Най-умният човек, който е живял някога
Ако най-опасното откритие след Втората международна война е атомната бомба, то в този момент компютърът наподобява е на второ място, с помощта на последните разработки в региона на изкуствения разсъдък. Нито бомбата, нито компютърът могат да бъдат приписани на един академик. Но в случай че наблюдавате историите на тези две изобретения задоволително обратно, те се пресичат с фигурата на Джон декор Нойман, роденият в Унгария полиглот, който е определян като най-умния човек, живял в миналото . Макар че през днешния ден той е по-малко прочут от някои свои съвременници - Алберт Айнщайн, Дж. Робърт Опенхаймер, Ричард Файнман - доста от тях го считат за най-впечатляващия от всички. Ханс Бете, който получава Нобелова премия за физика през 1967 година, отбелязва: " Понякога съм се питал дали мозък като този на декор Нойман не демонстрира, че има по-висш тип от този на индивида. "
Роден в Будапеща през 1903 година, декор Нойман идва в Съединени американски щати през 1930 година и през 1933 година се причислява към Института за напреднали проучвания в Принстън, Ню Джърси. Подобно на доста емигрирали физици, той е съветник по плана " Манхатън " и оказва помощ за създаването на метода на имплозията, употребен за взривяване на първите атомни бомби . Само няколко седмици преди Хирошима той разгласява и публикация, в която излага модел на програмируем дигитален компютър . Когато през 1952 година Националната лаборатория в Лос Аламос се снабдява с първия си компютър, той е построен въз основа на правилата на планиране, известни като " архитектура на декор Нойман ". Машината е кръстена шеговито MANIAC, а цялостното ѝ име е измислено, с цел да подхожда на съкращението: Математически анализатор, дигитален интегратор и компютър.
The Dawn of the Electronic Age and Computers
Brilliant scientists John von Neumann, J. Robert Oppenheimer and MANIAC (Mathematical Analyzer, Numerical Integrator, and Computer)
MANIAC could perform an outstanding (for the 1950s) 2000 multiplications per second!…
— Paul Halpern (@phalpern)
И това не е всичко. Фон Нойман основава и математическата рамка на квантовата механика, разказва механизма на генетичното самовъзпроизвеждане преди откриването на ДНК и основава региона на теорията на игрите, която се трансформира в централен детайл както на стопанската система, по този начин и на геостратегията през Студената война. По времето, когато умира от рак през 1957 година, евентуално в резултат на излагане на радиация в Лос Аламос, той е един от най-ценените съветници на американското държавно управление по въпросите на нуклеарните оръжия и тактиката. Болничното му легло в медицинския център на армията " Уолтър Рийд " е охранявано, с цел да се подсигурява, че няма да разкрие някоя загадка в делириума си.
В новия си разказ " МАНИАКЪТ " чилийският публицист Бенхамин Лабатут допуска, че името на компютъра, за чието изобретяване е оказал помощ декор Нойман, прекомерно добре подхожда на самия физик. Ако нашият свят постоянно наподобява вманиачен - в случай че не сме в положение да разграничим действителното от виртуалното, жадни сме за софтуерна мощност, която не можем да използваме рационално, постоянно измисляме нови способи да се самоунищожим - тогава може би великите мозъци, които са изобретили нашия свят, не са могли да бъдат изцяло здрави.
From one of contemporary literature's most exciting new voices, a haunting story centered on the Hungarian polymath John von Neumann, tracing the impact of his singular legacy on the dreams and nightmares of the twentieth century and the nascent age of AI
— White Rain Book House (@WRBookHouse)
Но дали индивидът, който е оказал помощ за основаването на нуклеарните оръжия и изкуствения разсъдък, е знаел, че излага на заплаха бъдещето на човечеството? Или тръпката от научното изобретение е била толкоз мощна, че не му е пукало?
" МАНИАКЪТ " се пробва да проникне в тази мистерия благодарение на мислени свидетелства на действителни хора - братя, сестри и учители, сътрудници и любовници - които са познавали декор Нойман на разнообразни стадии от живота му. Лабатут смесва биографични обстоятелства с измислени епизоди и елементи, с цел да ни преведе през всеки стадий - от детето знамение в Будапеща до умиращия мъж във Вашингтон, който бушува, до момента в който съзнанието му ерозира. Покрай това за неспециалисти е обрисувана научната и математическата основа на работата на декор Нойман.
