Ако не четете този текст, той не съществува. И това

Ако не четете този текст, той не съществува. И това е първото знамение на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като това спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Това написа Георги Господинов във връзка Международния ден на книгата.

Има някаква магия, която се получава от срещата на взор и писмен знак. От тази целувка сред окото и написаното чудото се случва. Първото, което желая ти кажа, персонално и безшумно, е, че имаш да събуждаш толкоз доста книги от съня им. Приеми го по този начин, сред нас казано, като дребен героизъм. Ти си тази, която разсънва книги. Ти си този, който разсънва книги. А събуждащият книги разсънва светове....

Отделянето дневно за празнуване на книгите води началото си от испанския публицист Висенте Клавел Андрес. През 1922 година той предлага концепцията като метод да се отдаде респект на сънародника си Мигел де Сервантес. Четири години по-късно първото честване се случва на 7 октомври, рождения ден на Сервантес, но е преместено на 23 април, датата на гибелта му през 1930 година

През 1995 година Генералната конференция на ЮНЕСКО взема решение да отдаде респект на създателите и книгите по целия свят като метод да насърчи всеки да има достъп до книги. Изборът на 23 април наподобява логически - като се изключи че е датата на гибелта на Сервантес, това е и датата, на която умират Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега, наред с други видни създатели. Освен това няколко изтъкнати писатели са родени на 23 април, което го прави алегорична дата в международната литература.