Ако не се очертава да има редовно правителство, служебното предлага

Ако не се обрисува да има постоянно държавно управление, служебното предлага в Народното събрание да се внесе не показания от нея проектобюджет за идната година с 6.6% недостиг, а удължаващ закон. Това е план, в който се удължава действието на ограниченията от тазгодишния бюджет, и работата по него до образуването на постоянно държавно управление. Това сподели в Народното събрание министърът на финансите Росица Велкова, поканена по предложение на Българска социалистическа партия да показа положението на финансите на страната. Още по тематиката 20 окт 2022 Както виждате не сме внесли никакъв проектозакон в Народното събрание, уточни Велкова и подсети, че сходно предлагано удължение на настоящия закон за държавния бюджет към този момент е прилагано и признато при започване на тази година преди да се одобри новия бюджет от постоянното държавно управление, който влезе в действие от 1 април. Велкова сподели още, че в случай че се обрисува да има постоянно държавно управление, служебният кабинет би внесъл показания към този момент проектозакон, който тя дефинира като " базов ", върху който постоянен кабинет може да работи и нанесе политиките си. Служебният финансов министър изясни, че ведомството е създало 3 разновидността за бюджета за идната година с разнообразни параметри на недостига. Велкова акцентира, че служебният кабинет не би предложил в плана си нито 3% недостиг, нито 6.6% недостиг поради рисковете и при двата разновидността. Ако бъде признат 6.6% недостиг или по-висок размер, това би попречило на целевата дата на страната за влизане в Еврозоната, уточни Велкова. " Вариантът от 3% е стягане на фискалната дисциплинираност, ние подобен бюджет не бихме внесли ", сподели министърът и изясни, че тогава няма да има средства за обществени разноски. Базовият вид е при непроменени политики от тази година, само че с изменени параметри. „ При хипотезата, че няма определено постоянно държавно управление, няма проблем едно служебно да извършва бюджета с така наречения удължителен закон на съществуващия бюджет, тъй като служебното държавно управление не е излъчено от политическа мощ и не може да организира своя политика “, акцентира Велкова. Корнелия Нинова дефинира предлагането като неспособност на служебния кабинет да измисли нищо по-добро от предния бюджет, в който участваше и Българска социалистическа партия, и заключи, че това значи, че няма да има покачване на минималната заплата следващата година, няма да има спомагателни помощи и др. Депутатът от Движение за права и свободи Байрам Байрам, обаче, поздрави Велова за положителното ръководство на държавните финанси, тъй като е „ било намерено и обществено, без да се икономисва какво е действителното положениие с финанситие на страната, което не е елементарно след най-голямото финансово камикадзе за последните 20 година “, имайки поради предшественика й Асен Василев. Но Велкова беше негов заместник-министър! Относно положението на държавните финанси, финансовият министър изясни, че 989 милиона лв. е преизпълнението на държавния бюджет все още, само че това число " не е мотив за оптимизъм ", тъй като постоянно към тази дата от годината бюджетът е на остатък. Практиката е през последните два месеца да изразходва доста средства за разнообразни заплащания, включително и закъснели, поради което постоянно бюджетът излиза на недостиг. " Планираният недостиг за 2022 година на касова основа, както знаете, е 4.1% от брутния вътрешен артикул (БВП). На базата на преизпълнението в приходната част, която чакаме, и осъществената спестовност в размер на 1 милиард лв. в разходната част, предстоящият недостиг е 3.4% от Брутният вътрешен продукт на касова основа. На начислена основа плануваният недостиг е 6% от Брутният вътрешен продукт, а предстоящият е 5.4% от Брутният вътрешен продукт ", изясни Велкова. За 2023 година дефицитът е 11.5 млиарда, което съставлява на касова основа 6,6% от Брутният вътрешен продукт. И надлежно предстоящият недостиг за 2024 е 11,8 млиарда, а за 2025 година дългът възлиза на 11,9 милиарда, което е 6% от Брутният вътрешен продукт. Емитираме дълг, тъй като 2022 следваще рефинансиране през март към 3 милиарда, а дефицитът е над 6 милиарда, изясни министърът на финансите. Фискалният запас на страната е 12.1 милиарда към 30 септември. Към 31 декември фискалният запас би бил към 5,6 милиарда, което е извънредно незадоволително. И това е при изискване, че не емитираме повече дълг, изясни още служебният финансов министър. В резултат на излъчванията дългови бумаги към 19 октомври номиналният дълг на България е 35.3 милиарда лв. при законов таван от 38.5 млиарда лв., заяви Велкова. Тя напомни, че гласуваният нов държавен дълг за тази година е 10.3 милиарда лв.. До встъпването в служба на служебния кабинет е издаден дълг от 1.8 милиарда лв. на вътрешния пазар. Към момента страната е поела дълг за 7 милиарда лв. (вкл. и емисията еврооблигации, издадена през септември на интернационалните пазари), уточни финансовият министър. Последните две излъчвания държавни скъпи книга (ДЦК) на вътрешния пазар бяха през предходната седмица (17 октомври) и през вчерашния ден. В първия случай страната продаде 5.5-годишни ДЦК за 180.55 млн. лева (при декларирани 200 млн. лева) при среднопретеглена годишна рентабилност в размер на 5.65 на 100. Вчера Българска народна банка провежда нов аукцион за ДЦК за 10.5-годишни ДЦК за 200 млн. лв., само че към момента няма информация от Министерство на финансите за резултатите. През декември България чака първите 2.6 милиарда лева по Плана за възобновяване и резистентност, сподели още министърът на финансите и регистрира, че към 30 септември се чака преизпълнение на данъчните доходи в размер на 250 млн. лева, което идва главно от нарастване на заплатите в публичния и частния бранш. Прогнозира се още 1 милиард да бъдат спестени от финансови разноски. От думите на министър Велкова, излиза наяве, че е обезпечено финансиране на стратегиите за енергийно подкрепяне до края на годината. Към 30 септември са изплатени 3.7 милиарда лв. за енергийно подкрепяне, а по стратегиите за украинските бежанци са изхарчени 540 млн. лв.. В тригодишната бюджетна прогноза за парите на Министерство на защитата е спазен проектът за постигане на разноските за защита в размер на 2% от Брутният вътрешен продукт, като в тях влизат плановете за покупка на нови изтребители, разясни Росица Велкова в отговор на Българска социалистическа партия, откакто Корнелия Ниинова изрази съмнение, че спомагателни 8 самолета ще завишат разноските.