Тери Пратчет щеше да навърши 73
" Ако не превърнеш живота си в история, ставаш част от нечия непозната история ", написа незабравимият публицист Тери Пратчет, който ни напусна през 2015 година и, чиито почитатели започнаха петиция, адресирана до самия Смърт да го върне при живите.
Известен с безграничното си въображение и сентенциите за живота, цялостни с бездънен смисъл и голяма доза комизъм, Пратчет оставя след себе си голямо литературно благосъстояние.
Той е извънреден повествовател, а неговият необикновен свят свят е изпълнен с чудо, магия, мъдрост и необмислен подвиг, както и огромни дози комизъм и сърказъм. Който е чел даже една от книгите на Тери Пратчет, знае каква магия владееше създателят.
Любимецът на милиарди читатели сър Терънс Дейвид Джон Пратчет е роден на 28 април 1948 година във Форти Грийн, Англия, в фамилията на Дейвид и Ейлън Пратчет. Днес по целия свят той е прочут като Тери Пратчет. Още в ранните си младежки години прави опити, като написа разкази и повести. Първият му разказ „ Килимените хора “ излиза през 1971 година, първата книга от поредицата „ Светът на Диска “ – „ Цветът на магията “ – 1983 година След това Пратчет стартира да написа приблизително по две книги на година. Той е един от най-продуктивните писатели. Всички свои творби той посвещава на брачната половинка си Лин и щерка си Риана.
Пратчет е най-четеният английски създател за 90-те и седмият най-четен задграничен създател в Съединени американски щати, притежател на орден „ Карнеги “, 13-ият публицист, награден с наградата „ Удхаус “, притежател на ордена на Британската империя „ за служене на литературата” и рицарска степен от Кралицата. Книгите му от поредицата за “Света на Диска” са издадени в над 87 милиона екземпляра и са преведени на над 37 езика по света.
През 2007 година Пратчет е диагностициран с заболяването на Алцхаймер. Той намерено застава зад концепцията за евтаназията. През 2011 година Военновъздушни сили излъчва документалния филм “Тери Пратчет: Избирайки да умра”, в който той изяснява своите визии за асистираното самоубийството по здравословни аргументи. Въпреки че положението му последователно се утежнява, той продължава да работи до последно и диктува книгите си на своя асистент Роб Уилкинс.
През 2013 година писателят " пренаписа " своя първи разказ „ Килимените хора” ( “The Carpet People”). Макар по това време, поради заболяването си, той да не може да чете, волята му е задоволително мощна и благодарение на специфичен програмен продукт за различаване на гласа, той пренаписва книгата, чиято първа редакция е оповестена през 1971 година, а от този момент той е написал приблизително по две книги всяка година.
Като създател, който се бори със загубата на паметта, той се връща към историята за килимените хора и я редактира отначало ред по ред.
„ Когато четете, аз съм сигурен, че не си давате сметка, че очите ви шарят напред-назад по страниците и към това място, и към това място. Моите не вършат това “, споделя писателят.
Поредицата романи за Света на Диска, която той твори през цялата си писателска кариера, е една от най-внимателно конструираните измислени вселени. Светостроенето на Пратчет е очевидно и от птичи взор: задоволително е да се отвори която и да е негова книга и ще забележите пояснения, бележки под линия, цитати. Всички те прибавят по този начин нужните за един жив свят елементи. А Пратчет рядко е сбит под линия. Той разпростира въображаемия си свят като всеки различен ерудиран постмодернист, само че за разлика от Умберто Еко или Дейвид Фостър Уолъс тук играта е още по-голяма, тъй като вратите, които отварят обясненията на Пратчет, постоянно не водят до места от нашия свят, написа Владимир Полеганов, в своя публикация за последната книга на английския публицист, озаглавена " Светът на акото ".
Тери Пратчет не съумя да се завоюва борбата с Алцхаймер, само че завоюва борбата със забравата. И през днешния ден любовта на милионите му почитатели по целия свят е по-жива от всеки път.
“Няма смисъл да водиш война, в случай че ще си на губещата страна. Аз се поканвам да умра, седейки в кресло в градината, с чаша бренди в ръката и айпода с Томас Тайлис. Но тъй като въпреки всичко това е положителната остаряла Англия – в случай че завали дъжд, ще се прибера в библиотеката”, споделя създателят на една от най-интересните и забладяващи литературни поредици в света на фентазито.
Ето и някои от многочислените крилати изречения на великия Тери Пратчет, които да ни припомнят за него:
Снимка Архив: ЕРА/БГНЕС
„ Много е значимо да помниш кой си. Много. Никак не е добре да разчиташ, че други хора или неща ще ти подсказват. Винаги бъркат.”
„ Да видиш, обратно на всеобщото разбиране, не значи да повярваш. Там свършва вярата, тъй като от нея няма повече потребност.”
„ Ако не превърнеш живота си в история, просто ставаш част от нечия друга история “
„ Тези, които търсят истината, би трябвало постоянно да бъдат желани пред тези, които мислят, че към този момент са я разкрили “
„ Истината може и да е някъде там, само че лъжите са в главата ти “
„ Винаги си избирай по-голям зложелател. По-лесно се улучва “
„ Никога недей да забравяш, че тълпата, която през днешния ден ръкопляска на коронацията ти, е същата навалица, която на следващия ден ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу “
„ Автентичната тъпотия всякога надминава изкуствения разсъдък “
„ Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака “
„ Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите”
„ Няма смисъл да вършиме нещо, в случай че някъде няма някой, който би предпочел да не го вършиме “
„ Повечето богове хвърлят зарове, само че ориста играе шах. И няма да се усетиш, преди да е станало прекомерно късно, че от самото начало е играла с две царици “
„ Само в фантазиите си сме свободни. През останалото време имаме потребност от заплата “
„ Толкова голяма Вселена и толкоз малко време “
„ Мъдростта идва с опита. Опитът постоянно е резултат от неналичието на мъдрост “
„ Фантастиката и фентъзито са като състезателен апарат за мисълта - не могат да те отведат на никое място, само че упражняват мускула, с който можеш да стигнеш на всички места “
„ Животът е като да гледаш филм. Само дето ти е коства, че постоянно влизаш 10 минути след началото и няма никой, който да ти изясни защо става дума, тъй че би трябвало да се оправяш самичък и самичък да си вадиш заключенията “
„ Времето е опиат. Твърде доста от него те убива.”
Известен с безграничното си въображение и сентенциите за живота, цялостни с бездънен смисъл и голяма доза комизъм, Пратчет оставя след себе си голямо литературно благосъстояние.
Той е извънреден повествовател, а неговият необикновен свят свят е изпълнен с чудо, магия, мъдрост и необмислен подвиг, както и огромни дози комизъм и сърказъм. Който е чел даже една от книгите на Тери Пратчет, знае каква магия владееше създателят.
Любимецът на милиарди читатели сър Терънс Дейвид Джон Пратчет е роден на 28 април 1948 година във Форти Грийн, Англия, в фамилията на Дейвид и Ейлън Пратчет. Днес по целия свят той е прочут като Тери Пратчет. Още в ранните си младежки години прави опити, като написа разкази и повести. Първият му разказ „ Килимените хора “ излиза през 1971 година, първата книга от поредицата „ Светът на Диска “ – „ Цветът на магията “ – 1983 година След това Пратчет стартира да написа приблизително по две книги на година. Той е един от най-продуктивните писатели. Всички свои творби той посвещава на брачната половинка си Лин и щерка си Риана.
Пратчет е най-четеният английски създател за 90-те и седмият най-четен задграничен създател в Съединени американски щати, притежател на орден „ Карнеги “, 13-ият публицист, награден с наградата „ Удхаус “, притежател на ордена на Британската империя „ за служене на литературата” и рицарска степен от Кралицата. Книгите му от поредицата за “Света на Диска” са издадени в над 87 милиона екземпляра и са преведени на над 37 езика по света.
През 2007 година Пратчет е диагностициран с заболяването на Алцхаймер. Той намерено застава зад концепцията за евтаназията. През 2011 година Военновъздушни сили излъчва документалния филм “Тери Пратчет: Избирайки да умра”, в който той изяснява своите визии за асистираното самоубийството по здравословни аргументи. Въпреки че положението му последователно се утежнява, той продължава да работи до последно и диктува книгите си на своя асистент Роб Уилкинс.
