Останаха трима
Ако не обичате разделите, то уикендът сигурно е бил печален за вас. Казахме „ сбогом “ на Златан Ибрахимович и Хоакин.
Първият получи божествено изпращане, което прилича на футболен Господ, за какъвто шведът самичък се определяше.
Вторият остана малко в сянка и като че ли даже медиите бяха заети да гледат какво става на „ Сан Сиро “, без да обръщат чак толкоз огромно внимание на емблемата на Бетис и извънредно работлив и приветлив испански състезател. Какво е общото сред двамата, като се изключи че се отхвърлиха в един и същи ден? И двамата го направиха, когато са на 41 години. Има и друго, което ще сложи основите на нашия роман. И двамата са участници на Световното състезание през... 2002.
Вярвате или не, само че Ибрахимович и Хоакин са в съставите на Швеция и Испания на Мондиала в Япония и Република Корея, който постоянно ще бъде запомнен с това, че е първият в толкоз източна част на света и първият, чието домакинство се разпределя сред две страни. Това се случи преди 21 години, което към този момент наподобява много обратно във времето.
И още веднъж – вярвате или не, колкото и невероятно да звучи, към момента на три много разнообразни една от друга точки на света, има трима играчи, чиито кариери не престават и до през днешния ден, а въпросните трима господа са участници на международното състезание в Япония и Република Корея през 2002.
И с цел да задоволя любознанието ви, единствено ще подскажа, че единият е измежду най-големите икони на международния футбол, вторият вероятно е леко чужд към този момент за младото потомство, а третият евентуално в никакъв случай не си е представял, че ще попадне в сходна ранглиста, тъй като по този начин и в никакъв случай не е набирал международна известност. Да започваме.
1. Джанлуиджи Буфон! Вечен. Неподвластен на времето. И толкоз обичащ играта, че ненапълно напук не желае да спре да излиза на терена с ръкавиците под мишница. Още по-забележителното е, че за Буфон шампионата през 2002 даже не е първото международно. Той е извикан в състава 4 години по-рано, само че за Мондиала във Франция през 1998 към момента е запаса на Джанлука Палиука. В Япония и Корея обаче нещата към този момент стоят по радикално друг метод. Стражът играе във всички 4 мача на Скуадра Адзура до отпадането на 1/8-финала от единия от домакините в, може би, един от най-спорните мачове на международни финали въобще в историята. Буфон избавя дузпа в оня ден, само че в последна сметка позволява гол в 118 минута, а Италия отпада. Е, умерено. Четири години по-късно Буфон печели международната купа с родината си. Вече на 45 години, през днешния ден той още пази за Парма, където стартира кариерата му в средата на 90-те.
2. Роке Санта Крус! Той счита ли в миналото да приключва футболната си активност?! Като виждам – не. Роден през 1981, парагвайските нападател закупи известност най-много поради престоя си в Байерн Мюнхен в интервала 1999-2007. По-късно прекара много време на Острова с Блекбърн Роувърс и Манчестър Сити и макар че травмите по този начин и не го оставиха на мира, той философски продължи. И продължава. Завърна се в родината си през 2016 в родния Олимпия, а през предходната година изненадващо подписа с огромния противник от парагвайската столица Асунсион – Либертад, където играе и до през днешния ден. На всичкото от горната страна, вкара против предходния си отбор в дербито. Ако приказваме за шампионата в Япония и Република Корея през 2002 – това е първото от трите международни шампионати за Роке Санте Крус, където вкарва гол против Република Южна Африка.
3. Бартоломеу Огбече! Казах ви, че не всички могат да са чак толкоз известни. През 2002 Огбече е нигерийски национал, считан за вундеркинд, който получава шанса да играе на Мондиал едвам 17-годишен. И взима присъединяване в два мача – против Швеция и Аржентина, а „ суперорлите “ отпадат в груповата фаза. През 2002 офанзивният състезател е благосъстоятелност на Пари Сен Жермен, само че кариерата му по този начин и в никакъв случай не процъфтява във френската столица и той стартира с номадския си футболен път, включващ 12 разнообразни тима в пет разнообразни страни, в това число къс престой в британския Мидълзбро. Вече на 38 години, Огбече прекара последните 5 години в Индия и локалния отбор Хидерабад.
