Майката на убития пред Соло Въжаров: Ако не беше сгрешил, Илиян нямаше да бъде открит!
" Ако не беше грешката на Илиян Тодоров да се опита да напусне Ташкент с подправен документ, нямаше да бъде открит в никакъв случай! " Това сподели пред " България Днес " почернената майка на Кирил Въжаров Радмила във връзка предстоящото връщане на килъра на сина й Илиян Тодоров през днешния ден в България.
Тодоров лети от Ташкент, Узбекистан, за Германия, а след това излетява към България, с цел да изтърпи доживотната си присъда за двойното ликвидиране, което извърши през 2009 година. Тогава Тодоров намушка до гибел Кирил Въжаров и Васил Александров пред столичната дискотека " Соло ".
" Първо желая да се случи, с цел да допускам! Да кацне през днешния ден в България и да бъде наведен в пандиза. Също по този начин желая да е ясно, че изобщо не съм признателна на българското правораздаване. Нищо от това, което се случва, не е с помощта на тях. Нито Интерпол откри Илиян, нито отдел " Издирване " към Министерство на вътрешните работи постави нужните старания през годините, с цел да бъде открит килърът на сина ми! ", споделя своето оскърбление от системата Радмила Въжарова.
Двойният палач бе в неопределеност цели 11 години, а залавянето му стана изцяло инцидентно. Припомняме, че през април 2009 година 22-годишният тогава Тодоров дружно със свои другари вървят от ул. " Позитано " към ъгъла на Съдебната палата с бул. " Витоша ". Всички са пили, превъзбудени са и беседват високо на британски език, защото има чужденци в компанията. В този миг се разминават с друга младежка група, която преди минути е напуснала нощния клуб " Соло ". В нея е 24-годишният Васил Александров, който чества рождения си ден дружно с националния вратар по хокей Кирил Въжаров и с Кирил Димитров. При разминаването сред двете компании речта на непознат език не се понравя на Димитров, който се развиква: " Тук се приказва на български език, намирате се в България ". Отсреща му отвръщат със закачката: " Защо, надписи ли ти трябват ". Тогава Димитров, който е излязъл от заведението със стъклена чаша с уиски в ръка, замахва с нея към Стойков. Между двете компании стартира сборичкване. Миг по-късно Васил Александров и Кирил Въжаров лежат мъртви на ъгъла на Съдебната палата, а Кирил Димитров е тежко ранен, само че оцелява. И тримата са прободени с нож в гърба. На случилото се няма нито един директен очевидец, макар че в близост с изключение на биещите се младежи е имало няколко таксита, както и защитата на прилежащите заведения.
След това стартира тежкото дело, само че малко преди Върховният касационен съд да се произнесе, Илиян изчезва. От тогава минаха над 11 години, до момента в който не бе хванат в Ташкент, Узбекистан.
Илиян Тодоров беше арестуван при започване на март предходната година при опит да напусне страната през летището в Ташкент с полет за Истанбул. При гранична инспекция летищните управляващи откриват, че Тодоров употребява подправен съветски паспорт, и го задържат на място. Тогава схващат същинската му идентичност и че Тодоров е търсен с алена бюлетина на Интерпол за влезнала в действие присъда за двойно ликвидиране, постановена от Върховен касационен съд на Република България. Бюрото на Интерпол в Ташкент уведомява неотложно своите сътрудници в София за задържането на Тодоров, а на 9 март Върховната касационна прокуратура изпраща искане за екстрадицията на Тодоров в България, с цел да излежи доживотната си присъда. Тук обаче изниква проблем. Тодоров е наказан на 5 години и 1 месец затвор в Узбекистан за документното закононарушение съгласно решение от юли на Мирабадския областен съд за наказателни каузи в Ташкент.
Впоследствие изненадващо президентът на Узбекистан реши да амнистира Илиян Тодоров, с цел да може да бъде екстрадиран у нас. В случая го помилва, тъй като двойният палач по този начин или другояче ще лежи у нас доживот. За решението на президента Шавкат Мирзийоев българските управляващи научават от чиновник на пандиза в Ташкент, който отива в българското посолство, с цел да заяви, че е утвърдено искане за екстрадиция и би трябвало да бъде направен документ за депортирането на Тодоров от Узбекистан към България. Само часове по-късно килърът от " Соло " е изкаран от пандиза и е наведен в ареста. Днес се чака да кацне у нас и сега, в който стъпи на българска почва, Илиян ще бъде наведен в Софийския централен затвор, където ще лежи до края на живота си.
