Ако не беше фотографът Р.Р. светът щеше да възприема по

...
Ако не беше фотографът Р.Р. светът щеше да възприема по
Коментари Харесай

"Фотографът на Пражката пролет" Йозеф Куделка е в София за своя изложба

Ако не беше фотографът Р.Р. светът щеше да възприема по по-различен метод събитията в Чехословакия през 1968 година и предвожданата от Червената войска окупация на страната от армии на Варшавския контракт. Зад двете букви се крие изразът " Пражки фотограф " (Prague Photographer), който през 1969 година получава анонимно Златния орден на клуба на задграничните публицисти на името на Робърт Капа.

Днес знаем, че Р.Р. е Йозеф Куделка, а именитият Фотограф на Пражката пролет към този момент е в България за откриването на своя галерия във вторник вечерта.

Тя се назовава " Изгнания " и показва за пръв път отвън Франция 75-те фотографии от тази негова серия. Изложбата може да бъде прегледана до 9 юни 2019 година в Софийска градска художествена изложба. Организатори са Френски Институт в България, Дирекция Култура Столична Община и СГХГ в партньорство с Център " Помпиду ". " Изгнания " е в програмата на ФотоФабрика и стана допустима с помощта на Магнум Фото, Експресбанк, Висше франкофонско учебно заведение за администрация и ръководство и Международна организация на Франкофонията.

 Един от най-прочутите фрагменти на Куделка - на опустелия пражки площад
Един от най-прочутите фрагменти на Куделка - на опустелия пражки площад " Вацлавске намести " през 1968г., е считан за една от 100-те най-влиятелни фотоси на XX век. Centre Pompidou, MNAM-CCI/RMN-GP©Josef Koudelka/Magnum Photos

" Максималното е това, което постоянно ме е интересувало " - с този откъс стартира профилът на Куделка на страницата на организация " Магнум ". В него си изяснява, че псевдонимът Р.Р. е определен, с цел да не бъде преследвано фамилията му, както и че напуща родината си и търси политическо леговище на Запад през 1970г.

След голям брой странствания из Европа Йозеф Куделка получава френско поданство през 1987 година и в символ на признателност към Франция, той подарява 75-те фотографии от серията " Изгнания " на Център " Помпиду " – Национален музей за съвременно изкуство/Център за индустриален дизайн. Именно тази основна за неговото творчество серия от произведения е централна за актуалната експозиция, изясняват от Френския институт в София.



Темите, проследени в изложбата са изгнаничество, номадство, спорове, природата, изменена от човешката активност. " Изложените знакови произведения от 60-те, 70-те, 80-те години разкриват надълбоко хуманния темперамент на неговото творчество. "

" Цигани " е първата му книга (1975), а " Изгнания " се появява през 1988 година. Следват още няколко негови фотоалбума, в това число " Нахлуването в Прага 68 " (2008) и La Fabrique d’Exils (2017).

Организаторите на софийската изложла разясняват още: " Той прекарва шестнадесет години от живота си като заточеник без родно място, без непрекъснато местопребиваване и продължава активността си в Западна Европа, като следва маршрутите на провежданите годишно цигански събори, църковни празници и фолклорни фестивали. Сам живее като друмник и странства, без връзки с родината. Човекът, рискувал живота си, с цел да снима руското настъпление в Чехословакия през 1968 година, индивидът без поданство, странствал из Европа от 1970 до 1987 година, оставил ни безапелационни фотодокументи за генезиса и страховете на Европа, е измежду най-видните актьори засвидетелствали, че Eвропейският план е донесъл мир и разцвет. "
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР