Ако не иска да се провали безславно, г-н Трифонов трябва

Ако не желае да се провали безславно, господин Трифонов би трябвало да се поогледа, да предложи промяна в правораздаването поради десните, да направи жест към по-левите. И да съобщи Има Такъв Народ на водач от плът и кръв, а не на Фейсбук-аватар.

За парадоксите на популизма се замислихме, когато Тръмп овладя могъщата американска политическа машина с опити да я унищожи. Тези опити поддържаха дълго пламъка у симпатизантите му - като се почне от замяната на институционалните конференции с импулсивни туитове и се стигне до отхвърли му да признае изборните резултати предходната година. Подобен абсурд, уповавам се в по-мека форма, виждаме у новата звезда на българския политически небосклон - г-н Трифонов.

И Трифонов като Тръмп

Той влиза в политиката с отвращение, крие се, основава зорлем партия, въпреки че ненавижда партиите - единствено тъй като е афектиран поради провалилия се референдум. То, самата концепция за референдуми е ненапълно гранична: тя иззема самодейността от политиците и (предполага се) я дава в ръцете на жителите. Доколко е по този начин, тук няма да диспутирам, разисквам единствено внушението, което е всъщност анитиполитическо. Значи, няма потребност от профилирани органи, които съставляват другите ползи и поемат отговорност; имаме водач и народ, влезнали в интимно съприкосновение чрез Facebook, концерти или телевизионни кастинги. А доколкото някакви всекидневни неща би трябвало да се менажират - назначаваме специалисти " с езици "  да попълнят таблиците и каквото там би трябвало.

Ако тази посока на мислене е вярна, няма никаква потребност да търсим тайни пояснения за Доган, Москва или " Америка за България "  зад странното решение на господин Трифонов да унищожи протестното единение. Неговите гласоподаватели в действителност желаят тъкмо това - не да се организира някаква избрана политика, а да се накаже политическото; да се " изчегърта "  не единствено ръководството на Борисов, а системата като такава. Нали не си представяте, че подобен мощен протестен избор ще се задоволи с разпределяне на таблети?

Вижте единствено по какъв начин се стигна до предварителното оповестяване на държавно управление. Г-н Трифонов пренебрежително отхвърляше да поддържа връзка с публицисти, изолиран в своята телевизия и във Facebook страницата си. Подобна война с обичайните медии водеше и Тръмп; смисълът на упражнението е да се разбие общественото пространство и да се предотврати всевъзможен контакт на " нашите "  с " вашите ". С възходяща паника наблюдавахме отхвърли на новия водач да снизхожда за срещи с други политици, тъй като в визията на гласоподавателите му всевъзможен диалог е компромис, тоест политика. По необичайно безмълвен метод се държаха и хората му - ще речеш извънземни, проникнали сред нас и ръководени телепатично от отдалеченост.

Кулминацията на тази офанзива против смисъла на политиката бяха препоръчаните министри. Наброските от стратегия бяха посрещнати със съществени рецензии в частта по приватизиране и концесиониране и с мемове, там където ще утвърждаваме дружбата с македонците в космоса - по този начин, както преди време Съюз на съветските социалистически републики го правеше със самите нас. Един колорит особено ядоса десните - този с НДСВ, прибавен посредством оферти за министър председател Николай Василев - навремето царят им нанесе тежка контузия, а и с тази групировка свързваме и възхода на Пеевски и самия Борисов. В по-общ проект, Национална движение „Симеон Втори" беше партията, която завърши студената война и обезсмисли делението на ляво и дясно. В този смисъл антиполитическото обръщение на Трифонов е ясно: стига политика, писна ни, викаме специалистите и да не се занимаваме повече. Ами хората в действителност се умориха от препирни, изключително тези от протестния избор, който стои зад Има Такъв Народ.

В самата си отбрана Трифонов атакува освен евентуалните си сътрудници, само че процедурната народна власт въобще, където се договаря поддръжка, вършат се обединения, разискват се постове. Речеш ли да го критикуваш, на часа се превръщаш в бранител на омразната политика и по този метод укрепваш антисистемната му поддръжка. Който не одобри държавното управление му, е виновен за нови избори, още политика, сделки, задкулисие, тоест безпорядък.

Помните критянина Епименид, който споделил, че всички критяни са лъжци - в случай че е прав, значи лъже, в случай че не е прав, значи не всички критяни са лъжци. Подобен абсурд има в позицията на всеки антиполитик: прави политика, с цел да анулира политическото. До известно време това носи прочувствена поддръжка на недоволните; фрустрирани от хаоса в страната, останала без ръководство, хората са все по-недоволни от " системата ", от ден на ден търсят антиполитик, който да я " рестартира ". Накрая обаче тази игра приключва трагично, както видяхме оттатък океана.

Ходът с Николай Василев е добре обмислен?

Докато пишех този текст ненадейно се сбъдна най-оптимистичното ми очакване: господин Трифонов разгласи, че отдръпва Николай Василев като министър председател. Преди няколко дни изказах хипотезата, че преднамерено го е поставил отпред, с цел да събере рецензиите и да бъде отдръпнат в символ на разумност. Дадох си обаче сметка, че съм сбъркал, когато погледнах реакциите на проекто-кабинета във Фейсбук-страницата му - от отчаяние и обети, че повече няма да гласоподават за него, до хули и тайни хипотези. Предполагам това цифрово дюдюкане на личната му аудитория, а не еднопосочно отрицателните политически реакции, го е стреснало. Дали тази разнородна маса ще му елементарни след тази сериозна промяна на мерника, остава да забележим.

Защото поръчката за тази лична промяна отново не издава страдание за презрението към политическите правила и подготвеност да търси единодушие с останалите партии на смяната. Не, Трифонов още веднъж се усеща прав, афектиран на света, че обливал незаслужено с мръсотия положителния му кандидат-премиер. Дано е почнал да си дава сметка, че доста хора не одобряват и някогашния помощник на Държавна сигурност Николай Радулов, нито съмнителната версия за културна политика, въплътена в госпожа Армутлиева, която към този момент отхвърли възможен министерски пост.

Все отново се надявам, че господин Трифонов почва да схваща, че политиката не е бравурно соло, а полифония, която деликатно би трябвало да настройваш, с цел да постигаш цели. Че би трябвало да почне не от положителните хора, а от целите, по които да търси съдружници - че държавното управление няма да е съдружно, а експертно, това наподобява ясно. Че в случай че не желае да се провали безславно, ще би трябвало да се поогледа, да предложи промяна в правосъдната система поради десните, да направи жест към по-левите, като смекчи концепциите за финансов остеритет. А съгласно мен - и да съобщи Има Такъв Народ на водач, който пълноценно да го съставлява на политическата сцена, където по някаква причина той самият не желае да се появява. Не Фейсбук-аватар, а човек от плът и кръв, претрупан с отговорности. Вярно, че и други политици се изпокриха. Но като че ли на публиката това взе да ѝ омръзва. 

Автор: Ивайло Дичев

Източник: