Магическият Еликсир Комбуча Е Най-Мощният Природен Лек! Направете Го Лесно У Вас!
Ако в действителност е по този начин, за какво през днешния ден комбуча не е известна? Отговорът е елементарен - фокусирането на човечеството към нови артикули последователно измества естествените средства. Въпреки това от ден на ден хора осъзнават лечебната мощ на природата и се стремят да се възползват от нея. Затова и посредством тази публикация ще се опитаме да разбираем за какво, по какъв начин и какво неповторимата гъба лекува.
Комбуча е биохимична лаборатория. Затова лечебните изгоди от чаената гъба са необятни. Комбуча живее в сладостен чай и се храни със захарта в него. При това се правят окислително-ферментационни процеси, при които се създават глюкуронова киселина, млечна киселина, витамини, аминокиселини, антибиотични субстанции и други потребни субстанции.
Чаената гъба съставлява плосък диск желатоидна маса в твърда мрежеста мембрана. Гъбният диск изначало се разстила върху повърхността на чая и по-късно се удебелява в процеса на зреене. Ако се грижим добре за гъбата, тя се развива и развъжда безпроблемно. Микроорганизмите, които съставляват гъбата комбуча, са: Acetobacter, Brettanomices bruxellensis, Candida stellata, Schizosaccharomyces pombe, Torulaspora delbrueckii, Zugosaccharomyces bailii. Симбиозата сред тях е причина за образуването на този самобитен „ килим ” по повърхността на чая. В резултат на биохимичните процеси, които протичат, чаят се трансформира в прелестно кисела газирана напитка, с усет на леко искрящо вино или крушов сок. Именно в нея се съдържат всички потребни съставки, поради които назовават комбуча – чудотворната гъба.
Субстанциите на комбучата, се възприемат без проблеми от човешкото тяло. Напитката от комбуча е мощна клетъчна храна и тъкмо тъй като работи на клетъчно равнище има толкоз добър и повсеместен позитивен резултат върху организма, а освен върху един или различен орган.
Медицински проучвания демонстрират, че комбуча може да възвърне естественото положение на клетъчната мембрана. Действа като детоксикатор, антиоксидант, алкализатор, като естествен пробиотик. Напитката от комбуча може да повлияе позитивно лекуването на редица недоволства и заболявания: инфектиране на ставите, сърдечен инфаркт, хемороиди, предменструален синдром, признаците на менопаузата. Тя е идеално средство против запек и за контролиране на храносмилателната система. Активира метаболизма, понижава образуването на камъни в бъбреците и жлъчката и усъвършенства техните функционалности, има благоприятен резултат при диабет и затлъстяване. В същото време комбуча поддържа виталния тонус, усъвършенства психическите и умствени качества. Твърди се, че напитката даже стопира развиването на атеросклерозата при възрастни хора. Френски имунолози акцентират антибиотичното и антивирусно деяние на комбуча.
Ефектът от ферментиралия чай се появява много бързо. Той работи най-вече посредством детоксикацията на целия организъм и на кръвта. По тази причина се предлага при лицеви кожни обриви.
Известната доктор Мария Папазова акцентира изгодите от него при лекуването на ревматизъм, подагра, болки в крайниците, проблеми на храносимилателния тракт и изключително на червата. Подчертава, че високото наличие на естествени витамини и хормоналния резултат усъвършенстват общото положение на организма.
Най-задълбочена и подробна информация за свойствата на комбуча и техните резултати върху нашетоздраве може да се откри в книгата на Гюнтер Франк „ Комбуча- здравословно пиво и естествен лек от Далечния Изток ”, която синтезинра дългогодишните му наблюдения и проучвания.
Глюкуроновата киселина- кралица на детоксикацията. Именно тази киселина е трасмитер на токсините отвън тялото. Към нея те се „ прикачват ” и през бъбреците посредством урината се изхврълят. Този развой на „ прикачване ” е форма на биотрансформация. Чрез нея ендогенни /вътрешни/ и непознати на тялото субстанции се свързват с глюкуроновата киселина в глюкуроноиди.
През 1961 година доктор Валентин Кьолер придизвиква полемика върху лечебната приложимост на глюкуроновата киселина със публикацията „ Глюкуроновата киселина дава вяра на раково болните ”. В нея доктор Кьолер оповестява за окуражителни резултати при заболели от рак след приложимост на глюкуронова киселина. Обяснава резултата й с повишение на защитните механизми на тялото и продукцията на интерферон.
Впрочем някогашният американски президент Роналд Регън, изправен пред жестоката диагноза рак на дебелото черво, пикочния мехур и носа, през 1982 година протяга ръка към комбуча. Чаяната гъба му изпращат японци с благопожелание за бързо излекуване. Твърди се, че точно след лечението с нея, той се възвръща. А фактът, че доживява до дъбока напреднала възраст, сигурно не е случайност.
Д-р Кьолер отбелязва също изненадващия триумф при лекуване на заболели дървета. Различни институции са правили научни опити за решение на казуса с умиращите дървета. Чрез съчетание на хранителни субстанции, микроелементи и йони на тежки метали градивният развой бил задействан или интензивен. Способността на глюкуроновата киселина да влиза в композиция както с непознати, по този начин и с ендогенни токсични субстанции, довежда до отбрана растителната клетка. Над 200 субстанции могат да се обезвредят по този метод, включително тези, които се съдържат в киселинните и радиоактивни дъждове, както и срен двуокис, нитрати, озон. Според проучването на доктор Кьолер защитната интензивност, обвързвана с глюкуроновата киселина резервира генетичната информация на растението от разстройства на растежа или провокира тяхното възобновяване в по-нататъшния напредък.
Когато процесите на строеж и разграждане в човешкия метаболизъм се поддържат на оптимално равнище посредством приемане на дребни дози глюкуронова киселина от питието комбуча, то това е една прелестна профилактика на организма. Детоксикиращата роля на тази киселина стои в основата на здравните резултати на комбуча.
Въпреки че е кисела, напитката от чай и комбуча алкализира кръвта и нормализа нейното pH.
Гъбата има мощни антисептични свойства. Чаят прочиства жлезната система, обезврежда пикочната киселина и я изхвърля. Поради това той е лек срещу подагра, ревматизъм, артрит, чревна дисбактериоза, метаболитни проблеми и даже рак в начален етап.
В списанието „ Практична лечебна просвета ” доктор Рудолф Скленар от Оберхесен оповестява през 1964 година глюкуроновата, млечната киселини и витамините в чая комбуча са ефикасна терапия за матеболитни болести, защото унищожават нездравословните микроорганизми /вируси, бактерии и гъбички/, разтварят отпадни артикули и нездравословни депозити като пикочна киселина, холестерол.
Някои от оздравителните дейности на комбуча не са изцяло изследвани, само че други нейни механизми на деяние са научно и пробно потвърдени: да вземем за пример регулирането на чревната флора, укрепването на клетката, детоксикацията и елиминирането на отпадъците, хароминизирането на метаболизма, антибиотичният резултат и корекцията на pH салдото.
Затова въз основа на лековитата гъба са основани капсули Комбуча, обогатени с витамините С и Е и с провитамин А. Те са за тези, които не се наемат да се ангажират в домашни условия да отглеждат комбуча. Дали капсулите имат същия резултат като ферментиралия чай, не се наемаме да твърдим. Все отново би трябвало да се знае, че комбуча на първо място е прелестно средство за профилактика и лекуване на леки форми на цитираните болести. Чаят комбуча може да бъде допълваща терапия, тъй че нашият съвет е болните да не подценяват медицинските назначения и да не подценяват лекарския надзор.
Как да си приготвим чай от комбуча вкъщи?
