Казваме „Наздраве!“ по заповед на... папата
Ако на някого му се занимаваше да дефинира коя страна е първа по брой суеверия в света, ние щяхме да сме на второ място. Можеше и да сме на първо, но черна котка ни мина път...
Откъде се пръкнаха?
Прочетете още
Трудно е да се каже какво тъкмо са суеверията. Някои ги смятат за остатъци от стар метод на мислене и имат право. През ранните години от развиването на човечеството хората постоянно били изправяни пред стихии, трусове, непредсказуемостта на заболяванията и несигурната издръжка, по тази причина се опитвали да схванат и овладеят естествените сили, надявайки се, че по този начин ще опитомят ориста си.
Това ни дава право да мислим, че най-ранните суеверия са основани като метод за справяне с незнанието и страха от незнайното.
Днешните психолози също поддържат тази теза. Техните наблюдения са, че за доста хора тези ирационални вярвания дават чувство за надзор и понижават тревогата. Логично е тогава да ставаме по-суеверни в моменти на стрес и паника. В Германия сред 1918 и 1940 година се е нараснал и броят на суеверията. Излиза, че народът е оживял, тъй като се е боял.
През 1947 година поведенческият психолог Б. Ф. Скинър разгласява проучване върху държанието на гълъбите. По време на опита група гълъби били хранени с дребни количества храна на избрани шпации. До края на проучването три четвърти от групата гълъби развили това, което той назовава, „ суеверно “ държание. Един от тях се въртял по посока на часовниковата стрелка, явно очаквайки появяването на храна, а други птици развили характерни придвижвания на главата. Гълъбите имат вяра, че посредством своите „ ритуали “ могат да въздействат на автоматизирани механизми и май не са единствените.
Бързо и постепенно мислене
Какво дефинира дали имаме вяра на нещо или не? Джейн Райзън, професор по поведенчески науки в Университета в Чикаго и член на Американското психическо сдружение, употребява по този начин наречения „ модел на двойното мислене “, с цел да изясни чекинг системата на нашия мозък. Според нея хората могат да мислят както „ бързо “, по този начин и „ постепенно “. Първият метод на мислене е бърз и подсъзнателен, до момента в който вторият е по-рационален и главната му задача е да анулира интуитивната преценка, в случай че открие неточности. „ Превключвайки от бързо към постепенно мислене, хората могат да открият, че това, в което в началото са повярвали, е безсмислено, само че все пак да не подхващат разнообразни дейности, развой, който аз назовавам безмълвно единодушие “, споделя тя.
Защо става по този начин? Отговорът дава Стюарт Вайз, създател на „ Вярата в магията: Психологията на суеверието “ и някогашен професор по логика на психиката в колежа в Кънектикът.
„ Има доказателства, че позитивните суеверия ни носят прочувствена сигурност и психическа поддръжка, а това въздейства на метода, по който се представяме в ежедневните си действия. “
Така че даже когато на рационално равнище разбираме „ грешката “, ние поддържаме вярата в суеверията поради позитивния резултат върху страстите и душeвността ни. „ Освен това „ хората не желаят да изкушават ориста, като ги отхвърлят “, споделя Вайз. Спазването им е нищо спрямо това, което може да ни сполети, в случай че ги пренебрегваме.
Заветът на античните
Наред с някои безспорни блага, античните римляни са ни оставили и част от страховете си. Страхът от счупено огледало, да вземем за пример. Древните култури в отражението виждали освен неприятна прическа, само че и душата си, по тази причина и ние през днешния ден считаме, че да счупиш огледало не е на добре. Проклятието продължава седем години, тъй като античните римляни вярвали, че толкоз време е належащо на човешкото тяло и душа да се регенерират изцяло.
