните. Ако сте в по-голяма ски зона за първи път, бързо ще се окажете изправени пред цяла гора от табели. Зелено, синьо, алено, жълто или черно? Ски пистите се разделят съгласно наклона им и равнището им на компликация на зелени - до 15%, сини - 25% надолнище, червени - 40% надолнище, черни - над 40% надолнище. Сортирането по цвят разказва степента на компликация на наклона.

Показва дали пистата е подобаваща за начинаещи, или спускането е предопределено за напреднали скиори, заради стръмността. Освен това пистите се отбелязват и с табели с номера. Цифрите се употребяват за ориентировка в огромни ски зони, тъй че никой да не се загуби.

Понякога цифрите се пропущат или се прибавят имената на пистите, които скиорите и сноубордистите могат да употребяват за ориентировка. Освен това ленти на спускането означават ръба на ската. Понякога те са боядисани в светещи цветове за по-добра видимост, само че най-много в категорията цвят на ската. Зеленият знак отбелязва най-вече доста равни, лесни писти, постоянно и писти, където начинаещите се учат на първи стъпки. Там се практикуват първите завои с рало. Възможно е и да се опитва за по-бързо каране и “пускане на ските ” за малко по-напреднали. Синята маркировка на пистите отбелязва писта, която на смешка се назовава ски автомагистрала. Те нормално са и най-натоварените.

Този вид надолнище е доста подобаващ за напреднали начинаещи, завръщащи се към спорта и фамилии с деца. Принципно всяка ски техника може да се употребява или практикува на сини писти. Даже е целесъобразно, когато желаеме да усъвършенстваме някой детайл, даже и да сме напреднали, да го вършим на синя писта. Тук скиорите могат да чакат най-вече спокойни спускания, равнището на адреналин остава относително ниско. В Северна Америка обаче синият цвят значи по-стръмен надолнище - от 25 до 40 %. Червената писта не е подобаваща за начинаещи и постоянно се употребява от напреднали скиори, с цел да подобрят техниката си, или за подготовка за още по-стръмни скатове. Идеален терен за ски техниката карвинг. Подходяща и за къси ритмични завои. Черните писти са непокътнати единствено за специалисти и експерти. Начинаещите се излагат на сериозна заплаха при надолнище от над 40 %.