Книжари поеха мисия Надежда
Ако минете заран по задна уличка в гънките на самия център на Пловдив и видите на ъгъла на „ Петко Каравелов ” 24 младежи да чакат на тротоара, евентуално са новите книжари. Откакто отвори тяхната Книжарница с задача „ Надежда ”, идват половин час преди да отвори. Едва от седмица посрещат клиенти, а към този момент са „ похарчили ” в фантазиите си първата заплата, която са изкарали сами.
Проект на родителската организация „ Паралелен свят ” и съдружие „ Да полетим дружно ” разкри магазинчето за книги и нае в него младежи с увреждания, други пък са ангажирани в обществено дружество, което ще създава сувенири и картички и ще „ зарежда ” обекта със стока. Начинанието, финансирано по Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси ”, дава работа на 19 индивида - хора с разнообразни диагнози и близки на деца с физически, интелектуални и душевен проблеми, които поради грижите за тях са напуснали пазара на труда. Голямата цел е обществено приобщаване, трудова интеграция и повече автономия на младежите, към които работодателите са предубедени. Каузата е събрала адвокатка, експерт по интернационална търговия и родители от „ Паралелен свят ”. Издателства, измежду които „ Летера ” и „ Жанет ” 45, дали рамо с книги на консигнация, защото финансирането по плана покрива единствено наема за помещението и заплатите на младежите за година.
Всички те към този момент са разпределени на подобаващите позиции. Станислава, която е майка на момиче с увреждания, и Петя - самата тя е със зрителни проблеми, и две деца, са на касата. Родителите са продавач-консултанти, а младежите -продавач-асистенти. Помежду си към този момент се назовават „ сътрудник ".
Помагам за подреждането, изяснява 45-годишният Радослав Петров. По план за еднакъв старт на хората с увреждания той е учил по какъв начин се върти дребен бизнес, по какъв начин се водят договаряния и дори е правил бизнес проект. Участвал с есе в конкурс за преимуществата и опциите на еврото, проведен от Българска народна банка и Министерството на финансите. Измежду 80 участници заел 24. място. Така и не се намерил обаче шеф, който да му повярва, и досега Ради е работил единствено като доброволец, в това число на фондация „ Пловдив 2019 ”. Има своя стихосбирка „ Пътеводна светлина ”. А настолни книги са му трите тома на Дейл Карнеги: „ Как да печелим другари ”, „ Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота ” и трудът му за говорене пред аудитория.
Не знам за какво хората не одобряват другите. Ние нямаме проблем, тъй като сме дружно, те имат - тъй като поставят загради, размишлява Ради. Помага на другар, изгубил съвсем изцяло зрението си. Извежда го на разходка и сякаш той него поддържа, пък в действителност получава житейски уроци. „ Всичко му е към този момент черно, а отново се бори ”, споделя Ради. Мечтае Книжарницата с задача „ Надежда ” да се създаде и да стане търсена като огромните вериги.
Освен с книгите на консигнация е заредена и с картонени кутийки за дарове, картички и значки с положителни послания, създадени в общественото дружество по плана. Там в този момент стартира офанзивата за Коледа. А на вратата на книжарничката, където ги продават, младежите са окачили табелка: „ Заповядайте при нас, където е благо, ведро и уютно! А усмивката, с която влязохте, дано ви следва и откакто излезете. Enjoy it! ”.
Първата заплата - за фотоапарат
На 22 година Иван Драгански е с тапия от Дървото по интериорен дизайн и с нито ден стаж. Пробвал да търси работа и съвсем го наели, само че като барман. В книжарницата ми е по-добре, споделя той. С първата заплата ще си купи фотоапарат, с цел да прави фотоси и клипове. А от идващите ще пести за пътешестване до Франция. Играе в баскетболния тим на „ Паралелен свят ”, който към този момент е ходил в Италия. Сдружението има и мощни плувци. „ Мамо, аз се наситих на медали, в този момент желая заплата ”, споделил тези дни 17-годишният Лъчезар на майка си Кремена Стоянова, която е измежду главните мотори на плана за Книжарница с задача „ Надежда ”.
