Лео правеше експерименти в дома си, когато открива „четвъртото безгранично царство“
„ Ако не е доста сбъркано, това откритие ще се окаже значимо в бъдеще “, написа Лео Бакеланд в дневника си на 11 юли 1907 година Бил в положително въодушевление и по какъв начин ли не. На 43 години му вървяло доста добре в живота.
Бакеланд се родил в Белгия и в случай че не бил татко му, още щял да си седи там, поправяйки обувки. Баща му бил обущар, не ходил на учебно заведение и не разбирал за какво младият Лео желал да получи обучение.
Предал занаята си на сина си, който на 13-годишна възраст бил негов чирак. Но майка му, която била домашна помощница, имала други проекти. Подкрепила Лео, с цел да може да върви на вечерно учебно заведение.
Младежът спечелил стипендия за университета в Гент и на 20 години защитил докторат по химия. Оженил се за дъщерята на преподавателя си, преместили се в Ню Йорк и Лео натрупал толкоз огромно положение, произвеждайки хартия за печатане на фотоси, че можел да си разреши да не работи.
Купил си къща в Йонкърс с аспект към река Хъдзън и основал там домашна лаборатория, с цел да се любува на заниманието си да прави химически опити. През юли 1907 година, когато писал в дневника си, опитал с формалдехид и фенол.
На 18 юли още веднъж писал в дневника си, разказвайки какъв брой е благополучен, че е прекарал „ целия ден в лабораторията “, до момента в който „ робите милионери на Уолстрийт “ отивали към офисите си, макар ужасната жега.
Бакеланд не забравял на кого дължи охолното си битие. На идващия ден написал в дневника си, че изпратил 100 $ на майка си. Четири дни по-късно написал: „ Днес е 23-ата годишнина от доктората ми...Колко бързо минаха тези 23 години...Сега още веднъж съм студент и ще продължа да бъда, до момента в който гибелта ме повика “.
Не станало тъкмо по този начин. Когато гибелта почукала на вратата му, на 80-годишна възраст, Бакеланд се бил трансформирал в екстравагантен аскет, който преживявал от храна в консервни кутии.
Но какъв живот преди този момент!
Натрупал второ положение. Станал толкоз прочут, че списание Time сложило негова фотография на корицата си, без да е належащо да изяснява кой е.
Това, което Бакеланд изобретява оня юли, е първата изцяло синтетична пластмаса. Нарича я бакелит и е прав за бъдещото й значение. Днес пластмасата е на всички места.
Когато писателката Сюзан Френкел поискала да напише книга по тематиката, през целия ден си водела бележки за всичко, което е направено от пластмаса – електрически ключ, седалката на тоалетната паница, четката за зъби, тубичката с паста за зъби.
Направила лист и с нещата, които не са от пластмаса – тоалетната хартия, дървения под, грифът на чешмата. В края на деня изброила предметите – 102 не били от пластмаса, 196 били от пластмаса.
Произвеждаме толкоз доста пластмаса, че тя ангажира към 8% от петролния рандеман – половината за суровия материал, а другата половина за силата. Корпорация „ Бакелит “ не била скромна при рекламирането на продукта си.
Отбелязвала, че хората са съумели да надскочат остарялата подредба на животни, потребни изкопаеми, растения и че в този момент имало „ четвърто безгранично царство “.
Звучи пресилено, само че е истина. Дотогава учените опитвали да имитират или подобрят естествени вещества. Първата пластмаса, като целулоида, била основана на растенията. Самият Бакеланд търсел опция на смола, секретирана от бръмбарите, която се употребила за уединяване на електричеството.
Но бързо си дал сметка, че бакелитът можел да се употребява за доста повече неща. Корпорация „ Бакелит “ го нарекла „ материалът с хилядите използва “. И още веднъж не сбъркала. Използвал се при телефони и радиа, в оръжия и чаши за кафе, в топки за билярд и в бижута. Бакелитът бил включен даже в първата атомна бомба.
Успехът на бакелита въодушевил и нови творения. Какви други изкуствени материали могат да се основат със свойства, които не срещаме безусловно в природата? През 20-те и 30-те години на предишния век разнообразни типове пластмаса почнали да се стичат към лабораториите.
Появил се полиестерът, употребен доста пъти за пакетиране, найлонът, който станал известен в медиите, и полиетиленът, който се употребява в найлоновите торбички.
В началото на Втората международна война потреблението на естествени запаси нараснало производството на пластмаса за запълване на празнотата. А когато войната свършила, се появили нови артикули, като Tupperware, на пазара на потребителски артикули.
Но славата не траяла прекомерно дълго. Образът на пластмасата почнал последователно да се трансформира. Въпреки проблемите с имиджа обаче, половин век по-късно производството на пластмаса нараства двадесетократно. И се удвоява още един път в идните 20 години.
Това се случва, макар възходящите данни за екологични проблеми. Известно е, че някои от химикалите в пластмасата засягат развиването и възпроизводството на животни.
Когато пластмасата се озове във водосточни тръби, химикалите могат да навлязат в подпочвените води и оттова да стигнат до океаните, където се употребяват от разнообразни типове морски жители.
Според най-песимистичните данни, през 2050 година пластмасата в моретата ще тежи повече от всички риби, макар че това мъчно може да се потвърди. Но пластмасата има и някои изгоди за околната среда.
Автомобилите, създадени с пластмасови елементи, са доста по-леки и употребяват по-малко гориво. Пластмасовите опаковки също разрешават да се резервира качеството на храната по-дълго време, намалявайки разхищаването на хранителни артикули.
От друга страна, в случай че бутилките не са от пластмаса, а от стъкло, коя предпочитате да бъде изхвърлена в парка, където играят децата ви? Ще би трябвало да се научим да рециклираме по-добре пластмасата, тъй като петролът не е безконечен.
Някои пластмасови произведения обаче не могат да се рециклират. Бакелитът е образец за това. Много други могат, само че не се рециклират. Само към 7% от пластмасовите опаковки биват рециклирани, доста по-малко, в сравнение с при хартията или стоманата. При други пластмасови артикули цифрата е даже по-малка.
Подобряването на тези резултати ще бъде значима задача. Може би сте виждали, че пластмасовите артикули вървят с дребни триъгълници с номера от едно до седем. Това се назовава Кодекс за идентифициране на смолата и е една от самодейностите на промишлеността за подкрепяне на преработването, макар че системата надалеч не е съвършена.
Има и нови софтуерни решения, като ProtoCycler - откритие, което трансформира пластмасата във нишки за 3D принтерите.
При основаването си бакелитът е елементарен и на ниска цена синтетичен артикул, задоволително здрав, с цел да замести керамичен съд или металните ножове, само че задоволително хубав, с цел да се употребява като украшение или даже да замести скъпата слонова кост.
Това бил превъзходен материал, макар че през днешния ден го одобряваме за даденост. Производителите не са се отказали от концепцията да основат нещо красиво и прастично от на ниска цена материал без стойност.
Последните техники съчетават пластмасовите боклуци с наночастици за основаване на нови материали с иновационни свойства. Лео Бакеланд несъмнено щеше да е склонен.
Източник: Profit.bg.
Бакеланд се родил в Белгия и в случай че не бил татко му, още щял да си седи там, поправяйки обувки. Баща му бил обущар, не ходил на учебно заведение и не разбирал за какво младият Лео желал да получи обучение.
Предал занаята си на сина си, който на 13-годишна възраст бил негов чирак. Но майка му, която била домашна помощница, имала други проекти. Подкрепила Лео, с цел да може да върви на вечерно учебно заведение.
Младежът спечелил стипендия за университета в Гент и на 20 години защитил докторат по химия. Оженил се за дъщерята на преподавателя си, преместили се в Ню Йорк и Лео натрупал толкоз огромно положение, произвеждайки хартия за печатане на фотоси, че можел да си разреши да не работи.
Купил си къща в Йонкърс с аспект към река Хъдзън и основал там домашна лаборатория, с цел да се любува на заниманието си да прави химически опити. През юли 1907 година, когато писал в дневника си, опитал с формалдехид и фенол.
На 18 юли още веднъж писал в дневника си, разказвайки какъв брой е благополучен, че е прекарал „ целия ден в лабораторията “, до момента в който „ робите милионери на Уолстрийт “ отивали към офисите си, макар ужасната жега.
Бакеланд не забравял на кого дължи охолното си битие. На идващия ден написал в дневника си, че изпратил 100 $ на майка си. Четири дни по-късно написал: „ Днес е 23-ата годишнина от доктората ми...Колко бързо минаха тези 23 години...Сега още веднъж съм студент и ще продължа да бъда, до момента в който гибелта ме повика “.
Не станало тъкмо по този начин. Когато гибелта почукала на вратата му, на 80-годишна възраст, Бакеланд се бил трансформирал в екстравагантен аскет, който преживявал от храна в консервни кутии.
Но какъв живот преди този момент!
Натрупал второ положение. Станал толкоз прочут, че списание Time сложило негова фотография на корицата си, без да е належащо да изяснява кой е.
Това, което Бакеланд изобретява оня юли, е първата изцяло синтетична пластмаса. Нарича я бакелит и е прав за бъдещото й значение. Днес пластмасата е на всички места.
