Ако мислят, че ще ни накарат да замълчим, лъжат се.

Ако мислят, че ще ни накарат да замълчим, лъжат се. Няма да избягаме, тук сме се родили и тук ще умрем. Не сме се уплашили, ние сме ванчомихайловисти. Присъдата за мен е чест и тапия. Искаме равни права с всички нации в РСМ, нищо повече. Не желаеме привилегии, само че няма да се спрем. 

Така един от най-изявените представители на българската общественост и ръководител на закрития от управляващите български културен клуб „ Иван Михайлов ” в Битоля Люпчо Георгиевски коментира присъдата, постановена му от македонски съд. Тя е условна със период от 1 година, с 2 години изпитателен период. Делото против него е за ксенофобия, расизъм и разпространяване на расова мраза по електронен път, посредством цитати на Иван Михайлов.

" В тези две години аз не мога да споделям цитати от исторически персони, които са българи  - това се води расова ненавист. А Мицкоски и неговият екип постоянно насочат обидни послания към българските политици. Скопие не желае да съблюдава подписаните съглашения с България - Договора за добросъседство и т.нар френско предложение, което цели да опази конституционните права на българите.  Македония към момента живее в югославски сън. В Битоля да вземем за пример гимназията се споделя " Йосип Брос Тито ". Скопие е избрала пътя на Москва, надалеч е от евроценностите ", разяснява Георгиевски по Народоосвободителна въстаническа армия. 

Наскоро Георгиевски се срещна в София с българския президент Румен Радев, а преди този момент - и с външния министър Георг Георгиев.

От Министерството на външните работи дефинираха като неприемливо откритото заявяване на принадлежност към българския народ, почитането на български национални знаци и герои и разпространението на достоверна българска литература да се санкционира със опасност от затвор.

Политическите сили у нас реагирараха остро на присъдата.

Люпчо Георгиевски е ръководител на закрития „ Културен клуб Иван Михайлов “ в Битоля, Северна Македония, ориентиран към опазване на българската история и еднаквост. Срещу него бе повдигнато дело през 2023 година за предизвикателство на етническа и расова ненавист посредством цитати на Иван („ Ванче “) Михайлов, оповестени на Фейсбук страницата на клуба. 

Делото в Битоля продължи към 3 години, като през май 2025 година беше завършено на първа инстанция – след пледоарии от прокуратурата и отбраната, последвани от очакване на присъдата в период до 8 дни. 

Георгиевски описва делото като политическа акция за „ заплашване “ на българската общественост в Северна Македония.

Защитата твърди, че даденият откъс не е закононарушение, Георгиевски е разпространявал исторически факт, като юристът отбелязва: „ Няма закононарушение “. 

Българското Министерство на външните работи и фондация „ Македония “ дефинират присъдата като неприемлива принуда и политически напън против българите в РСМ. Тя се възприема като алегоричен сигнален сигнал към тези, които обществено се разпознават като българи в РСМ.

В София породиха апели за правдивост, даже стопански наказания, в случай че присъдата бъде доказана. Адвокатът апелира пред Апелативния съд в Битоля в осемдневния период, избран по закон. Възможно е и обжалване в границите на европейските правосъдни институции, в случай че вътрешните процедури не доведат до смяна.