Откакто работи в нея, 33-годишната Десислава Василева почнала още веднъж да написа, откакто музата мълчала 5 година За един ден съчинила 3 приказки. Мечтае да ги види издадени на лавиците до другите книги. Засега предлага на клиентите „ Възвишение ” от Милен Русков и „ Фитнес за женската душа ” от Събка Дякова-Чехович. Десислава е продавала вестници, долни дрехи, козметика и към книжарницата я насочили от Бюрото по труда. Приятелка предходна тези дни да я окуражи: „ Каквото искаше, това ти се получи! ”
Пътят на 27-годишния Митко Арезанов до Книжарница с задача „ Надежда ” също минава пред трудовата борса, където не могли да му намерят работа с другите два занаята - готварство и строителство. „ Хубаво е да си книжар - работиш измежду книги и положителни хора ”, занапред вкусва сладостите на работата той.
24-годишният Рангел Бончев пък е приключил Помощното учебно заведение „ Стефан Караджа ” и за първи път има опция да е по-самостоятелен и да получава заплата. Когато не е в книжарницата, посещава Дневния център на СУПЦ „ Св. Георги ”, където понаучил готварството. Ходил и на джудо по план, който към този момент завършил. „ Толкова съм добър, тъй като госпожа Кремена ме е възпитала по този начин, постоянно ми споделя кое е положително за мен и ме защищава от неприятни неща ”, хвали Рангел обществената работничка от центъра. Откакто му се присмели, че не може да играе ориенталски танци, има упоритостта да усвои кючека.
Психологът: Чувстват, че се случва нещо значимо
За първи път виждам толкоз младежи, които да потеглят заран с готовност на работа, споделя психологът по плана Ваня Павлова. В нощта преди откриването мнозина не спали. Водят другари да ги видят на работното място. „ Чувстват, че им се случва нещо значимо - обобщава тя. Без значение какъв си, имаш ли диагноза или опит, най-нормалното нещо е след 18 година да вървиш на работа ”.
Основателите на книжарничката плануват тя да стане и място за срещи с писатели и музиканти, да има креативен работилнички и беседи на разнообразни тематики.
Проект на родителската организация „ Паралелен свят ” и съдружие „ Да полетим дружно ” разкри магазинчето за книги и нае в него младежи с увреждания, други пък са ангажирани в обществено дружество, което ще създава сувенири и картички и ще „ зарежда ” обекта със стока. Начинанието, финансирано по Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси ”, дава работа на 19 индивида - хора с разнообразни диагнози и близки на деца с физически, интелектуални и душевен проблеми, които поради грижите за тях са напуснали пазара на труда. Голямата цел е обществено приобщаване, трудова интеграция и повече автономия на младежите, към които работодателите са предубедени. Каузата е събрала адвокатка, експерт по интернационална търговия и родители от „ Паралелен свят ”. Издателства, измежду които „ Летера ” и „ Жанет ” 45, дали рамо с книги на консигнация, защото финансирането по плана покрива единствено наема за помещението и заплатите на младежите за година.
Всички те към този момент са разпределени на подобаващите позиции. Станислава, която е майка на момиче с увреждания, и Петя - самата тя е със зрителни проблеми, и две деца, са на касата. Родителите са продавач-консултанти, а младежите -продавач-асистенти. Помежду си към този момент се назовават „ сътрудник ".
Помагам за подреждането, изяснява 45-годишният Радослав Петров. По план за еднакъв старт на хората с увреждания той е учил по какъв начин се върти дребен бизнес, по какъв начин се водят договаряния и дори е правил бизнес проект. Участвал с есе в конкурс за преимуществата и опциите на еврото, проведен от Българска народна банка и Министерството на финансите. Измежду 80 участници заел 24. място. Така и не се намерил обаче шеф, който да му повярва, и досега Ради е работил единствено като доброволец, в това число на фондация „ Пловдив 2019 ”. Има своя стихосбирка „ Пътеводна светлина ”. А настолни книги са му трите тома на Дейл Карнеги: „ Как да печелим другари ”, „ Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота ” и трудът му за говорене пред аудитория.
