Тръмп по-близо до гола, но хиксът работи за Байдън
Ако можем да оприличим първия спор сред настоящия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп и съперника му от Демократическата партия Джо Байдън на боксов мач, то той се игра във всичките му 12 рунда. На арената в Кливланд (Охайо) нито един от двамата не съумя да нанесе решителния удар и да нокаутира своя съперник.
Сама по себе си тази равносметка е в интерес на Джо Байдън. Целта на претендента на демократите сякаш бе не да завоюва дебата, а по-скоро - да не го загуби. С подобен небосвод очевидно бе, че някогашният вицепрезидент не бе податлив да подхваща никакви опасности.
В последна сметка, електоралното време работи за Джо Байдън: съгласно социологическите изследвания той води на републиканеца приблизително с 6.1% в народен мащаб и с 3.5% в основните суинг щати (от 1.1% във Флорида до 5.7% в Пенсилвания, по данни на RealClearPolitics). Основната концепция на демократите за този и идните диспути с Доналд Тръмп е по опция те да протекат по подобен метод, тъй че да не трансформират към този момент декларираните електорални настройки на американците. И до момента в който Джо Байдън води в изследванията, надали ще станем очевидци на смяна в тактиката.
Самият Байдън не блестеше на сцената. Макар и относително спретнат, което не е маловажно, предвид на усложненията на паметта му, той беше по-скоро шаблонизиран. Като губещ от употреба блясъка си съд. Дисциплиниран, само че без сила. Ако се върнем на метафората с боксовия мач, Байдън предпочиташе да държи противника си на разстояние и да не му разрешава да се стига до съкращаване на дистанцията и замяна на удари.
Демократът като цяло извърши главните си задания.
Едната бе опитът му да активизира афроамериканския избор, който бе основен за него по време на първичните избори на демократите, само че при който също се виждат известни съмнения в равнищата на поддръжка за Байдън през последните няколко седмици (там въпросът е дали афроамериканците ще гласоподават " много-много " или " малко-много " за него). Оттук и акцентът на Байдън на " систематичната неправда " в просветителната система, на работното място, в полицията.
Втората задача на Байдън също бе изпълнена: разграничаването от Новата зелена договорка (The Green new deal) и отхвърлянето на финансовите редукции в бюджетите на полицията (defunding), които тематики са емблематични за представителите и гласоподавателите на крайнолевия набор на демократите. Последното е опит на Байдън да парира обвиняванията на републиканците, че той ще бъде пленник на радикалите от партията си. В този смисъл бе и неговият намек, че той съставлява и управлява Демократическата партия, а не тя - него.
Този ход за равноправност от крайнолевите в Демократическата партия не е без опасности за Байдън, само че концепцията зад това държание е да направи демократа по-приемлив за самостоятелните гласоподаватели. Остава открит въпросът дали последните ще бъдат впечатлени от придържането на Байдън към други фундаменти от програмата му: повдигането на налозите (например, корпоративният подобен, на който демократът обърна категорично внимание) и налагането на спомагателни регулации върху съответни производства от американската стопанска система (като петрола и въглищата).
Най-важното, което някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати трябваше да направи, бе осъществено: той не позволи нито един сериозен гаф (макар че на няколко пъти да си пролича по какъв начин езикът му потегля в посока, друга от релевантната) и показва, че може да резервира централизация.
Всичко това обаче не трансформира усещането, че президентът Тръмп бе по-опасният комуникатор от двамата. Видимо по-пъргав словесно, точно републиканецът бе по-близо до нанасянето на остри словесни удари (след един от тях, когато стана дума за поддръжката на организации, свързани със закона, Джо Байдън просто бе оставен в компанията на тишината). В сегментите, в които двамата съперника имаха опция да дискутират разнообразни тематики между тях, непосредствено един с различен и директно, Тръмп бе еластичен и се усещаше в свои води.
Въпреки че на настоящите президенти нормално им се постанова да заемат отбранителна позиция на дебатите, то това не бе обезателно по този начин в този случай. По-настъпателното държание на президента Тръмп е целесъобразно от позиция на това, че точно той е претендентът, който би трябвало да наваксва електорално. Т.е. републиканецът би трябвало да предизвика ново разпределяне на картите, тъй че след него вероятно той да се окаже с по-добри.
Най-важната и работеща за акцията му тактика, върху която Доналд Тръмп се придържаше и в границите на дебата, бе да утвърди и да отбрани пред Байдън симбиозата от стопанска система и ред, върху които послания са съсредоточени напъните на републиканците. Оттук и методът, по който президентът транскрибира (иначе неуместната за него) тематика за Covid - 19 и тази за междурасовите връзки в Съединени американски щати: първата - през работните места, втората - през закона. На този декор Байдън подходи, респективно през призмата на опазването на здравето и това, което демократите назовават преднамерено държание от страна на ръководителя на Белия дом. Но тези тълкования са естествени, имайки поради целите и почерците на двете политически партии.
И в случай че Байдън бе като Дядо Коледа, който има в чувала с дарове за всекиго по нещо, посланията на Тръмп сякаш бяха по-ясно закрепени върху предградията (макар тук Байдън да направи забележка, която удари задачата: че в случай че някой от тях двамата познава събърбаните, предвид на биографиите им, то това е точно той, а не президентът). В предградията към този момент живеят 52% от американското общество и тъкмо този електорален сегмент ще реши кой ще бъде идващият президент на Съединени американски щати. Споменатите тези на Тръмп, свързани с стопанската система и реда, бяха предопределени точно за американските покрайнини: президентът се показва като бранител на събърбаните пред лицето на хаоса и несигурността, които се появиха по улиците на редица американски градове.
В типичен образец на " с вашите камъни по вашите глави ", Доналд Тръмп съумя да обърне " съветската връзка ", по този начин присъща като тематика за американските медии от избирането на настоящия президент през 2016-та година насам, против Байдън (чрез сина му Хънтър Байдън). Общо взето имаше го и момента на бумеранга, прочут ни от дебатите сред Тръмп и Клинтън, в който към Байдън се връщаха мнения и реплики, свързани с тематики като рецесията и опазването на здравето.
Президентът, и по справедливата оценка на модератора Крис Уолъс от Fox News, бе този, който по-често прекъсваше съперника си и в този смисъл, не спазваше разпоредбите на дебата. От друга страна обаче, и това бе една от изненадите на вечерта, Джо Байдън пък бе индивидът, който адресира съперника си с пейоративни прилагателни (а не би било изненада, в случай че беше обратното).
Като цяло това бе спор, който нито ще бъде запомнен с нещо, нито ще успее да промени по някакъв метод електоралните настройки все още. Ако продължим със спортните метафори, Доналд Тръмп бе по-близо до гола, само че хиксът от мача работи за Джо Байдън.
Добре че, за разлика от футбола, крайният победител в дебатите в Съединени американски щати се дефинира не от два, а от три дуела.
Сама по себе си тази равносметка е в интерес на Джо Байдън. Целта на претендента на демократите сякаш бе не да завоюва дебата, а по-скоро - да не го загуби. С подобен небосвод очевидно бе, че някогашният вицепрезидент не бе податлив да подхваща никакви опасности.
В последна сметка, електоралното време работи за Джо Байдън: съгласно социологическите изследвания той води на републиканеца приблизително с 6.1% в народен мащаб и с 3.5% в основните суинг щати (от 1.1% във Флорида до 5.7% в Пенсилвания, по данни на RealClearPolitics). Основната концепция на демократите за този и идните диспути с Доналд Тръмп е по опция те да протекат по подобен метод, тъй че да не трансформират към този момент декларираните електорални настройки на американците. И до момента в който Джо Байдън води в изследванията, надали ще станем очевидци на смяна в тактиката.
Самият Байдън не блестеше на сцената. Макар и относително спретнат, което не е маловажно, предвид на усложненията на паметта му, той беше по-скоро шаблонизиран. Като губещ от употреба блясъка си съд. Дисциплиниран, само че без сила. Ако се върнем на метафората с боксовия мач, Байдън предпочиташе да държи противника си на разстояние и да не му разрешава да се стига до съкращаване на дистанцията и замяна на удари.
Демократът като цяло извърши главните си задания.
Едната бе опитът му да активизира афроамериканския избор, който бе основен за него по време на първичните избори на демократите, само че при който също се виждат известни съмнения в равнищата на поддръжка за Байдън през последните няколко седмици (там въпросът е дали афроамериканците ще гласоподават " много-много " или " малко-много " за него). Оттук и акцентът на Байдън на " систематичната неправда " в просветителната система, на работното място, в полицията.
Втората задача на Байдън също бе изпълнена: разграничаването от Новата зелена договорка (The Green new deal) и отхвърлянето на финансовите редукции в бюджетите на полицията (defunding), които тематики са емблематични за представителите и гласоподавателите на крайнолевия набор на демократите. Последното е опит на Байдън да парира обвиняванията на републиканците, че той ще бъде пленник на радикалите от партията си. В този смисъл бе и неговият намек, че той съставлява и управлява Демократическата партия, а не тя - него.
Този ход за равноправност от крайнолевите в Демократическата партия не е без опасности за Байдън, само че концепцията зад това държание е да направи демократа по-приемлив за самостоятелните гласоподаватели. Остава открит въпросът дали последните ще бъдат впечатлени от придържането на Байдън към други фундаменти от програмата му: повдигането на налозите (например, корпоративният подобен, на който демократът обърна категорично внимание) и налагането на спомагателни регулации върху съответни производства от американската стопанска система (като петрола и въглищата).
Най-важното, което някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати трябваше да направи, бе осъществено: той не позволи нито един сериозен гаф (макар че на няколко пъти да си пролича по какъв начин езикът му потегля в посока, друга от релевантната) и показва, че може да резервира централизация.
Всичко това обаче не трансформира усещането, че президентът Тръмп бе по-опасният комуникатор от двамата. Видимо по-пъргав словесно, точно републиканецът бе по-близо до нанасянето на остри словесни удари (след един от тях, когато стана дума за поддръжката на организации, свързани със закона, Джо Байдън просто бе оставен в компанията на тишината). В сегментите, в които двамата съперника имаха опция да дискутират разнообразни тематики между тях, непосредствено един с различен и директно, Тръмп бе еластичен и се усещаше в свои води.
Въпреки че на настоящите президенти нормално им се постанова да заемат отбранителна позиция на дебатите, то това не бе обезателно по този начин в този случай. По-настъпателното държание на президента Тръмп е целесъобразно от позиция на това, че точно той е претендентът, който би трябвало да наваксва електорално. Т.е. републиканецът би трябвало да предизвика ново разпределяне на картите, тъй че след него вероятно той да се окаже с по-добри.
Най-важната и работеща за акцията му тактика, върху която Доналд Тръмп се придържаше и в границите на дебата, бе да утвърди и да отбрани пред Байдън симбиозата от стопанска система и ред, върху които послания са съсредоточени напъните на републиканците. Оттук и методът, по който президентът транскрибира (иначе неуместната за него) тематика за Covid - 19 и тази за междурасовите връзки в Съединени американски щати: първата - през работните места, втората - през закона. На този декор Байдън подходи, респективно през призмата на опазването на здравето и това, което демократите назовават преднамерено държание от страна на ръководителя на Белия дом. Но тези тълкования са естествени, имайки поради целите и почерците на двете политически партии.
И в случай че Байдън бе като Дядо Коледа, който има в чувала с дарове за всекиго по нещо, посланията на Тръмп сякаш бяха по-ясно закрепени върху предградията (макар тук Байдън да направи забележка, която удари задачата: че в случай че някой от тях двамата познава събърбаните, предвид на биографиите им, то това е точно той, а не президентът). В предградията към този момент живеят 52% от американското общество и тъкмо този електорален сегмент ще реши кой ще бъде идващият президент на Съединени американски щати. Споменатите тези на Тръмп, свързани с стопанската система и реда, бяха предопределени точно за американските покрайнини: президентът се показва като бранител на събърбаните пред лицето на хаоса и несигурността, които се появиха по улиците на редица американски градове.
В типичен образец на " с вашите камъни по вашите глави ", Доналд Тръмп съумя да обърне " съветската връзка ", по този начин присъща като тематика за американските медии от избирането на настоящия президент през 2016-та година насам, против Байдън (чрез сина му Хънтър Байдън). Общо взето имаше го и момента на бумеранга, прочут ни от дебатите сред Тръмп и Клинтън, в който към Байдън се връщаха мнения и реплики, свързани с тематики като рецесията и опазването на здравето.
Президентът, и по справедливата оценка на модератора Крис Уолъс от Fox News, бе този, който по-често прекъсваше съперника си и в този смисъл, не спазваше разпоредбите на дебата. От друга страна обаче, и това бе една от изненадите на вечерта, Джо Байдън пък бе индивидът, който адресира съперника си с пейоративни прилагателни (а не би било изненада, в случай че беше обратното).
Като цяло това бе спор, който нито ще бъде запомнен с нещо, нито ще успее да промени по някакъв метод електоралните настройки все още. Ако продължим със спортните метафори, Доналд Тръмп бе по-близо до гола, само че хиксът от мача работи за Джо Байдън.
Добре че, за разлика от футбола, крайният победител в дебатите в Съединени американски щати се дефинира не от два, а от три дуела.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