Необходими артикули:
Комбуча, фермент
Бяла захар / 70-100 гр. на литър вода/
2 ч. лъжички / 2 пакетчета/ зелен или черен чай на литър вода
Други нужни неща: тенджера 2-4-литрова, 1 или повече стъклени буркани съгласно количеството течност, ленена или памучна забрадка, може и салфетка, ластиче. За препоръчване е първо да се създадат 2 литра.
Начин на подготвяне: Във врящата вода слагаме чая. Запарваме го за 15 минути. След това го прецеждаме през пластмасова цедилка или просто изваждаме пакетчетата. После прибавяме захарта и я разбъркваме до разтваряне. Когато чаят изтине до към 20-25 градуса, го преливаме в буркана. В него прибавяме гъбата дружно с течността, с която сме я получили. При всички последващи случаи от остарялата течност оставяме към 1/10, която прибавяме към новия чай. След това компактно покриваме гърлото на буркана с памучна или хартиена салфетка и стягаме с ластичето. Оставяме идващите 8-12 дни чаят да ферментира. Ферментацията зависи от температурата, при топло време, тя се форсира. Важно е да се знае, че температурата на течността не била дапада под 20 градуса и да се качва над 30. Бурканът да не се излага на директна слънчева светлина.
По време на ферментацията дрождите разграждат захарта и се отделя въглероден диоксид, органични киселини и други компаненти. Разтворът първоначално е сладостен, само че с разграждане на захарта, сладостта му понижава. Ако предпочитате питито да е леко сладко, ферментацията би трябвало да се спре по-рано.
Когато чаят стигне равнище на киселинност 2,7-3,2, гъбата се изважда и изплаква с вода. След това се прави нов чай и гъбата се връща в него, с цел да стартира нова процедура на ферментация.
А към този момент ферментиралия чай от остарелия буркан се налива в бутилки, само че не и с железни капачки. След това напитката зрее още 5 дни. В затворените бутилки може да се резервира месеци, в случай че се съхранява в ледник.
Пие се три пъти дневно по една кафена чашка на гладно. Наздраве! zdravedae.com
Tags: ОЩЕ ЕЛИКСИРИМЕХЛЕМИЛЕКОВЕАЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА
Комбуча е биохимична лаборатория. Затова лечебните изгоди от чаената гъба са необятни. Комбуча живее в сладостен чай и се храни със захарта в него. При това се правят окислително-ферментационни процеси, при които се създават глюкуронова киселина, млечна киселина, витамини, аминокиселини, антибиотични субстанции и други потребни субстанции.
Чаената гъба съставлява плосък диск желатоидна маса в твърда мрежеста мембрана. Гъбният диск изначало се разстила върху повърхността на чая и по-късно се удебелява в процеса на зреене. Ако се грижим добре за гъбата, тя се развива и развъжда безпроблемно. Микроорганизмите, които съставляват гъбата комбуча, са: Acetobacter, Brettanomices bruxellensis, Candida stellata, Schizosaccharomyces pombe, Torulaspora delbrueckii, Zugosaccharomyces bailii. Симбиозата сред тях е причина за образуването на този самобитен „ килим ” по повърхността на чая. В резултат на биохимичните процеси, които протичат, чаят се трансформира в прелестно кисела газирана напитка, с усет на леко искрящо вино или крушов сок. Именно в нея се съдържат всички потребни съставки, поради които назовават комбуча – чудотворната гъба. Субстанциите на комбучата, се възприемат без проблеми от човешкото тяло. Напитката от комбуча е мощна клетъчна храна и тъкмо тъй като работи на клетъчно равнище има толкоз добър и повсеместен позитивен резултат върху организма, а освен върху един или различен орган.