От самото начало Лабатут ясно демонстрира, че декор Нойман не е елементарен човек. Майка му записва бележки за развиването му като в бебешка брошура: " Не плачеше след удара на лекаря /Ненадейно/ Приличаше повече на мъж на междинна възраст, а не на новородено ". Професорът му по математика споделя на класа за " извънредно сложна " теорема, която никой не е съумял да потвърди, единствено с цел да види по какъв начин момчето подвига ръка, отива до дъската и записва цялостно доказателство: " Годините, всичките ми години работа, минаха за секунда... След това се опасявах от декор Нойман. "
Въпреки че романът се концентрира върху декор Нойман, структурата му го държи на разстояние; той не е човек, който опознаваме, а проблем, който би трябвало да решим. Проблемът, единомислещи са всички разказвачи, е, че геният му е бил в идентична степен трогателен и плашещ. " Какво можеше да прави. Беше толкоз рядко и красиво, че да го гледаш, означаваше да плачеш " , споделя учителят му по математика. " Да, видях това, само че видях и нещо друго. Зловеща, машинна просветеност, на която липсваха рестриктивните мерки, сковаващи останалите " , прибавя той.
Лабатут желае да показа декор Нойман като фаустовска фигура, човек, който е минал границите на знанието, с цел да се трансформира в освен това и по-малко от човек. Тази концепция може би е най-голямото отклоняване на Лабатут от биографичните обстоятелства. В реалност " фанатикът " наподобява е впечатлявал хората със своята жизненост и предпочитание за живот. В биографията на Ананио Бхатачария от 2022 година " Човекът от бъдещето " декор Нойман е разказан от своя другар и сътрудник физик Юджийн Вигнер като " радостен човек, оптимист, който обичаше парите и твърдо вярваше в човешкия напредък ". За разлика от него, Вигнер, който споделя няколко елементи от " МАНИАКЪТ ", приказва за декор Нойман като за " луциферин ", който " излизаше отвън границите на рационалното, до момента в който най-после не изгуби себе си ".
Klara and John von Neumann pose with their mathematical dog Inverse
John von Neumann made seminal contributions to artificial intelligence, game theory, computation, automata, the interpretation of quantum mechanics, and numerous other fields.
— Paul Halpern (@phalpern)
Тъмната визия на Лабату за актуалната просвета и методът, по който той ловко изопачава биографията на декор Нойман, с цел да съобщи тази мрачевина, ще бъдат познати на читателите на " Когато престанем да разбираме света " - първата му творба, преведена на британски език. Този разказ, съчетаващ биографични обстоятелства със скандални басни, предлага дребни портрети на петима гении на XX век, измежду които Фриц Хабер, химик, изобретил както нови торове, по този начин и химически оръжия, и Вернер Хайзенберг, пионер на квантовата механика. Техниката на повествованието дължи доста на В. Г. Себалд, който обичал да размишлява върху странни и тревожни епизоди от историята, размивайки границата сред факт и небивалица.
Лабатут обаче е доста по-свободен в изкривяванията си, които стават все по-ярки и сюрреалистични с всеки идващ раздел на книгата. Той показва някои от най-важните фигури в науката на ХХ век като призрачни хора, доведени до полуда от устрема си към цялостно знание. В момента, в който прочетем, че френският физик Луи дьо Бройл, травмиран от самоубийството на най-хубавия си другар, е поръчал на вманиачен художник да сътвори копие на катедралата Нотр Дам от човешки изпражнения, към този момент сме в областта на баснята.
И въпреки всичко същински шокиращото е какъв брой доста от ужасите, разказани в " Когато престанем да разбираме света ", са изцяло действителни. Първата газова офанзива в историята, по време на борбата при Ипр през 1915 година, фактически е предиздвикала " стотици мъже да паднат на земята в спазми, задушавайки се от личните си храчки, жълта слуз да клокочи в устата им, а кожата им да посинее от неналичието на О2 ". А брачната половинка на Хабер, Клара, в действителност се прострелва в сърцето и издъхва в ръцете на дребния си наследник, евентуално от възприятие за виновност за ролята на брачна половинка си в основаването на газовата война. Когато Лабатут споделя историята на науката на XX век като мрачна алегория, той екстраполира историята, само че не я фалшифицира напълно.
