Ако не беше държавническият акт на цар Борис, не е

Ако не беше държавническият акт на цар Борис, не е ясна ориста на славянските племена, които като апетитна хапка и за Изтока, и за Запада от дълго време щяха да бъдат претопени. Вместо да изчезнат, се роди славянската цивилизация. Това съобщи вицепрезидентът на откриването на научна сесия в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “, отдадена на 1160 години от покръстването и 1170 години на глаголицата.

Сесията беше част от проведените от Варненската и Великопреславска митрополия на Българската православна черква празнувания на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 от основаването на глаголицата. Отбелязването на годишнината на глаголицата се организира под патронажа на Илияна Йотова.

Вицепрезидентът дефинира покръстването като държавен акт, еднакъв по значителност единствено на основаването на българската страна от хан Аспарух. „ С покръстването българската страна навлиза в напълно нов интервал от своето политическо и културно развиване, става значим фактор в цяла Европа “, уточни Йотова, оповестяват от пресслужбата на президента.

Тя уточни историческия подтекст, в който Борис-Михаил взима мъдрото решение да покръсти българите – войни, съюзи, делби, борби за териториално и духовно превъзходство. „ Като умен общественик българският държател си е давал ясна сметка какво значи за към момента младата българска страна мощният съединителен заряд на християнската вяра за езическите прабългари, славяни, траки и превръщането им в обединен народ “, съобщи вицепрезидентът. По думите й княз Борис съумява да извоюва независимостта на бъдещата българска черква като ловко, с държавнически ходове, лавира сред римската и византийската църкви.

„ Покръстването преодолява разликите сред старите езически обичаи на славяни, прабългари, траки и други етноси, обединявайки ги в лоното на единната християнска черква “, съобщи Йотова. Вицепрезидентът акцентира ясно изразеното значение на покръстването в многочислените жития на светци, в похвалните слова, където то става синоним на просветлението. „ Българската дума „ култура “ произлиза от един и същи корен със съществителното „ светлина “ и глагола „ блестя “. „ Чрез зарите на Светата Троица той (Кирил) просвети безчетен народ, който тънеше в мрака на незнанието “, както написа Климент Охридски в Похвално слово за Кирил “, уточни Илияна Йотова.

По думите ѝ с помощта на покръстването става допустимо приемането в България на оживелите от Великоморавската задача Кирило-Методиеви възпитаници, които основават книжовност и книжнина на говоримия за народа език, „ който дефинитивно ще го консолидира в едно цяло, да подсигурява етническата му еднаквост и да стане бариера пред всевъзможни асимилаторски и завоевателни искания “.

„ Покръстването вгражда България сполучливо в основите на християнска Европа, с цел да дооформи след това и културната карта на Стария континент посредством писмеността, преводите на Светото писание и превръщането на старобългарския в третия богослужебен език на християнска Европа “, посочи вицепрезидентът. Тя означи, че християнството се утвърждава в България с помощта на новите букви, на достъпа до богопознанието на роден език, като княз Борис укрепва новоприетата вяра по предвидлив и безапелационен метод, прибавяйки към вярата езика в неделима мощ.

„ Създадената преди 1170 години глаголица трансформира старобългарския диалект в основа за грамотността на целия славянски свят “, уточни вицепрезидентът. „ През 855 година във Византия се афишира новата славянска писменост – глаголицата. Това епохално събитие прекроява културната карта на Европа “, съобщи Йотова. Тя уточни, че най-важната задача на Светите братя доближава своя логически връх в Първото българско царство, където княз Борис приема задушевно оживелите славянски книжовници и основава условия за работа и развиване.

Вицепрезидентът съобщи, че на основата на глаголическото писмо се основава кирилицата, която през днешния ден е третата публично призната писменост в Европейския съюз. „ Кирилицата е емблемата на славянството. Кирилското писмо носи политическия смисъл на личната книжовност и език. Езикът и писмото са били оръжие, вяра, отбрана, избавление “, акцентира Илияна Йотова. По думите й дружно с Кирило-Методиевите възпитаници Първата българска страна се трансформира в епицентър на славянската източноправославна общественост, а българският език за славянството е това, което е латинският за западните нации.

„ През 9 век от Първата българска страна ръкописите с нашите букви потеглят на Изток към Киевска Рус и на Запад към Далмация и Хърватия. Те правилно служат през днешния ден и на над 250 милиона индивида по света “, съобщи вицепрезидентът.

Йотова посочи, че с помощта на християнската религия, писмеността и езика България остава в паметта на Европа даже когато изчезва за цели епохи от политическата карта на континента. „ Днес с право се гордеем с историята си, дала толкоз доста на духовна Европа и на европейската цивилизация “, акцентира тя.

Вицепрезидентът показа пред участниците в научната сесия проведените от нея два интернационалните форума за кирилицата с присъединяване на български и задгранични учени. „ Приемам, че задачата ми е да върна подобаващото място на българистиката в международните науки и благодаря на съидейниците, които стават от ден на ден – на президента Радев, на Светия синод на Българската православна черква, на Министерството на образованието и науката, на Българската академия на науките, на българските университети “, уточни Йотова.

По-рано в храм „ Свети Три Светители “ Йотова участва на молебен, отслужен от Негово Светейшество патриарх Даниил.