През 2013 година писателят " пренаписа " своя първи разказ „ Килимените хора” ( “The Carpet People”). Макар по това време, поради заболяването си, той да не може да чете, волята му е задоволително мощна и благодарение на специфичен програмен продукт за различаване на гласа, той пренаписва книгата, чиято първа редакция е оповестена през 1971 година, а от този момент той е написал приблизително по две книги всяка година.
Като създател, който се бори със загубата на паметта, той се връща към историята за килимените хора и я редактира отначало ред по ред.
„ Когато четете, аз съм сигурен, че не си давате сметка, че очите ви шарят напред-назад по страниците и към това място, и към това място. Моите не вършат това “, споделя писателят.
Поредицата романи за Света на Диска, която той твори през цялата си писателска кариера, е една от най-внимателно конструираните измислени вселени. Светостроенето на Пратчет е очевидно и от птичи взор: задоволително е да се отвори която и да е негова книга и ще забележите пояснения, бележки под линия, цитати. Всички те прибавят по този начин нужните за един жив свят елементи. А Пратчет рядко е сбит под линия. Той разпростира въображаемия си свят като всеки различен ерудиран постмодернист, само че за разлика от Умберто Еко или Дейвид Фостър Уолъс тук играта е още по-голяма, тъй като вратите, които отварят обясненията на Пратчет, постоянно не водят до места от нашия свят, написа Владимир Полеганов, в своя публикация за последната книга на английския публицист, озаглавена " Светът на акото ".
Тери Пратчет не съумя да се завоюва борбата с Алцхаймер, само че завоюва борбата със забравата. И през днешния ден любовта на милионите му почитатели по целия свят е по-жива от всеки път.
“Няма смисъл да водиш война, в случай че ще си на губещата страна. Аз се поканвам да умра, седейки в кресло в градината, с чаша бренди в ръката и айпода с Томас Тайлис. Но тъй като въпреки всичко това е положителната остаряла Англия – в случай че завали дъжд, ще се прибера в библиотеката”, споделя създателят на една от най-интересните и забладяващи литературни поредици в света на фентазито.
Ето и някои от многочислените крилати изречения на великия Тери Пратчет, които да ни припомнят за него:
Снимка Архив: ЕРА/БГНЕС
„ Много е значимо да помниш кой си. Много. Никак не е добре да разчиташ, че други хора или неща ще ти подсказват. Винаги бъркат.”
„ Да видиш, обратно на всеобщото разбиране, не значи да повярваш. Там свършва вярата, тъй като от нея няма повече потребност.”
„ Ако не превърнеш живота си в история, просто ставаш част от нечия друга история “
„ Тези, които търсят истината, би трябвало постоянно да бъдат желани пред тези, които мислят, че към този момент са я разкрили “
„ Истината може и да е някъде там, само че лъжите са в главата ти “
„ Винаги си избирай по-голям зложелател. По-лесно се улучва “
„ Никога недей да забравяш, че тълпата, която през днешния ден ръкопляска на коронацията ти, е същата навалица, която на следващия ден ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу “
„ Автентичната тъпотия всякога надминава изкуствения разсъдък “
„ Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака “
„ Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите”
„ Няма смисъл да вършиме нещо, в случай че някъде няма някой, който би предпочел да не го вършиме “
„ Повечето богове хвърлят зарове, само че ориста играе шах. И няма да се усетиш, преди да е станало прекомерно късно, че от самото начало е играла с две царици “
„ Само в фантазиите си сме свободни. През останалото време имаме потребност от заплата “
„ Толкова голяма Вселена и толкоз малко време “
„ Мъдростта идва с опита. Опитът постоянно е резултат от неналичието на мъдрост “
„ Фантастиката и фентъзито са като състезателен апарат за мисълта - не могат да те отведат на никое място, само че упражняват мускула, с който можеш да стигнеш на всички места “
„ Животът е като да гледаш филм. Само дето ти е коства, че постоянно влизаш 10 минути след началото и няма никой, който да ти изясни защо става дума, тъй че би трябвало да се оправяш самичък и самичък да си вадиш заключенията “
„ Времето е опиат. Твърде доста от него те убива.”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