The MANIAC I (Mathematical Analyzer Numerical Integrator and Automatic Computer Model I) was an early computer built at the Los Alamos Scientific Laboratory. It was based on the von Neumann architecture of the IAS, developed by John von Neumann.
— MIX (@mixdevil66)
" МАНИАКЪТ " започва с къс роман от трето лице, който няма очевидна връзка с живота на Джон декор Нойман, само че би се вписал идеално в предходната книга. Това е същинската история на Паул Еренфест, австрийски физик, който е бил другар на Айнщайн и чийто живот приключва с акт на смут: През 1933 година той убива 15-годишния си наследник Васик, който живее в институция за деца със синдрома на Даун, а по-късно и себе си. Въпреки че Еренфест е живял в Нидерландия, Лабатут допуска, че той може да е бил стимулиран от страха от нацистите, които по-рано същата година са пристигнали на власт в Германия и са приели нов закон, задължаващ насилствената дезинфекция на хора с увреждания. Според Лабатут постъпката на Еренфест е предусещане освен за нацистките закононарушения, само че и за ужасяващото развиване на актуалната просвета. Той не можел да измисли по-добър метод да защищити сина си " от странната нова рационалност, която започвала да се оформя към тях, една надълбоко нечовешка форма на просветеност, която била изцяло безразлична към най-дълбоките потребности на човечеството ". За Еренфест най-притеснителното в този колосален дух е, че той извира от самата просвета, " витае над главите на сътрудниците му по време на срещи и конференции, наднича през раменете им... едно в действителност злокачествено въздействие, което по едно и също време се управлява от логиката и е изцяло ирационално, и въпреки че към момента е младо и спящо, несъмнено набира мощ, обезверено желае да пробие в света ".
Реакцията на Еренфест е акт на полуда, само че Лабатут допуска, че неспособността на декор Нойман да се разтревожи от възхода на " нечовешкото " издава още по-дълбока полуда. Подобно на чирака на магьосника, декор Нойман оказва помощ на злокобния дух на модерната просвета да " проникне в света ", без да се замисли за цената, която светът ще заплати. " Проблемът с тези игри, многото ужасни игри, които се раждат от необузданото въображение на човечеството - разсъждава брачната половинка му Клара, - е, че когато се играят в действителния свят... ние се сблъскваме с рискове, които може да нямаме знанието или мъдростта да преодолеем. "
В " МАНИАКЪТ " това е застъпено по разнообразни способи, като се стартира със спомен от ранното детство, споделен от брата на декор Нойман - Николас. Една вечер татко им банкер донесъл у дома жакардов стан, който можел да бъде " програмиран " да тъче разнообразни шарки благодарение на набори от перфокарти - един тип първичен предходник на компютъра. Младият Янош - истинското му унгарско име, по-късно американизирано на Джон - се вманиачава по устройството и отхвърля да яде или да спи, до момента в който се занимава с него, пробвайки се да научи по какъв начин работи. Скоро момчето изпада в суматоха, страхувайки се, че няма да успее да сглоби стана и той ще му бъде лишен: " Той сподели, че просто не може да се раздели с машината. " Подробностите за прекарването на Янош са мислени, само че епизодът разрешава на Лабатут да предложи подреден обзор на съдбовния минус на декор Нойман, както и дребен урок по история на компютрите.
Това е доста по-кротък тип измисляне, в сравнение с в " Когато престанем да разбираме света ", и като цяло " МАНИАКЪТ " наподобява като по-достъпно и стандартно отнасяне на главната концепция на предшественика си - моралната безнравственост в основата на актуалната просвета. Това частично се дължи на обстоятелството, че Лабатут си е сложил по-трудно повествователно предизвикателство, като се е фокусирал по-обстойно върху един-единствен живот. Той би трябвало да съобщи биографични детайлности за декор Нойман на читатели, които в никакъв случай не са чували за него, да вкара комплицирани понятия от разнообразни научни области и по едно и също време с това да вплете цялата тази информация в една мрачна притча за знанието и прегрешението.
Това значи, че литературното проклинание постоянно е нарушавано от фрази, които звучат по този начин, като че ли биха могли да бъдат извадени от учебник ( " През 1901 година Бертран Ръсел, един от най-значимите логици в Европа, открива съдбовен абсурд в теорията на множествата " ), и други, които биха могли да бъдат интонирани в кинопремиера ( " Той беше най-умното човешко създание на XX век... Името му беше Нойман Янош Лайош. Познат още като Джони декор Нойман " ). Фактът, че " МАНИАКЪТ " е първата книга на Лабатут, написана на британски, а не на испански, също може да изиграе роля за тази тонална нееднаквост.