Когато писателката Сюзан Френкел поискала да напише книга по тематиката, през целия ден си водела бележки за всичко, което е направено от пластмаса – електрически ключ, седалката на тоалетната паница, четката за зъби, тубичката с паста за зъби.
Направила лист и с нещата, които не са от пластмаса – тоалетната хартия, дървения под, грифът на чешмата. В края на деня изброила предметите – 102 не били от пластмаса, 196 били от пластмаса.
Произвеждаме толкоз доста пластмаса, че тя ангажира към 8% от петролния рандеман – половината за суровия материал, а другата половина за силата. Корпорация „ Бакелит “ не била скромна при рекламирането на продукта си.
Отбелязвала, че хората са съумели да надскочат остарялата подредба на животни, потребни изкопаеми, растения и че в този момент имало „ четвърто безгранично царство “.
Звучи пресилено, само че е истина. Дотогава учените опитвали да имитират или подобрят естествени вещества. Първата пластмаса, като целулоида, била основана на растенията. Самият Бакеланд търсел опция на смола, секретирана от бръмбарите, която се употребила за уединяване на електричеството.
Но бързо си дал сметка, че бакелитът можел да се употребява за доста повече неща. Корпорация „ Бакелит “ го нарекла „ материалът с хилядите използва “. И още веднъж не сбъркала. Използвал се при телефони и радиа, в оръжия и чаши за кафе, в топки за билярд и в бижута. Бакелитът бил включен даже в първата атомна бомба.
Успехът на бакелита въодушевил и нови творения. Какви други изкуствени материали могат да се основат със свойства, които не срещаме безусловно в природата? През 20-те и 30-те години на предишния век разнообразни типове пластмаса почнали да се стичат към лабораториите.
Появил се полиестерът, употребен доста пъти за пакетиране, найлонът, който станал известен в медиите, и полиетиленът, който се употребява в найлоновите торбички.
В началото на Втората международна война потреблението на естествени запаси нараснало производството на пластмаса за запълване на празнотата. А когато войната свършила, се появили нови артикули, като Tupperware, на пазара на потребителски артикули.
Но славата не траяла прекомерно дълго. Образът на пластмасата почнал последователно да се трансформира. Въпреки проблемите с имиджа обаче, половин век по-късно производството на пластмаса нараства двадесетократно. И се удвоява още един път в идните 20 години.
Това се случва, макар възходящите данни за екологични проблеми. Известно е, че някои от химикалите в пластмасата засягат развиването и възпроизводството на животни.
Когато пластмасата се озове във водосточни тръби, химикалите могат да навлязат в подпочвените води и оттова да стигнат до океаните, където се употребяват от разнообразни типове морски жители.
Според най-песимистичните данни, през 2050 година пластмасата в моретата ще тежи повече от всички риби, макар че това мъчно може да се потвърди. Но пластмасата има и някои изгоди за околната среда.
Автомобилите, създадени с пластмасови елементи, са доста по-леки и употребяват по-малко гориво. Пластмасовите опаковки също разрешават да се резервира качеството на храната по-дълго време, намалявайки разхищаването на хранителни артикули.
От друга страна, в случай че бутилките не са от пластмаса, а от стъкло, коя предпочитате да бъде изхвърлена в парка, където играят децата ви? Ще би трябвало да се научим да рециклираме по-добре пластмасата, тъй като петролът не е безконечен.
Някои пластмасови произведения обаче не могат да се рециклират. Бакелитът е образец за това. Много други могат, само че не се рециклират. Само към 7% от пластмасовите опаковки биват рециклирани, доста по-малко, в сравнение с при хартията или стоманата. При други пластмасови артикули цифрата е даже по-малка.
Подобряването на тези резултати ще бъде значима задача. Може би сте виждали, че пластмасовите артикули вървят с дребни триъгълници с номера от едно до седем. Това се назовава Кодекс за идентифициране на смолата и е една от самодейностите на промишлеността за подкрепяне на преработването, макар че системата надалеч не е съвършена.
Има и нови софтуерни решения, като ProtoCycler - откритие, което трансформира пластмасата във нишки за 3D принтерите.
При основаването си бакелитът е елементарен и на ниска цена синтетичен артикул, задоволително здрав, с цел да замести керамичен съд или металните ножове, само че задоволително хубав, с цел да се употребява като украшение или даже да замести скъпата слонова кост.
Това бил превъзходен материал, макар че през днешния ден го одобряваме за даденост. Производителите не са се отказали от концепцията да основат нещо красиво и прастично от на ниска цена материал без стойност.
Последните техники съчетават пластмасовите боклуци с наночастици за основаване на нови материали с иновационни свойства. Лео Бакеланд несъмнено щеше да е склонен.
Източник: Profit.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