Една от главните версии за бягството е, че Илиян е напуснал страната с автомобил или транспортен съд, придружаван от своята другарка от студентските години Милена. Смята се, че известно време е обитавал в Англия, най-малко месец е живял в Естония, минавал е през Латвия, Швеция и Германия. Играта на котка и мишка продължи над 11 години, до момента в който Илиян не стъпи изкривено с подправения паспорт в Ташкент.
Тодоров лети от Ташкент, Узбекистан, за Германия, а след това излетява към България, с цел да изтърпи доживотната си присъда за двойното ликвидиране, което извърши през 2009 година. Тогава Тодоров намушка до гибел Кирил Въжаров и Васил Александров пред столичната дискотека " Соло ".
" Първо желая да се случи, с цел да допускам! Да кацне през днешния ден в България и да бъде наведен в пандиза. Също по този начин желая да е ясно, че изобщо не съм признателна на българското правораздаване. Нищо от това, което се случва, не е с помощта на тях. Нито Интерпол откри Илиян, нито отдел " Издирване " към Министерство на вътрешните работи постави нужните старания през годините, с цел да бъде открит килърът на сина ми! ", споделя своето оскърбление от системата Радмила Въжарова.
Двойният палач бе в неопределеност цели 11 години, а залавянето му стана изцяло инцидентно. Припомняме, че през април 2009 година 22-годишният тогава Тодоров дружно със свои другари вървят от ул. " Позитано " към ъгъла на Съдебната палата с бул. " Витоша ". Всички са пили, превъзбудени са и беседват високо на британски език, защото има чужденци в компанията. В този миг се разминават с друга младежка група, която преди минути е напуснала нощния клуб " Соло ". В нея е 24-годишният Васил Александров, който чества рождения си ден дружно с националния вратар по хокей Кирил Въжаров и с Кирил Димитров. При разминаването сред двете компании речта на непознат език не се понравя на Димитров, който се развиква: " Тук се приказва на български език, намирате се в България ". Отсреща му отвръщат със закачката: " Защо, надписи ли ти трябват ". Тогава Димитров, който е излязъл от заведението със стъклена чаша с уиски в ръка, замахва с нея към Стойков. Между двете компании стартира сборичкване. Миг по-късно Васил Александров и Кирил Въжаров лежат мъртви на ъгъла на Съдебната палата, а Кирил Димитров е тежко ранен, само че оцелява. И тримата са прободени с нож в гърба. На случилото се няма нито един директен очевидец, макар че в близост с изключение на биещите се младежи е имало няколко таксита, както и защитата на прилежащите заведения.
След това стартира тежкото дело, само че малко преди Върховният касационен съд да се произнесе, Илиян изчезва. От тогава минаха над 11 години, до момента в който не бе хванат в Ташкент, Узбекистан.
Илиян Тодоров беше арестуван при започване на март предходната година при опит да напусне страната през летището в Ташкент с полет за Истанбул. При гранична инспекция летищните управляващи откриват, че Тодоров употребява подправен съветски паспорт, и го задържат на място. Тогава схващат същинската му идентичност и че Тодоров е търсен с алена бюлетина на Интерпол за влезнала в действие присъда за двойно ликвидиране, постановена от Върховен касационен съд на Република България. Бюрото на Интерпол в Ташкент уведомява неотложно своите сътрудници в София за задържането на Тодоров, а на 9 март Върховната касационна прокуратура изпраща искане за екстрадицията на Тодоров в България, с цел да излежи доживотната си присъда. Тук обаче изниква проблем. Тодоров е наказан на 5 години и 1 месец затвор в Узбекистан за документното закононарушение съгласно решение от юли на Мирабадския областен съд за наказателни каузи в Ташкент.
Впоследствие изненадващо президентът на Узбекистан реши да амнистира Илиян Тодоров, с цел да може да бъде екстрадиран у нас. В случая го помилва, тъй като двойният палач по този начин или другояче ще лежи у нас доживот. За решението на президента Шавкат Мирзийоев българските управляващи научават от чиновник на пандиза в Ташкент, който отива в българското посолство, с цел да заяви, че е утвърдено искане за екстрадиция и би трябвало да бъде направен документ за депортирането на Тодоров от Узбекистан към България. Само часове по-късно килърът от " Соло " е изкаран от пандиза и е наведен в ареста. Днес се чака да кацне у нас и сега, в който стъпи на българска почва, Илиян ще бъде наведен в Софийския централен затвор, където ще лежи до края на живота си.
Една от главните версии за бягството е, че Илиян е напуснал страната с автомобил или транспортен съд, придружаван от своята другарка от студентските години Милена. Смята се, че известно време е обитавал в Англия, най-малко месец е живял в Естония, минавал е през Латвия, Швеция и Германия. Играта на котка и мишка продължи над 11 години, до момента в който Илиян не стъпи изкривено с подправения паспорт в Ташкент.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