В " МАНИАКЪТ " се разказва работата на декор Нойман по атомната бомба, само че мощно се внушава, че най-тревожното му нечовешко достижение е полагането на основите на изкуствения разсъдък . В края на романа научаваме за работата на декор Нойман върху клетъчните автомати, която съчетава два от главните му интереса: компютри и доктрина на игрите. В книгата си " Теория на самовъзпроизвеждащите се автомати " той си показва мрежа от кафези, в която всяка клетка трансформира положението си - да вземем за пример от " включено " на " изключено " или от един цвят на различен - според от входните данни, получени от прилежащите кафези. По създание това е метод да се моделира по какъв начин системите могат да еволюират от елементарност към трудност въз основа на това, което в този момент назоваваме логаритъм - повтарящо се използване на набор от правила. Концепцията е оказала огромно въздействие върху проучването както на биологичния живот, по този начин и на изкуствения разсъдък.
Освен че изяснява основите на клетъчните автомати, Лабатут трансформира концепцията в знак на неуспеха на декор Нойман да зачете разликата сред игровите абстракции на математиката и обърканата съвестност на човешкия живот. Така че е поетично заслужено, когато Клара, разярена от " свинщината " на брачна половинка си, взема разпечатка на работата му - " превъзходни филиграни от точки и линии, които се преплитат, сливат, а след това се раздират като зъбите на скъсана ципа " - и я възпламенява в кофа за отпадък. Това е още един епизод, фиктивен, с цел да покаже един морал: когато науката е нечовечна, човечеството има право да си отмъсти.
И въпреки всичко в дълготраен проект, допуска Лабатут, може би човечеството ще би трябвало да се подчини. След като завършва историята на декор Нойман, " МАНИАКЪТ " минава към дълга постлюдия за Го - антична китайска настолна игра, в която играчите се редуват да слагат черни и бели камъни на дъската, завладявайки територията на съперника, като я обкръжават. През 2016 година Лий Се-дол от Южна Корея, един от най-хубавите играчи на Го в света, е провокиран на мач против AlphaGo - изкуствен интелект, създаден от DeepMind на Гугъл. Гари Каспаров беше изгубил шахматния мач от Deep Blue на IBM 20 години по-рано, само че играчите на Го бяха уверени, че тяхната игра е толкоз по-сложна, че никоя машина не може да я овладее. Както доста скептици преди и по-късно, те се оказаха в грешка; AlphaGo завоюва мача, като взе четири партии против една на Лий.
След като споделя историята на живота на декор Нойман в към 200 страници, " МАНИАКЪТ " посвещава последните си 80 страници на този мач. Ефектът е антиклиматичен, само че очевидно Лабатут вижда този епизод като кулминационна точка на трагичната дъга на книгата. Еренфест се е страхувал от появяването на безчовечен разсъдък, декор Нойман е направил тази поява допустима, а в този момент Лий вижда по какъв начин тя се случва пред него.
" Когато бъдещите историци погледнат обратно към нашето време и се опитат да открият първия проблясък на същински изкуствен интелект - написа Лабатут, - те може би ще го открият в един-единствен ход по време на втората игра сред Лий Седол и AlphaGo. " Този ход беше толкоз коренно непредвиден, че като че ли изхвърли през прозореца хилядолетните обичаи в играта Го; никой човек, следил играта, не можеше да разбере основанията за него, само че той докара до успеха на компютъра. В края на петата партия Лий към този момент не се надяваше да завоюва, а единствено да отсрочи провалянето. Лабатут си показва мнението на един от формалните представители на Го по този въпрос: " Няма смисъл да играеш ендшпил, в случай че знаеш, че ще загубиш, нали? ". Днес, когато изкуственият разсъдък е на път да направи всички - от програмистите до водачите на камиони - ненужни, този въпрос е по-неудобен от всеки път.
" МАНИАКЪТ " не споделя напълно тъкмо, че за всичко това е отговорен Джон декор Нойман, и несъмнено, че не е по този начин. Наистина плашещото е, че даже подобен популярен разум може да направи относително малко, с цел да форсира или забави развиването на науката. Ако декор Нойман не беше живял, някой различен евентуално щеше да направи откритията му почти по същото време, както Готфрид Лайбниц и Исак Нютон са изобретили смятането, а Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс са основали теорията за еволюцията. " Опасността не е в изключително извратената разрушителност на едно съответно откритие ", споделя един наблюдаващ в романа за декор Нойман. " Опасността е вътрешно присъща. За напредъка няма лек ", прибавя той.
Роден в Будапеща през 1903 година, декор Нойман идва в Съединени американски щати през 1930 година и през 1933 година се причислява към Института за напреднали проучвания в Принстън, Ню Джърси. Подобно на доста емигрирали физици, той е съветник по плана " Манхатън " и оказва помощ за създаването на метода на имплозията, употребен за взривяване на първите атомни бомби . Само няколко седмици преди Хирошима той разгласява и публикация, в която излага модел на програмируем дигитален компютър . Когато през 1952 година Националната лаборатория в Лос Аламос се снабдява с първия си компютър, той е построен въз основа на правилата на планиране, известни като " архитектура на декор Нойман ". Машината е кръстена шеговито MANIAC, а цялостното ѝ име е измислено, с цел да подхожда на съкращението: Математически анализатор, дигитален интегратор и компютър.
The Dawn of the Electronic Age and Computers
Brilliant scientists John von Neumann, J. Robert Oppenheimer and MANIAC (Mathematical Analyzer, Numerical Integrator, and Computer)
MANIAC could perform an outstanding (for the 1950s) 2000 multiplications per second!…
— Paul Halpern (@phalpern)
И това не е всичко. Фон Нойман основава и математическата рамка на квантовата механика, разказва механизма на генетичното самовъзпроизвеждане преди откриването на ДНК и основава региона на теорията на игрите, която се трансформира в централен детайл както на стопанската система, по този начин и на геостратегията през Студената война. По времето, когато умира от рак през 1957 година, евентуално в резултат на излагане на радиация в Лос Аламос, той е един от най-ценените съветници на американското държавно управление по въпросите на нуклеарните оръжия и тактиката. Болничното му легло в медицинския център на армията " Уолтър Рийд " е охранявано, с цел да се подсигурява, че няма да разкрие някоя загадка в делириума си.
В новия си разказ " МАНИАКЪТ " чилийският публицист Бенхамин Лабатут допуска, че името на компютъра, за чието изобретяване е оказал помощ декор Нойман, прекомерно добре подхожда на самия физик. Ако нашият свят постоянно наподобява вманиачен - в случай че не сме в положение да разграничим действителното от виртуалното, жадни сме за софтуерна мощност, която не можем да използваме рационално, постоянно измисляме нови способи да се самоунищожим - тогава може би великите мозъци, които са изобретили нашия свят, не са могли да бъдат изцяло здрави.
From one of contemporary literature's most exciting new voices, a haunting story centered on the Hungarian polymath John von Neumann, tracing the impact of his singular legacy on the dreams and nightmares of the twentieth century and the nascent age of AI
— White Rain Book House (@WRBookHouse)
Но дали индивидът, който е оказал помощ за основаването на нуклеарните оръжия и изкуствения разсъдък, е знаел, че излага на заплаха бъдещето на човечеството? Или тръпката от научното изобретение е била толкоз мощна, че не му е пукало?
" МАНИАКЪТ " се пробва да проникне в тази мистерия благодарение на мислени свидетелства на действителни хора - братя, сестри и учители, сътрудници и любовници - които са познавали декор Нойман на разнообразни стадии от живота му. Лабатут смесва биографични обстоятелства с измислени епизоди и елементи, с цел да ни преведе през всеки стадий - от детето знамение в Будапеща до умиращия мъж във Вашингтон, който бушува, до момента в който съзнанието му ерозира. Покрай това за неспециалисти е обрисувана научната и математическата основа на работата на декор Нойман.
От самото начало Лабатут ясно демонстрира, че декор Нойман не е елементарен човек. Майка му записва бележки за развиването му като в бебешка брошура: " Не плачеше след удара на лекаря /Ненадейно/ Приличаше повече на мъж на междинна възраст, а не на новородено ". Професорът му по математика споделя на класа за " извънредно сложна " теорема, която никой не е съумял да потвърди, единствено с цел да види по какъв начин момчето подвига ръка, отива до дъската и записва цялостно доказателство: " Годините, всичките ми години работа, минаха за секунда... След това се опасявах от декор Нойман. "
Въпреки че романът се концентрира върху декор Нойман, структурата му го държи на разстояние; той не е човек, който опознаваме, а проблем, който би трябвало да решим. Проблемът, единомислещи са всички разказвачи, е, че геният му е бил в идентична степен трогателен и плашещ. " Какво можеше да прави. Беше толкоз рядко и красиво, че да го гледаш, означаваше да плачеш " , споделя учителят му по математика. " Да, видях това, само че видях и нещо друго. Зловеща, машинна просветеност, на която липсваха рестриктивните мерки, сковаващи останалите " , прибавя той.
Лабатут желае да показа декор Нойман като фаустовска фигура, човек, който е минал границите на знанието, с цел да се трансформира в освен това и по-малко от човек. Тази концепция може би е най-голямото отклоняване на Лабатут от биографичните обстоятелства. В реалност " фанатикът " наподобява е впечатлявал хората със своята жизненост и предпочитание за живот. В биографията на Ананио Бхатачария от 2022 година " Човекът от бъдещето " декор Нойман е разказан от своя другар и сътрудник физик Юджийн Вигнер като " радостен човек, оптимист, който обичаше парите и твърдо вярваше в човешкия напредък ". За разлика от него, Вигнер, който споделя няколко елементи от " МАНИАКЪТ ", приказва за декор Нойман като за " луциферин ", който " излизаше отвън границите на рационалното, до момента в който най-после не изгуби себе си ".
Klara and John von Neumann pose with their mathematical dog Inverse
John von Neumann made seminal contributions to artificial intelligence, game theory, computation, automata, the interpretation of quantum mechanics, and numerous other fields.
— Paul Halpern (@phalpern)
Тъмната визия на Лабату за актуалната просвета и методът, по който той ловко изопачава биографията на декор Нойман, с цел да съобщи тази мрачевина, ще бъдат познати на читателите на " Когато престанем да разбираме света " - първата му творба, преведена на британски език. Този разказ, съчетаващ биографични обстоятелства със скандални басни, предлага дребни портрети на петима гении на XX век, измежду които Фриц Хабер, химик, изобретил както нови торове, по този начин и химически оръжия, и Вернер Хайзенберг, пионер на квантовата механика. Техниката на повествованието дължи доста на В. Г. Себалд, който обичал да размишлява върху странни и тревожни епизоди от историята, размивайки границата сред факт и небивалица.
Лабатут обаче е доста по-свободен в изкривяванията си, които стават все по-ярки и сюрреалистични с всеки идващ раздел на книгата. Той показва някои от най-важните фигури в науката на ХХ век като призрачни хора, доведени до полуда от устрема си към цялостно знание. В момента, в който прочетем, че френският физик Луи дьо Бройл, травмиран от самоубийството на най-хубавия си другар, е поръчал на вманиачен художник да сътвори копие на катедралата Нотр Дам от човешки изпражнения, към този момент сме в областта на баснята.
И въпреки всичко същински шокиращото е какъв брой доста от ужасите, разказани в " Когато престанем да разбираме света ", са изцяло действителни. Първата газова офанзива в историята, по време на борбата при Ипр през 1915 година, фактически е предиздвикала " стотици мъже да паднат на земята в спазми, задушавайки се от личните си храчки, жълта слуз да клокочи в устата им, а кожата им да посинее от неналичието на О2 ". А брачната половинка на Хабер, Клара, в действителност се прострелва в сърцето и издъхва в ръцете на дребния си наследник, евентуално от възприятие за виновност за ролята на брачна половинка си в основаването на газовата война. Когато Лабатут споделя историята на науката на XX век като мрачна алегория, той екстраполира историята, само че не я фалшифицира напълно.
The MANIAC I (Mathematical Analyzer Numerical Integrator and Automatic Computer Model I) was an early computer built at the Los Alamos Scientific Laboratory. It was based on the von Neumann architecture of the IAS, developed by John von Neumann.
— MIX (@mixdevil66)
" МАНИАКЪТ " започва с къс роман от трето лице, който няма очевидна връзка с живота на Джон декор Нойман, само че би се вписал идеално в предходната книга. Това е същинската история на Паул Еренфест, австрийски физик, който е бил другар на Айнщайн и чийто живот приключва с акт на смут: През 1933 година той убива 15-годишния си наследник Васик, който живее в институция за деца със синдрома на Даун, а по-късно и себе си. Въпреки че Еренфест е живял в Нидерландия, Лабатут допуска, че той може да е бил стимулиран от страха от нацистите, които по-рано същата година са пристигнали на власт в Германия и са приели нов закон, задължаващ насилствената дезинфекция на хора с увреждания. Според Лабатут постъпката на Еренфест е предусещане освен за нацистките закононарушения, само че и за ужасяващото развиване на актуалната просвета. Той не можел да измисли по-добър метод да защищити сина си " от странната нова рационалност, която започвала да се оформя към тях, една надълбоко нечовешка форма на просветеност, която била изцяло безразлична към най-дълбоките потребности на човечеството ". За Еренфест най-притеснителното в този колосален дух е, че той извира от самата просвета, " витае над главите на сътрудниците му по време на срещи и конференции, наднича през раменете им... едно в действителност злокачествено въздействие, което по едно и също време се управлява от логиката и е изцяло ирационално, и въпреки че към момента е младо и спящо, несъмнено набира мощ, обезверено желае да пробие в света ".
Реакцията на Еренфест е акт на полуда, само че Лабатут допуска, че неспособността на декор Нойман да се разтревожи от възхода на " нечовешкото " издава още по-дълбока полуда. Подобно на чирака на магьосника, декор Нойман оказва помощ на злокобния дух на модерната просвета да " проникне в света ", без да се замисли за цената, която светът ще заплати. " Проблемът с тези игри, многото ужасни игри, които се раждат от необузданото въображение на човечеството - разсъждава брачната половинка му Клара, - е, че когато се играят в действителния свят... ние се сблъскваме с рискове, които може да нямаме знанието или мъдростта да преодолеем. "
В " МАНИАКЪТ " това е застъпено по разнообразни способи, като се стартира със спомен от ранното детство, споделен от брата на декор Нойман - Николас. Една вечер татко им банкер донесъл у дома жакардов стан, който можел да бъде " програмиран " да тъче разнообразни шарки благодарение на набори от перфокарти - един тип първичен предходник на компютъра. Младият Янош - истинското му унгарско име, по-късно американизирано на Джон - се вманиачава по устройството и отхвърля да яде или да спи, до момента в който се занимава с него, пробвайки се да научи по какъв начин работи. Скоро момчето изпада в суматоха, страхувайки се, че няма да успее да сглоби стана и той ще му бъде лишен: " Той сподели, че просто не може да се раздели с машината. " Подробностите за прекарването на Янош са мислени, само че епизодът разрешава на Лабатут да предложи подреден обзор на съдбовния минус на декор Нойман, както и дребен урок по история на компютрите.
Това е доста по-кротък тип измисляне, в сравнение с в " Когато престанем да разбираме света ", и като цяло " МАНИАКЪТ " наподобява като по-достъпно и стандартно отнасяне на главната концепция на предшественика си - моралната безнравственост в основата на актуалната просвета. Това частично се дължи на обстоятелството, че Лабатут си е сложил по-трудно повествователно предизвикателство, като се е фокусирал по-обстойно върху един-единствен живот. Той би трябвало да съобщи биографични детайлности за декор Нойман на читатели, които в никакъв случай не са чували за него, да вкара комплицирани понятия от разнообразни научни области и по едно и също време с това да вплете цялата тази информация в една мрачна притча за знанието и прегрешението.
Това значи, че литературното проклинание постоянно е нарушавано от фрази, които звучат по този начин, като че ли биха могли да бъдат извадени от учебник ( " През 1901 година Бертран Ръсел, един от най-значимите логици в Европа, открива съдбовен абсурд в теорията на множествата " ), и други, които биха могли да бъдат интонирани в кинопремиера ( " Той беше най-умното човешко създание на XX век... Името му беше Нойман Янош Лайош. Познат още като Джони декор Нойман " ). Фактът, че " МАНИАКЪТ " е първата книга на Лабатут, написана на британски, а не на испански, също може да изиграе роля за тази тонална нееднаквост.