Отново от античните сме наследили друго поверие, което прави дъждовното време една концепция по-усложнено – страхът да разпънем чадъра си на закрито. През I век след Новата епоха единствено знатните особи имали право да „ се скрият “ от Бога Слънце. Дори на определените обаче било неразрешено да употребяват чадъра на сянка или в закрито помещение. Смятало се за засегнатост към Слънцето и затова отварянето на чадър на сянка било табу, и очевидно още е. Съществува и друго, по-практическо пояснение. Чадърите през XІX век в Англия били по-големи от днешните, с по-здрав и ненапълно рисков механизъм (заради пружината и острите спици). Инцидентите след отварянето на такива чадъри в закрито помещение зачестили толкоз доста, че пресата в Англия се заела да дава препоръки при сушене чадърът да не се отваря, а просто да се оставя в специфичен панер.
На езика на съдбовното
Някои суеверия умерено можем да назовем мост сред вековете, да вземем за пример съдбовната дата петък 13-и. Някои настояват, че всичко потегля от 13 октомври 1307 година, петък. Тогава са задържани рицарите на ордена на Тамплиерите по разпореждане на френския крал Филип IV Хубави, който три седмици по-рано изпраща в цяла Европа писма с експлицитното разпореждане да бъдат отворени навръх указаната дата. Обвинява ги в разкол, содомия, канибализъм и още голям брой закононарушения, само че се твърди, че те са единствено оправдания, с цел да може кралят да присвои парите им. А романът на Дан Браун „ Шифърът на Леонардо “ разпространява теорията за това поверие и умерено можем да кажем, че той е отговорен за обвързването на петък 13-и с обществото на рицарите тамплиери.
Книгата на Натаниел Лахенмайер „ Петък 13-и “, която излиза през 1907 година, разкрива и ред други теории за това поверие. Той вкарва понятието „ трискаидекафобията " – боязън от цифрата 13 и даже приказва за „ златната ера на уплахата “ от 1860 до 1940 година, когато Уилям Фаулър, за да развенчае суеверието, основава „ Клубът на 13-те “, в който членуват 13 души и провеждат срещите си в дни като петък, 13 януари 1881 година Също по този начин се стараят на масата да има доста разсипана сол (заради друго поверие, че „ разсипаната сол вика дявола “). Лахенмайер не пропуща и скандинавския мит за Балдур (бог на светлината и правдата), който бил погубен на празника на боговете, тъй като бил 13-ят посетител.
Според други източници славата на петък 13-ти потегля от библейската Тайна вечеря. Тъй като на тази вечеря имало тринадесет души, а на идващия ден (петък) Иисус бил разпнат, се смята за злощастие да седнеш на маса с подобен брой сътрапезници. Ние сме отишли доста по-далеч от това единствено да броим хората на масата. Днес на панелите с бутони на асансьора на доста здания няма 13-и етаж, отбелязва се с 14, 14A 12B или Н (13-тата писмен знак от азбуката). След извършено изследване измежду гостите на хотел, 13% (по подигравка на съдбата) показват, че престоят на 13-ия етаж на хотел би ги тормозил, а 9% споделят, че биха поискали друга стая.
Навик или поверие
Никой в действителност не мисли, че заслепява дявола, като хвърля сол през рамото си или приканва дървесните феи, когато чукне на дърво. Всъщност за множеството хора тези дейности са просто табиет. Тези „ привички “ обаче се оказват най-дълбоко вкоренените суеверия. Например да споделяме „ Наздраве!‘, в случай че някой кихне. Това поверие датира от времето на папа Григорий Велики (590 година - 604 г.), когато в Италия се разпространявала ужасна зараза. Един от признаците бил тежко, хронично кихане, което постоянно било последвано от гибел. Папа Григорий призовал здравите да се молят за болните и въвел „ Наздраве! “-то.
Друго поверие, което не е с толкоз набожен генезис, само че и то са е трансформирало в табиет, е „ Да чукна на дърво “. Една от по-популярните теории е, че то идва от келтското поверие за духовете, които населяват дърветата, тъй че когато чукаме на дърво, ние в действителност ги призоваваме за шанс. Или пък почукваме, с цел да не чуят какво сме споделили и да ни анатемосан за думите ни.
Ефектът на римата
Може да звучи неуместно, само че когато във формулировката на суеверието има рима, сме по-склонни да го вземем за истинно. Проведено е изследване, в което на половината от участниците е показано поверие, дефинирано по този начин, че да има рима, а на другата половина – същото, единствено че без рима.
Резултатите демонстрират, че по-голям е броят на повярвалите измежду участниците, на които то е показано с рима.
Фразите, които се римуват, се запомнят по-лесно и по този метод е по-вероятно да се предават от човек на човек. Ако се замислим, националните мъдрости също употребяват похвата на римата („ Бистра водица, мирна главица. “). Дразнещо е да мислим, че една рима може да ни накара да повярваме в нещо, само че мозъкът работи по тайнствен метод.
Развален телефон
Това обаче, че се предават от уста на уста, крие и някои опасности. Понякога се получава негоден телефон. Не е нужно да се връщаме три крачки обратно или да хвърляме камък през рамо, в случай че черна котка ни пресече пътя. Пресичането не е зла прокоба, античните египтяни даже считали, че е на шанс. Записаното в Англия при започване на седемнадесети век обаче, заостря вниманието във връзка с гибелта на черна котка. Крал Чарлз I имал домакински любим – черна котка. След като тя умряла, кралят почнал да се оплаква, че шансът му липсващ. И в действителност, още на идващия ден той упрекнат в държавна измяна. И въпреки всичко, в случай че домашният ни любим към този момент е черна котка, по-добре да изхвърлим суеверието, в сравнение с него.
Всеки вманиачен с номера си
Някои суеверия са универсални, други обаче са българско произвеждане. Такова да вземем за пример е вярването ни, че в случай че намериш монета на улицата, не би трябвало да я подминаваш, другояче ще обеднееш и парите ще стартират да те подминават. Друго наше е, че в случай че видиш бременна жена, би трябвало да ощипеш задната част на ръката на индивида, с който вървиш. На шанс е! И, несъмнено, най-българските – в случай че се изплашиш, да направиш три пъти кълбо, казвайки „ Сърце на място! “ или да плюеш три пъти в пазвата си с думите „ Мечка боязън, мен не боязън! “. Ако пък чуеш, че на някого му е излязъл шанса, го предупреждаваш: „ Много добре, не е на добре. “ Силата на позитивното мислене да извинява!
Шегата настрани. Ние в действителност сме доста суеверни. Проучване измежду българите сочи, че 73% чукат на дърво против неприятен шанс, 12% хвърлят сол за шанс, а 35% % носят червен конец срещу уроки. Последното е остаряло, колкото първите хора, живели на територията на днешна България.
Надлъж и нашир
Подготовката за околосветското стартира отдалеко и не би трябвало да изключва предварителното запознаване с локалните суеверия. Иначе може да се изненадаме, в случай че в Зимбабве нимфа отвлече някого и откаже да го върне на фамилията му, тъй като то е проляло сълзи за него. В Швеция пък може да попаднем на хора, които тичат на един крайник по улиците. В подобен случай можем да сме сигурни, че са умъртвили паяк и бягат от проклятието – на идващия ден да завали дъжд. Условието, което би трябвало да съблюдават, до момента в който тичат, е да стъпват единствено върху шахтите, на които е изписана буквата „ К “, тъй като в случай че стъпят върху тези с „ А “, тогава е много евентуално да изгубят работата или половинката си. Причината е, че думите „ незает “ и „ изоставен “ на шведски стартират с „ а “ (arbetslöshet, avbruten kärlek).
И спортът не остава по-назад. Някои състезатели от Формула 1 хвърлят обелки от фъстъци по пистата за шанс. Но това най-малко е безвредно, спрямо африканския футболен тим Midlands Portland Cement, който преди мач през 2008 година се изкъпва в гъмжащата от крокодили и хипопотами река Замбези. Това се случило по заповед на треньора им, който след няколко следващи загуби на тима решил да вземе нещата в свои ръце.
С мигане към Стиви Уондър и ние считаме, че „ Superstition ain`t the way! “
Източник: spisanie8.bg
Откъде се пръкнаха?
Прочетете още
Трудно е да се каже какво тъкмо са суеверията. Някои ги смятат за остатъци от стар метод на мислене и имат право. През ранните години от развиването на човечеството хората постоянно били изправяни пред стихии, трусове, непредсказуемостта на заболяванията и несигурната издръжка, по тази причина се опитвали да схванат и овладеят естествените сили, надявайки се, че по този начин ще опитомят ориста си.
Това ни дава право да мислим, че най-ранните суеверия са основани като метод за справяне с незнанието и страха от незнайното.
Днешните психолози също поддържат тази теза. Техните наблюдения са, че за доста хора тези ирационални вярвания дават чувство за надзор и понижават тревогата. Логично е тогава да ставаме по-суеверни в моменти на стрес и паника. В Германия сред 1918 и 1940 година се е нараснал и броят на суеверията. Излиза, че народът е оживял, тъй като се е боял.
През 1947 година поведенческият психолог Б. Ф. Скинър разгласява проучване върху държанието на гълъбите. По време на опита група гълъби били хранени с дребни количества храна на избрани шпации. До края на проучването три четвърти от групата гълъби развили това, което той назовава, „ суеверно “ държание. Един от тях се въртял по посока на часовниковата стрелка, явно очаквайки появяването на храна, а други птици развили характерни придвижвания на главата. Гълъбите имат вяра, че посредством своите „ ритуали “ могат да въздействат на автоматизирани механизми и май не са единствените.
Бързо и постепенно мислене
Какво дефинира дали имаме вяра на нещо или не? Джейн Райзън, професор по поведенчески науки в Университета в Чикаго и член на Американското психическо сдружение, употребява по този начин наречения „ модел на двойното мислене “, с цел да изясни чекинг системата на нашия мозък. Според нея хората могат да мислят както „ бързо “, по този начин и „ постепенно “. Първият метод на мислене е бърз и подсъзнателен, до момента в който вторият е по-рационален и главната му задача е да анулира интуитивната преценка, в случай че открие неточности. „ Превключвайки от бързо към постепенно мислене, хората могат да открият, че това, в което в началото са повярвали, е безсмислено, само че все пак да не подхващат разнообразни дейности, развой, който аз назовавам безмълвно единодушие “, споделя тя.
Защо става по този начин? Отговорът дава Стюарт Вайз, създател на „ Вярата в магията: Психологията на суеверието “ и някогашен професор по логика на психиката в колежа в Кънектикът.
„ Има доказателства, че позитивните суеверия ни носят прочувствена сигурност и психическа поддръжка, а това въздейства на метода, по който се представяме в ежедневните си действия. “
Така че даже когато на рационално равнище разбираме „ грешката “, ние поддържаме вярата в суеверията поради позитивния резултат върху страстите и душeвността ни. „ Освен това „ хората не желаят да изкушават ориста, като ги отхвърлят “, споделя Вайз. Спазването им е нищо спрямо това, което може да ни сполети, в случай че ги пренебрегваме.
Заветът на античните
Наред с някои безспорни блага, античните римляни са ни оставили и част от страховете си. Страхът от счупено огледало, да вземем за пример. Древните култури в отражението виждали освен неприятна прическа, само че и душата си, по тази причина и ние през днешния ден считаме, че да счупиш огледало не е на добре. Проклятието продължава седем години, тъй като античните римляни вярвали, че толкоз време е належащо на човешкото тяло и душа да се регенерират изцяло.
Отново от античните сме наследили друго поверие, което прави дъждовното време една концепция по-усложнено – страхът да разпънем чадъра си на закрито. През I век след Новата епоха единствено знатните особи имали право да „ се скрият “ от Бога Слънце. Дори на определените обаче било неразрешено да употребяват чадъра на сянка или в закрито помещение. Смятало се за засегнатост към Слънцето и затова отварянето на чадър на сянка било табу, и очевидно още е. Съществува и друго, по-практическо пояснение. Чадърите през XІX век в Англия били по-големи от днешните, с по-здрав и ненапълно рисков механизъм (заради пружината и острите спици). Инцидентите след отварянето на такива чадъри в закрито помещение зачестили толкоз доста, че пресата в Англия се заела да дава препоръки при сушене чадърът да не се отваря, а просто да се оставя в специфичен панер.
На езика на съдбовното
Някои суеверия умерено можем да назовем мост сред вековете, да вземем за пример съдбовната дата петък 13-и. Някои настояват, че всичко потегля от 13 октомври 1307 година, петък. Тогава са задържани рицарите на ордена на Тамплиерите по разпореждане на френския крал Филип IV Хубави, който три седмици по-рано изпраща в цяла Европа писма с експлицитното разпореждане да бъдат отворени навръх указаната дата. Обвинява ги в разкол, содомия, канибализъм и още голям брой закононарушения, само че се твърди, че те са единствено оправдания, с цел да може кралят да присвои парите им. А романът на Дан Браун „ Шифърът на Леонардо “ разпространява теорията за това поверие и умерено можем да кажем, че той е отговорен за обвързването на петък 13-и с обществото на рицарите тамплиери.
Книгата на Натаниел Лахенмайер „ Петък 13-и “, която излиза през 1907 година, разкрива и ред други теории за това поверие. Той вкарва понятието „ трискаидекафобията " – боязън от цифрата 13 и даже приказва за „ златната ера на уплахата “ от 1860 до 1940 година, когато Уилям Фаулър, за да развенчае суеверието, основава „ Клубът на 13-те “, в който членуват 13 души и провеждат срещите си в дни като петък, 13 януари 1881 година Също по този начин се стараят на масата да има доста разсипана сол (заради друго поверие, че „ разсипаната сол вика дявола “). Лахенмайер не пропуща и скандинавския мит за Балдур (бог на светлината и правдата), който бил погубен на празника на боговете, тъй като бил 13-ят посетител.
Според други източници славата на петък 13-ти потегля от библейската Тайна вечеря. Тъй като на тази вечеря имало тринадесет души, а на идващия ден (петък) Иисус бил разпнат, се смята за злощастие да седнеш на маса с подобен брой сътрапезници. Ние сме отишли доста по-далеч от това единствено да броим хората на масата. Днес на панелите с бутони на асансьора на доста здания няма 13-и етаж, отбелязва се с 14, 14A 12B или Н (13-тата писмен знак от азбуката). След извършено изследване измежду гостите на хотел, 13% (по подигравка на съдбата) показват, че престоят на 13-ия етаж на хотел би ги тормозил, а 9% споделят, че биха поискали друга стая.
Навик или поверие
Никой в действителност не мисли, че заслепява дявола, като хвърля сол през рамото си или приканва дървесните феи, когато чукне на дърво. Всъщност за множеството хора тези дейности са просто табиет. Тези „ привички “ обаче се оказват най-дълбоко вкоренените суеверия. Например да споделяме „ Наздраве!‘, в случай че някой кихне. Това поверие датира от времето на папа Григорий Велики (590 година - 604 г.), когато в Италия се разпространявала ужасна зараза. Един от признаците бил тежко, хронично кихане, което постоянно било последвано от гибел. Папа Григорий призовал здравите да се молят за болните и въвел „ Наздраве! “-то.
Друго поверие, което не е с толкоз набожен генезис, само че и то са е трансформирало в табиет, е „ Да чукна на дърво “. Една от по-популярните теории е, че то идва от келтското поверие за духовете, които населяват дърветата, тъй че когато чукаме на дърво, ние в действителност ги призоваваме за шанс. Или пък почукваме, с цел да не чуят какво сме споделили и да ни анатемосан за думите ни.
Ефектът на римата
Може да звучи неуместно, само че когато във формулировката на суеверието има рима, сме по-склонни да го вземем за истинно. Проведено е изследване, в което на половината от участниците е показано поверие, дефинирано по този начин, че да има рима, а на другата половина – същото, единствено че без рима.
Резултатите демонстрират, че по-голям е броят на повярвалите измежду участниците, на които то е показано с рима.
Фразите, които се римуват, се запомнят по-лесно и по този метод е по-вероятно да се предават от човек на човек. Ако се замислим, националните мъдрости също употребяват похвата на римата („ Бистра водица, мирна главица. “). Дразнещо е да мислим, че една рима може да ни накара да повярваме в нещо, само че мозъкът работи по тайнствен метод.
Развален телефон
Това обаче, че се предават от уста на уста, крие и някои опасности. Понякога се получава негоден телефон. Не е нужно да се връщаме три крачки обратно или да хвърляме камък през рамо, в случай че черна котка ни пресече пътя. Пресичането не е зла прокоба, античните египтяни даже считали, че е на шанс. Записаното в Англия при започване на седемнадесети век обаче, заостря вниманието във връзка с гибелта на черна котка. Крал Чарлз I имал домакински любим – черна котка. След като тя умряла, кралят почнал да се оплаква, че шансът му липсващ. И в действителност, още на идващия ден той упрекнат в държавна измяна. И въпреки всичко, в случай че домашният ни любим към този момент е черна котка, по-добре да изхвърлим суеверието, в сравнение с него.
Всеки вманиачен с номера си
Някои суеверия са универсални, други обаче са българско произвеждане. Такова да вземем за пример е вярването ни, че в случай че намериш монета на улицата, не би трябвало да я подминаваш, другояче ще обеднееш и парите ще стартират да те подминават. Друго наше е, че в случай че видиш бременна жена, би трябвало да ощипеш задната част на ръката на индивида, с който вървиш. На шанс е! И, несъмнено, най-българските – в случай че се изплашиш, да направиш три пъти кълбо, казвайки „ Сърце на място! “ или да плюеш три пъти в пазвата си с думите „ Мечка боязън, мен не боязън! “. Ако пък чуеш, че на някого му е излязъл шанса, го предупреждаваш: „ Много добре, не е на добре. “ Силата на позитивното мислене да извинява!
Шегата настрани. Ние в действителност сме доста суеверни. Проучване измежду българите сочи, че 73% чукат на дърво против неприятен шанс, 12% хвърлят сол за шанс, а 35% % носят червен конец срещу уроки. Последното е остаряло, колкото първите хора, живели на територията на днешна България.
Надлъж и нашир
Подготовката за околосветското стартира отдалеко и не би трябвало да изключва предварителното запознаване с локалните суеверия. Иначе може да се изненадаме, в случай че в Зимбабве нимфа отвлече някого и откаже да го върне на фамилията му, тъй като то е проляло сълзи за него. В Швеция пък може да попаднем на хора, които тичат на един крайник по улиците. В подобен случай можем да сме сигурни, че са умъртвили паяк и бягат от проклятието – на идващия ден да завали дъжд. Условието, което би трябвало да съблюдават, до момента в който тичат, е да стъпват единствено върху шахтите, на които е изписана буквата „ К “, тъй като в случай че стъпят върху тези с „ А “, тогава е много евентуално да изгубят работата или половинката си. Причината е, че думите „ незает “ и „ изоставен “ на шведски стартират с „ а “ (arbetslöshet, avbruten kärlek).
И спортът не остава по-назад. Някои състезатели от Формула 1 хвърлят обелки от фъстъци по пистата за шанс. Но това най-малко е безвредно, спрямо африканския футболен тим Midlands Portland Cement, който преди мач през 2008 година се изкъпва в гъмжащата от крокодили и хипопотами река Замбези. Това се случило по заповед на треньора им, който след няколко следващи загуби на тима решил да вземе нещата в свои ръце.
С мигане към Стиви Уондър и ние считаме, че „ Superstition ain`t the way! “
Източник: spisanie8.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