Ако не се беше случило с мен, никога нямаше да

Ако не се беше случило с мен, в никакъв случай нямаше да допускам. Но за своите доста години живот започнах да различавам измежду своите сънища тези, които ми подсказват пътя и избавят живота на фамилията ми от несгоди и ми показват вярната посока.

За първи път ми се присъни подобен сън на 14 години. Тогава умря нашата съседка, за която се грижехме ние през последните няколко години – самотна, доста болна бабичка, която дълги години живееше до нашето семейство, дружеше с баба ми и когато към този момент не можеше да става, аз, майка ми и баба ми й помагахме с каквото можехме. Тя умря, роднините незабавно се появиха, само че ние нямахме искания.

И безусловно седмица след нейната гибел ми се присъни сън, в който тази баба ме зовеше, застанала до една стена с камък в ръка. Аз се приближих, тя ми даде камъка и ми сподели – виж, той пада. И си отиде.

На сутринта описах за съня си на фамилията, мама сподели, че покойници се присънват при смяна на времето и не обърнаха огромно внимание на моя роман.

Някъде след към седмица баба стартира да се спуска към мазето, на чийто вход бяха положени огромни камъни – аз подавах на баба буркани, които трябваше да постави в мазето и с крайчеца на окото си видях, че изпъкналият камък, за който баба постоянно се държеше, се клати.

Казах за това на баба, тя кимна и в същата минута камъкът полетя надолу там, където до момента стоеше баба. Аз извиках и тя съумя да отскочи. Камъкът падна навръх мястото, на която беше тя.

Веднага се сетих за оня сън, само че споделих нищо на роднините ми, с цел да не ги тревожа.

Следващия път се случи след към 5 години. Баща ми трябваше да замине на път, той беше водач на камион и ми се присъни далечна, към този момент починала родственик, която протегна към мен чашка кафе и ме помоли да поседя с нея половин час, да поговоря, аз все желаех да си потегли, само че тя ми споделяше – остани още малко, така и така няма да пътува за там. Не разбрах къде няма да пътува, само че помислих, че може да бъде обвързвано с пътя и споделих на татко ми да бъде деликатен и да изпие едно кафе по пътя.

Баща ми се учуди, само че се вслуша. Като се прибра след 2 дни, описа, че по пътя се сетил за моята молба да пие кафе и внезапно му се приискало да спре в крайпътно кафене и без да бърза пил едно кафе, а след това тръгнал и след няколко километра видял страшна злополука с присъединяване на доста коли – спирачките на камион отказали и по този начин били повлечени куп коли. Кой знае, може би, в случай че не беше кафето, татко ми щеше да попадне в това меле.

След това, когато преди малко се срещнах със със своя предстоящ мъж, без още да зная какво ще се случи, ненадейно умря наш общ другар – спря сърцето на към момента младия мъж. И в нощта на неговата гибел той пристигна до мен, взе ме за ръка, и ме поведе по поле с красива зелена трева и сподели – ще живеете дълго, повярвай ми, единствено дай куфара на жена ми, там има значими за мен неща.

Остави в краката ми куфар и потегли към гаража, в който стоеше ковчег.

На сутринта описах за съня си на неговата вдовица и ясно описах куфара, като споделих да не го изхвърля, да го пази, както помоли починалият. Намериха куфара, там се оказа писма, стихове, фотоси, документи – общо взето, всичко, което е било скъпо за покойника.

Превъртайки напред, ще кажа, че жена му ми е признателна за куфара, който пази до през днешния ден и от време на време с порасналия внук преглеждат фотосите на дядо, а ние с мъжа ми живеем към този момент 20 години в благополучен брак.

Няколко пъти в съня ми се явяваха хора, които не поазнава, само че разбирах, че към този момент са умрели и ми даваха препоръки – не върви там, не прави това, тук бъди деликатна и така нататък И аз се вслушвах, не ходех, правилно, не зная дали щеше да се случи нещо или не, само че се въздържах от недомислени действия.

Още виждам на сън хора, за чиято гибел научавам от тях самите. Така разбрах за гибелта на родния ми чичо- той ми се присъни, стоешком далеч-далеч в края на гората и кимайки с глава. Рано сутринта подскочих мама ми се обади, плачейки – преди малко й бяха съобщили за гибелта на брат й.

Не й споделих, че ми се е присънил. След няколко години ми се присъни татко ми – вечерта го бяха закарали в болничното заведение предстоеше интервенция. На сутринта знаех, че няма да има интервенция, защото през нощта той пристигна, увит в халат и сподели, че не са съумели. Сутринта позвъних в болничното заведение – да, умрял е през нощта.

Защо си спомних за всички тези случаи в този момент? Преди месец сънувах другарка, която от години живее в чужбина. Приятелката ми стоеше към кола и въртеше ключове в ръка, колата откъм гърба беше някаква цялата черна, въпреки да знаех, че има алена кола. Вднага се обадих на мъжа й – била починала в авто злополука.

Не знам по какъв начин се случва всичко това и за какво тъкмо аз съм определена в качеството на „ предсказател “, само че това е ужасно и изумително по едно и също време. Вечче се опасявам от своите сънища, които всяка нощ са толкоз цветни и колоритни, само че още са и пророчески…