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Първият получи божествено изпращане, което прилича на футболен Господ, за какъвто шведът самичък се определяше.
Вторият остана малко в сянка и като че ли даже медиите бяха заети да гледат какво става на „ Сан Сиро “, без да обръщат чак толкоз огромно внимание на емблемата на Бетис и извънредно работлив и приветлив испански състезател. Какво е общото сред двамата, като се изключи че се отхвърлиха в един и същи ден? И двамата го направиха, когато са на 41 години. Има и друго, което ще сложи основите на нашия роман. И двамата са участници на Световното състезание през... 2002.
Вярвате или не, само че Ибрахимович и Хоакин са в съставите на Швеция и Испания на Мондиала в Япония и Република Корея, който постоянно ще бъде запомнен с това, че е първият в толкоз източна част на света и първият, чието домакинство се разпределя сред две страни. Това се случи преди 21 години, което към този момент наподобява много обратно във времето.
И още веднъж – вярвате или не, колкото и невероятно да звучи, към момента на три много разнообразни една от друга точки на света, има трима играчи, чиито кариери не престават и до през днешния ден, а въпросните трима господа са участници на международното състезание в Япония и Република Корея през 2002.
И с цел да задоволя любознанието ви, единствено ще подскажа, че единият е измежду най-големите икони на международния футбол, вторият вероятно е леко чужд към този момент за младото потомство, а третият евентуално в никакъв случай не си е представял, че ще попадне в сходна ранглиста, тъй като по този начин и в никакъв случай не е набирал международна известност. Да започваме.
1. Джанлуиджи Буфон! Вечен. Неподвластен на времето. И толкоз обичащ играта, че ненапълно напук не желае да спре да излиза на терена с ръкавиците под мишница. Още по-забележителното е, че за Буфон шампионата през 2002 даже не е първото международно. Той е извикан в състава 4 години по-рано, само че за Мондиала във Франция през 1998 към момента е запаса на Джанлука Палиука. В Япония и Корея обаче нещата към този момент стоят по радикално друг метод. Стражът играе във всички 4 мача на Скуадра Адзура до отпадането на 1/8-финала от единия от домакините в, може би, един от най-спорните мачове на международни финали въобще в историята. Буфон избавя дузпа в оня ден, само че в последна сметка позволява гол в 118 минута, а Италия отпада. Е, умерено. Четири години по-късно Буфон печели международната купа с родината си. Вече на 45 години, през днешния ден той още пази за Парма, където стартира кариерата му в средата на 90-те.
2. Роке Санта Крус! Той счита ли в миналото да приключва футболната си активност?! Като виждам – не. Роден през 1981, парагвайските нападател закупи известност най-много поради престоя си в Байерн Мюнхен в интервала 1999-2007. По-късно прекара много време на Острова с Блекбърн Роувърс и Манчестър Сити и макар че травмите по този начин и не го оставиха на мира, той философски продължи. И продължава. Завърна се в родината си през 2016 в родния Олимпия, а през предходната година изненадващо подписа с огромния противник от парагвайската столица Асунсион – Либертад, където играе и до през днешния ден. На всичкото от горната страна, вкара против предходния си отбор в дербито. Ако приказваме за шампионата в Япония и Република Корея през 2002 – това е първото от трите международни шампионати за Роке Санте Крус, където вкарва гол против Република Южна Африка.
3. Бартоломеу Огбече! Казах ви, че не всички могат да са чак толкоз известни. През 2002 Огбече е нигерийски национал, считан за вундеркинд, който получава шанса да играе на Мондиал едвам 17-годишен. И взима присъединяване в два мача – против Швеция и Аржентина, а „ суперорлите “ отпадат в груповата фаза. През 2002 офанзивният състезател е благосъстоятелност на Пари Сен Жермен, само че кариерата му по този начин и в никакъв случай не процъфтява във френската столица и той стартира с номадския си футболен път, включващ 12 разнообразни тима в пет разнообразни страни, в това число къс престой в британския Мидълзбро. Вече на 38 години, Огбече прекара последните 5 години в Индия и локалния отбор Хидерабад.
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