В " МАНИАКЪТ " се разказва работата на декор Нойман по атомната бомба, само че мощно се внушава, че най-тревожното му нечовешко достижение е полагането на основите на изкуствения разсъдък . В края на романа научаваме за работата на декор Нойман върху клетъчните автомати, която съчетава два от главните му интереса: компютри и доктрина на игрите. В книгата си " Теория на самовъзпроизвеждащите се автомати " той си показва мрежа от кафези, в която всяка клетка трансформира положението си - да вземем за пример от " включено " на " изключено " или от един цвят на различен - според от входните данни, получени от прилежащите кафези. По създание това е метод да се моделира по какъв начин системите могат да еволюират от елементарност към трудност въз основа на това, което в този момент назоваваме логаритъм - повтарящо се използване на набор от правила. Концепцията е оказала огромно въздействие върху проучването както на биологичния живот, по този начин и на изкуствения разсъдък.
Освен че изяснява основите на клетъчните автомати, Лабатут трансформира концепцията в знак на неуспеха на декор Нойман да зачете разликата сред игровите абстракции на математиката и обърканата съвестност на човешкия живот. Така че е поетично заслужено, когато Клара, разярена от " свинщината " на брачна половинка си, взема разпечатка на работата му - " превъзходни филиграни от точки и линии, които се преплитат, сливат, а след това се раздират като зъбите на скъсана ципа " - и я възпламенява в кофа за отпадък. Това е още един епизод, фиктивен, с цел да покаже един морал: когато науката е нечовечна, човечеството има право да си отмъсти.
И въпреки всичко в дълготраен проект, допуска Лабатут, може би човечеството ще би трябвало да се подчини. След като завършва историята на декор Нойман, " МАНИАКЪТ " минава към дълга постлюдия за Го - антична китайска настолна игра, в която играчите се редуват да слагат черни и бели камъни на дъската, завладявайки територията на съперника, като я обкръжават. През 2016 година Лий Се-дол от Южна Корея, един от най-хубавите играчи на Го в света, е провокиран на мач против AlphaGo - изкуствен интелект, създаден от DeepMind на Гугъл. Гари Каспаров беше изгубил шахматния мач от Deep Blue на IBM 20 години по-рано, само че играчите на Го бяха уверени, че тяхната игра е толкоз по-сложна, че никоя машина не може да я овладее. Както доста скептици преди и по-късно, те се оказаха в грешка; AlphaGo завоюва мача, като взе четири партии против една на Лий.
След като споделя историята на живота на декор Нойман в към 200 страници, " МАНИАКЪТ " посвещава последните си 80 страници на този мач. Ефектът е антиклиматичен, само че очевидно Лабатут вижда този епизод като кулминационна точка на трагичната дъга на книгата. Еренфест се е страхувал от появяването на безчовечен разсъдък, декор Нойман е направил тази поява допустима, а в този момент Лий вижда по какъв начин тя се случва пред него.
" Когато бъдещите историци погледнат обратно към нашето време и се опитат да открият първия проблясък на същински изкуствен интелект - написа Лабатут, - те може би ще го открият в един-единствен ход по време на втората игра сред Лий Седол и AlphaGo. " Този ход беше толкоз коренно непредвиден, че като че ли изхвърли през прозореца хилядолетните обичаи в играта Го; никой човек, следил играта, не можеше да разбере основанията за него, само че той докара до успеха на компютъра. В края на петата партия Лий към този момент не се надяваше да завоюва, а единствено да отсрочи провалянето. Лабатут си показва мнението на един от формалните представители на Го по този въпрос: " Няма смисъл да играеш ендшпил, в случай че знаеш, че ще загубиш, нали? ". Днес, когато изкуственият разсъдък е на път да направи всички - от програмистите до водачите на камиони - ненужни, този въпрос е по-неудобен от всеки път.
" МАНИАКЪТ " не споделя напълно тъкмо, че за всичко това е отговорен Джон декор Нойман, и несъмнено, че не е по този начин. Наистина плашещото е, че даже подобен популярен разум може да направи относително малко, с цел да форсира или забави развиването на науката. Ако декор Нойман не беше живял, някой различен евентуално щеше да направи откритията му почти по същото време, както Готфрид Лайбниц и Исак Нютон са изобретили смятането, а Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс са основали теорията за еволюцията. " Опасността не е в изключително извратената разрушителност на едно съответно откритие ", споделя един наблюдаващ в романа за декор Нойман. " Опасността е вътрешно присъща. За напредъка няма лек ", прибавя той.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