Ако нещо хубаво се е случило на Русе през последните

Ако нещо хубаво се е случило на Русе през последните 78 години, то това е участието на страната ни в Европейския съюз. На 1 януари 2007 година, още щом чуха поздрава на диригента Зубин Мета и Виенските филхармоници, стотици хиляди фамилии не помниха за обгазяванията с хлор от Гюргево и потеглиха през Дунав мост... да пият европейско кафе. Същото се случи и от северната страна на реката - румънците като по сигнал заприиждаха и почтена дума - хората се поздравяваха сърдечно и с доста възторг.

Така си представяхме това обединяване - да си вървим, когато си желаеме в Румъния и да посрещаме румънци. Втората част също не е за пропускане - да вършим бизнес. Заедно, без ограничавания, по обединен стандарт, с лекост - въпреки всичко сме от двата бряга на една река. Наистина огромна, само че не е море - през моста е тъкмо километър.

Тази сантиментална визия обаче не планува чиновническото мислене и някои други особености на граничните градове. В Русе има доста транспортни компании, които все пак устояват и не престават да работят с Румъния. Ето какво споделят водачите им:

" Всеки ден минаваме границата. Много мъчно се минава. Камионите чакат на опашки. Всичко става доста постепенно ".

Винаги по тези географски ширини ще се намерят хитреци, които да съсипят всяка добра концепция.

Тихомир Методиев към този момент три години управлява компания, която посредничи в българо-румънските бизнес връзки.

" Всеки ден най-малко по осем наши камиона влизат в Румъния и се връщат. Стока от цяла Европа за Румъния, от България за цяла Европа. Ние сме медиатори сред огромни румънски спедиции и логистики и български спедиции и логистики. Проблемът, който имаме на моста, е в работната ръка, постепенно се обслужват камиони, от време на време съзнателно ", отбелязва той пред БНР.

Според него повода от румънска страна да не желаят да се подобрят изискванията е в загубата на милиони евро рушвети.