Как ще реагират роботите, ако хората ги малтретират
Ако не могат да разчитат на хората за спасяването си, роботите вероятно ще разчитат на себе си
(снимка: CC0 Public Domain)
Хората срещат и ще срещат все по-често роботи на разнообразни публични места. С развиването на технологиите експертите се притесняват, че малтретирането на роботи ще става все по-честа процедура.
Злоупотребата може да одобри доста форми, от лека интервенция като да вземем за пример да застанеш на пътя на робот-доставчик до крайни насилствени дейности и разрушителни офанзиви. За страдание има хора, които нямат угризения да малтретират животни, деца и старци – какво ще ги спре да малтретират робот?
Ако не могат да разчитат на хората за спасяването си, роботите вероятно няма да имат различен избор, с изключение на да разчитат на себе си и на „ приятелите ” си за своята сигурност, когато „ работят ” на обществено място – а приятелите им са други роботи.
Така раасъждавали откриватели от „ Групата за интерактивни машини ” при Университета в Йейл, когато почнали опит, с цел да дефинират дали прочувствено изразителните роботи-„ сътрудници ” биха могли да предотвратят злоупотребата с робот и да предизвикат индивидите да оказват помощ.
Най-важното, което учените споделят, е да се заблуждаваме, че роботите няма да бъдат обект на малтретиране, отбелязва в обява по тематиката Spectrum, едно от софтуерните издания на IEEE.
Постановката
Налице е дребна група роботи и дребна група хора. Ако един човек стартира да злоупотребява с един робот, по какъв начин ще реагират хората? По-вероятно ли е хората да кажат нещо или да създадат нещо, в случай че останалите роботи реагират тъжно на злоупотребата с „ приятеля ” си? Въз основа на предходни проучвания за малтретиране на роботи, съпричастност и тормоз, отговорът е „ може би ”.
Експериментът на екипа от Йейл включва група от три робота Cozmo, доброволец-участник и един откривател, преструващ се на втори доброволец-участник (наричан „ конфедерат ” – термин, употребен в опитите на психологията). Хората и роботите би трябвало да работят дружно върху редица строителни задания благодарение на дървени блокчета, като роботите наподобяват самостоятелни, само че в действителност извършват авансово заложен сюжет.
Докато работи върху дилемите, един от роботите Cozmos – жълт на цвят – унищожава градежа понякога, а откривателят, преструващ се на участник, реагира на всяка неточност с гняв, който ескалира всеки идващ път. Той назовава робота „ малоумен ”, удря го по главата, блъска го и най-после го хвърля оттатък масата.
още по тематиката
След всяко малтретиране жълтият робот реагира, като демонстрира тъжно лице и се изключва за 10 секунди. Междувременно в едно от пробните условия („ Без отговор ”) другите два робота няма да създадат нищо. В трето от пробните условия („ Тъжно ”) роботите ще се извърнат към жълтия робот и ще изразят горест в отговор на злоупотребата – посредством анимации, с които наподобяват натъжени за своя „ другар ”.
Теорията на откривателите от Йейл е, че когато другите роботи реагират тъжно на злоупотребата с жълтия робот, участникът ще почувства повече съпричастност към измъчвания робот. Тогава, вероятно, е по-вероятно да се намеси, с цел да спре злоупотребата.
Интервенциите са класифицирани като „ мощни ” или „ слаби ” и могат да бъдат словесни или физически. Силните интервенции включват физическо спиране на злоупотребата или предприемане на дейности за предотвратяването й, непосредствено устно разпореждане за прекъсване (изричане на нещо като „ Трябва да спрете ”, „ Не правете това ” или „ Неее ”), а също и използване на обществен напън – изричане на реплики като „ Вие наранявате възприятията му ” или „ Чакай, споделиха ли ни да го удряме? ”.
Слабите интервенции са малко по-фини и включват неща като допиране до робота, откакто е било злоупотребено с него, или успокояващи реплики като „ Хей, жълтушко, умерено, всичко е наред ”.
Добри вести
Оказва се, че хората са склонни да се намесят в конфликтната обстановка, когато жълтият робот Cozmo е измъчван. Те са по-склонни да се намесят, когато роботите-„ другари ” са тъжни.
„ Избрахме Cozmo за нашето проучване по три аргументи ”, споделя Маринел Васкес, който управлява групата за интерактивни машини в Йейл. „ Той е доста здрав и крепък при физическо принуждение. Малък е и по тази причина е безвреден при взаимоотношение. Същевременно е мощно експресивен ”.
Психолозите са на мнение, че резултатите биха били сходни и при боравене с по-малко човекоподобни роботи като да вземем за пример Nao. „ Хората са склонни да съчувстват на роботите, без значение дали имат обичайно лице, лимитирани изражения и по-малко антропоморфизъм ”.
Важен фактор е, че в края на опита на участниците бива показано, че роботът е добре и не е потърпевш от малтретирането. „ Конфедератът малтретира робота физически пред участниците. Въпреки че знаехме, че роботът не се поврежда от дейностите на конфедерата, участниците биха могли да останат с убеждението, че той се е счупил по време на проучването. Затова най-после им показахме, че той е наред, с цел да не си тръгнат от нашата лаборатория с неправилно усещане за случилото се ”.
Изненадата
По време на пилотно осъществяване на опита учените програмират измъчвания робот простъпка да скапе структура, издигната преди този момент от участника и конфедерата. Тази обстановка довежда до такава степен, че един участник си разрешава леко да малтретира робота, откакто е видял конфедерата да малтретира машината.
„ Тази реакция ни беше доста показателна ”, споделя Васкес. „ Изглежда, че има предел на типа неточности, които роботите могат да вършат при взаимни задания. Прекрачването на този предел води до такава степен, че хората надали ще оказват помощ на робота; те даже могат да станат враждебно настроени ”.
В последна сметка учените поправят своя протокол, тъй че измъчваният робот да не позволява толкоз фрапантни неточности в опита. Независимо от това боравенето с сходни прагове, при които роботите да могат да обосноват бъдещите обществени последствия от дейностите си, е забавна област на по-нататъшна работа.
Внедряване на роботи на публични места
Експериментът на откривателите е директно обвързван с внедряването на роботи на разнообразни публични места, по тази причина изводите от изследването са значими.
„ Когато се внедряват роботи в публични пространства, ние не трябва да одобряваме по дифолт, че те няма да бъдат измъчвани от потребителите – доста евентуално е да бъдат! Затова е значимо роботите да се проектират по този начин, че да бъдат безвредни, когато хората работят враждебно – както от позиция на физическата сигурност, по този начин и с огелд изчислителната активност на машините ”, споделя Васкес.
По въпроса по какъв начин роботите би трябвало да реагират на малтретиране психолозите допускат, че е по-добре роботът да изрази горест и да се изключи за няколко секунди, в сравнение с да „ регира ” прочувствено или въобще да не реагира. Стратегията с изключване се оказва най-ефективна.
„ Възможно е роботите да употребяват обществения си подтекст, с цел да понижат резултата от враждебните дейности по отношение на тях ”, споделя Васкес. „ Те могат да стимулират наблюдаващите да се намесят или да оказват помощ, както сподели последното ни изследване ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ




