Ако можехме с машина на времето и да се озовем

Ако можехме с машина на времето и да се озовем в 20-те години на XVIII век, знаете какво можем да чакаме. Е, най-малко почти – няма електричество, няма интернет, по-бавно се пътува, към момента не са открити най-важните неща, с които живеем през днешния ден и без които не бихме си показали дните си. Но доста от най-разпространените специалности в огромните селища преди три века са ви добре познати. Вижте кои са те, съгласно уеб страницата Grunge.

Шивач

Създаването на облекла се е считало за тежък физически и интелектуален труд, изискващ високо квалифицирани фрагменти. Градовете гъмжали от шивачи, най-вече мъже, които са минали през години образование, а платът става най-внасяната стока в колониите. Докато европейските шивачи се специализирали в направата на едно нещо от тоалета, техните колониални американски сътрудници предложили необятен подбор от облекла за разнообразни клиенти. Въпреки компликациите в занаята се включват и дами, които способстват за развиването на специалността и отношението към дамата като шеф и служащ. В края на XVII век във Франция шивачките съумяват да образуват своя лична колегия. Но гилдията на френските шивачи се опълчва против тях – мъжете упорстват кралят да забрани достъпа на дами в мощно конкурентните пазари като производството на платове и основаването на шивашки ателиета.

Печатар

В печатницата от XVIII век печатарят трябвало да сглобява всеки текст писмен знак по писмен знак и в противоположен ред, с цел да обезпечи вярното нареждане на отпечатаните редове. Печатната преса евентуално се е появила в Китай през IX век. Вестниците, брошурите, етикети, книги, географски карти, печатната реклама – набират бърза известност.

Собственик на кафене

Въпреки че през днешния ден Англия е известна като страна на феновете на чай, в миналото в бита на локалните е доминирала друга напитка – кафето. Кафенетата се появяват за първи път в Англия през 1652 година в Оксфорд, а до 1700 година те към този момент могат да се видят на всички места.
В тези заведения обаче не се сервирали днешните десетки типове подсладени, смесени с какво ли не кофеинови питиета, а единствено доста мощно горчиво кафе, което било ценено поради незабавния освежителен резултат, в сравнение с поради усета. Енергичните пиячи на кафе трансформирали кафенетата в обществени центрове, където мъжете можели да поддържат връзка, разискват разграничи житейски тематики и да подписват бизнес покупко-продажби. Жените обаче постоянно получавали отвод за влизане в тези примамливи места.

Дърводелец

Квалифицираните дърводелци са били незаменими през XVIII век. От построяването на структури до правенето на бъчви и колела, тяхната работа засягала разнообразни действия от всекидневието. Особено във времената преди появяването на картонени кутии и железни транспортни контейнери, производството на дървени произведения е било належащо за предпазване и превозване на разнообразни артикули.

Пивовар

Жените не са имали особени благоприятни условия за работа и достъп до висококвалифицирани специалности, само че една от най-популярните действия измежду европейските и колониалните дами било варенето на бира. Въпреки че днешната пивоварна промишленост към момента е доминирана от мъже, история споделя, че при възникването си този отрасъл е бил най-вече в женски ръце. В Европа дамите от това време основават дребни пивоварни, с цел да печелят пари и по едно и също време с това да се грижат за дома си и многочислената си челяд. Така или другояче те варели нискоалкохолната напитка за мъжете в фамилията. Всеки остатък от ейл можело да бъде продаден на съседи или минувачи и бизнесът да се разрасне от време на време до основаване на гостилница и механа. До 1700 година никой нямал нищо срещу дамите кръчмарки. По-късно през годините били нарочени за аморални, някъде даже оповестени за вещици, а гостилниците им си спечелили съмнителна известност. Така и в пивоварството, и в кръчмарството, територията още веднъж завзели мъжете.

Фризьор

Благодарение на придворните трендове, перуката се трансформирала в знак на висок сан и дълбоки джобове. В ранните американски колонии някои благородници към момента носели перуки, до момента в който други пудрили косите си в бяло, с цел да имитират наклонността. Изработката на перуки изисквала доста труд и време. 

Кръчмар

Кръчмите, както и кафенетата, не са били просто места за пийване, те са изпълнявали ролята на значими обществени центрове, места за срещи и даже за политически спор. Въпреки известността на техните заведения, притежателите на механи трябвало да се сблъскат с доста проблеми. От тях се изисквало да продават прилични артикули и също по този начин да се уверят, че кръчмата им предлага забавни занимания за посетителите. В същото време им се налагало да се борят с локалните закони и нрави и да се пробват да притеглят нова клиентела с хазарт и танцьорки.

Ковач

Ковачът изработвал всички съществени железни предмети за всекидневието. От пирони до плугове. Тези майстори били доста търсени. Ковачите показали високо равнище на умения, работейки при тежки условия – при високи температури и с рискови принадлежности, не всеки път осигуряващи сериозна техника на сигурност. Едва през XIX в., с индустриалната гражданска война, престижността на тази специалност леко стартира да понижава.

Пекар

Пекарите и в древността, и в наши дни са на респект, тъй като от епохи изхранват с свеж самун тези, които към този момент нямат време да си го пекат вкъщи, защото са заети да работят от заран до здрач. Високите градуси в пространствата с пещите от време на време карали пекарите да съблекат част от облеклото си, само че шапката постоянно оставала – с цел да не се замърси тестото. И тогава, както и в този момент, хлебарите са ставали доста преди изгрев, с цел да съумеят да извъртят първите тави до утрото, когато клиентите им са тръгвали за работа. Но заплащането не било положително, сочат исторически информации в книжата на браншовици от Франция от това време. Тежките условия на труд, търсенето на високи умения и незадоволителното възнаграждение – тази конфликтна обстановка с пекарите и дефицитът на самун станали една от аргументите, довели до Френската гражданска война.

Аптекар

Когато човек се разболявал в тези времена, най-често се е обръщал към аптекар. Тези медицински служащи са били част от тристепенна здравна система в европейски жанр, която включва също хирурзи и терапевти. Фармацевтите забърквали илачите и ги продавали, терапевтите и хирурзите – диагностицирали и лекували.
Аптеките разчитали на маркетинга, интериорът им остава дълго време неизменен – дълги лавици с изрядно подредени по тях стъклени и керамични буркани, съдържащи обичайни и нетрадиционни прахчета, течности, отвари и мехлеми. Самите аптекари правели медикаменти в магазина си, като смесвали и стривали съставките с хаванче и пестик, което към момента е изобразено на някои съвременни аптечни лога.