Медицински проучвания демонстрират, че комбуча може да възвърне естественото положение на клетъчната мембрана. Действа като детоксикатор, антиоксидант, алкализатор, като естествен пробиотик. Напитката от комбуча може да повлияе позитивно лекуването на редица недоволства и заболявания: инфектиране на ставите, сърдечен инфаркт, хемороиди, предменструален синдром, признаците на менопаузата. Тя е идеално средство против запек и за контролиране на храносмилателната система. Активира метаболизма, понижава образуването на камъни в бъбреците и жлъчката и усъвършенства техните функционалности, има благоприятен резултат при диабет и затлъстяване. В същото време комбуча поддържа виталния тонус, усъвършенства психическите и умствени качества. Твърди се, че напитката даже стопира развиването на атеросклерозата при възрастни хора. Френски имунолози акцентират антибиотичното и антивирусно деяние на комбуча.
Ефектът от ферментиралия чай се появява много бързо. Той работи най-вече посредством детоксикацията на целия организъм и на кръвта. По тази причина се предлага при лицеви кожни обриви.
Известната доктор Мария Папазова акцентира изгодите от него при лекуването на ревматизъм, подагра, болки в крайниците, проблеми на храносимилателния тракт и изключително на червата. Подчертава, че високото наличие на естествени витамини и хормоналния резултат усъвършенстват общото положение на организма.
Най-задълбочена и подробна информация за свойствата на комбуча и техните резултати върху нашетоздраве може да се откри в книгата на Гюнтер Франк „ Комбуча- здравословно пиво и естествен лек от Далечния Изток ”, която синтезинра дългогодишните му наблюдения и проучвания.
Глюкуроновата киселина- кралица на детоксикацията. Именно тази киселина е трасмитер на токсините отвън тялото. Към нея те се „ прикачват ” и през бъбреците посредством урината се изхврълят. Този развой на „ прикачване ” е форма на биотрансформация. Чрез нея ендогенни /вътрешни/ и непознати на тялото субстанции се свързват с глюкуроновата киселина в глюкуроноиди.
През 1961 година доктор Валентин Кьолер придизвиква полемика върху лечебната приложимост на глюкуроновата киселина със публикацията „ Глюкуроновата киселина дава вяра на раково болните ”. В нея доктор Кьолер оповестява за окуражителни резултати при заболели от рак след приложимост на глюкуронова киселина. Обяснава резултата й с повишение на защитните механизми на тялото и продукцията на интерферон.
Впрочем някогашният американски президент Роналд Регън, изправен пред жестоката диагноза рак на дебелото черво, пикочния мехур и носа, през 1982 година протяга ръка към комбуча. Чаяната гъба му изпращат японци с благопожелание за бързо излекуване. Твърди се, че точно след лечението с нея, той се възвръща. А фактът, че доживява до дъбока напреднала възраст, сигурно не е случайност.
Д-р Кьолер отбелязва също изненадващия триумф при лекуване на заболели дървета. Различни институции са правили научни опити за решение на казуса с умиращите дървета. Чрез съчетание на хранителни субстанции, микроелементи и йони на тежки метали градивният развой бил задействан или интензивен. Способността на глюкуроновата киселина да влиза в композиция както с непознати, по този начин и с ендогенни токсични субстанции, довежда до отбрана растителната клетка. Над 200 субстанции могат да се обезвредят по този метод, включително тези, които се съдържат в киселинните и радиоактивни дъждове, както и срен двуокис, нитрати, озон. Според проучването на доктор Кьолер защитната интензивност, обвързвана с глюкуроновата киселина резервира генетичната информация на растението от разстройства на растежа или провокира тяхното възобновяване в по-нататъшния напредък.
Когато процесите на строеж и разграждане в човешкия метаболизъм се поддържат на оптимално равнище посредством приемане на дребни дози глюкуронова киселина от питието комбуча, то това е една прелестна профилактика на организма. Детоксикиращата роля на тази киселина стои в основата на здравните резултати на комбуча.
Въпреки че е кисела, напитката от чай и комбуча алкализира кръвта и нормализа нейното pH.
Гъбата има мощни антисептични свойства. Чаят прочиства жлезната система, обезврежда пикочната киселина и я изхвърля. Поради това той е лек срещу подагра, ревматизъм, артрит, чревна дисбактериоза, метаболитни проблеми и даже рак в начален етап.
В списанието „ Практична лечебна просвета ” доктор Рудолф Скленар от Оберхесен оповестява през 1964 година глюкуроновата, млечната киселини и витамините в чая комбуча са ефикасна терапия за матеболитни болести, защото унищожават нездравословните микроорганизми /вируси, бактерии и гъбички/, разтварят отпадни артикули и нездравословни депозити като пикочна киселина, холестерол.
Някои от оздравителните дейности на комбуча не са изцяло изследвани, само че други нейни механизми на деяние са научно и пробно потвърдени: да вземем за пример регулирането на чревната флора, укрепването на клетката, детоксикацията и елиминирането на отпадъците, хароминизирането на метаболизма, антибиотичният резултат и корекцията на pH салдото.
Затова въз основа на лековитата гъба са основани капсули Комбуча, обогатени с витамините С и Е и с провитамин А. Те са за тези, които не се наемат да се ангажират в домашни условия да отглеждат комбуча. Дали капсулите имат същия резултат като ферментиралия чай, не се наемаме да твърдим. Все отново би трябвало да се знае, че комбуча на първо място е прелестно средство за профилактика и лекуване на леки форми на цитираните болести. Чаят комбуча може да бъде допълваща терапия, тъй че нашият съвет е болните да не подценяват медицинските назначения и да не подценяват лекарския надзор.
Как да си приготвим чай от комбуча вкъщи?
Необходими артикули:
Комбуча, фермент
Бяла захар / 70-100 гр. на литър вода/
2 ч. лъжички / 2 пакетчета/ зелен или черен чай на литър вода
Други нужни неща: тенджера 2-4-литрова, 1 или повече стъклени буркани съгласно количеството течност, ленена или памучна забрадка, може и салфетка, ластиче. За препоръчване е първо да се създадат 2 литра.
Начин на подготвяне: Във врящата вода слагаме чая. Запарваме го за 15 минути. След това го прецеждаме през пластмасова цедилка или просто изваждаме пакетчетата. После прибавяме захарта и я разбъркваме до разтваряне. Когато чаят изтине до към 20-25 градуса, го преливаме в буркана. В него прибавяме гъбата дружно с течността, с която сме я получили. При всички последващи случаи от остарялата течност оставяме към 1/10, която прибавяме към новия чай. След това компактно покриваме гърлото на буркана с памучна или хартиена салфетка и стягаме с ластичето. Оставяме идващите 8-12 дни чаят да ферментира. Ферментацията зависи от температурата, при топло време, тя се форсира. Важно е да се знае, че температурата на течността не била дапада под 20 градуса и да се качва над 30. Бурканът да не се излага на директна слънчева светлина.
По време на ферментацията дрождите разграждат захарта и се отделя въглероден диоксид, органични киселини и други компаненти. Разтворът първоначално е сладостен, само че с разграждане на захарта, сладостта му понижава. Ако предпочитате питито да е леко сладко, ферментацията би трябвало да се спре по-рано.
Когато чаят стигне равнище на киселинност 2,7-3,2, гъбата се изважда и изплаква с вода. След това се прави нов чай и гъбата се връща в него, с цел да стартира нова процедура на ферментация.
А към този момент ферментиралия чай от остарелия буркан се налива в бутилки, само че не и с железни капачки. След това напитката зрее още 5 дни. В затворените бутилки може да се резервира месеци, в случай че се съхранява в ледник.
Пие се три пъти дневно по една кафена чашка на гладно. Наздраве! zdravedae.com
Tags: ОЩЕ ЕЛИКСИРИМЕХЛЕМИЛЕКОВЕАЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