Не знам за какво хората не одобряват другите. Ние нямаме проблем, тъй като сме дружно, те имат - тъй като поставят загради, размишлява Ради. Помага на другар, изгубил съвсем изцяло зрението си. Извежда го на разходка и сякаш той него поддържа, пък в действителност получава житейски уроци. „ Всичко му е към този момент черно, а отново се бори ”, споделя Ради. Мечтае Книжарницата с задача „ Надежда ” да се създаде и да стане търсена като огромните вериги.
Освен с книгите на консигнация е заредена и с картонени кутийки за дарове, картички и значки с положителни послания, създадени в общественото дружество по плана. Там в този момент стартира офанзивата за Коледа. А на вратата на книжарничката, където ги продават, младежите са окачили табелка: „ Заповядайте при нас, където е благо, ведро и уютно! А усмивката, с която влязохте, дано ви следва и откакто излезете. Enjoy it! ”.
Първата заплата - за фотоапарат
На 22 година Иван Драгански е с тапия от Дървото по интериорен дизайн и с нито ден стаж. Пробвал да търси работа и съвсем го наели, само че като барман. В книжарницата ми е по-добре, споделя той. С първата заплата ще си купи фотоапарат, с цел да прави фотоси и клипове. А от идващите ще пести за пътешестване до Франция. Играе в баскетболния тим на „ Паралелен свят ”, който към този момент е ходил в Италия. Сдружението има и мощни плувци. „ Мамо, аз се наситих на медали, в този момент желая заплата ”, споделил тези дни 17-годишният Лъчезар на майка си Кремена Стоянова, която е измежду главните мотори на плана за Книжарница с задача „ Надежда ”.
Откакто работи в нея, 33-годишната Десислава Василева почнала още веднъж да написа, откакто музата мълчала 5 година За един ден съчинила 3 приказки. Мечтае да ги види издадени на лавиците до другите книги. Засега предлага на клиентите „ Възвишение ” от Милен Русков и „ Фитнес за женската душа ” от Събка Дякова-Чехович. Десислава е продавала вестници, долни дрехи, козметика и към книжарницата я насочили от Бюрото по труда. Приятелка предходна тези дни да я окуражи: „ Каквото искаше, това ти се получи! ”
Пътят на 27-годишния Митко Арезанов до Книжарница с задача „ Надежда ” също минава пред трудовата борса, където не могли да му намерят работа с другите два занаята - готварство и строителство. „ Хубаво е да си книжар - работиш измежду книги и положителни хора ”, занапред вкусва сладостите на работата той.
24-годишният Рангел Бончев пък е приключил Помощното учебно заведение „ Стефан Караджа ” и за първи път има опция да е по-самостоятелен и да получава заплата. Когато не е в книжарницата, посещава Дневния център на СУПЦ „ Св. Георги ”, където понаучил готварството. Ходил и на джудо по план, който към този момент завършил. „ Толкова съм добър, тъй като госпожа Кремена ме е възпитала по този начин, постоянно ми споделя кое е положително за мен и ме защищава от неприятни неща ”, хвали Рангел обществената работничка от центъра. Откакто му се присмели, че не може да играе ориенталски танци, има упоритостта да усвои кючека.
Психологът: Чувстват, че се случва нещо значимо
За първи път виждам толкоз младежи, които да потеглят заран с готовност на работа, споделя психологът по плана Ваня Павлова. В нощта преди откриването мнозина не спали. Водят другари да ги видят на работното място. „ Чувстват, че им се случва нещо значимо - обобщава тя. Без значение какъв си, имаш ли диагноза или опит, най-нормалното нещо е след 18 година да вървиш на работа ”.
Основателите на книжарничката плануват тя да стане и място за срещи с писатели и музиканти, да има креативен работилнички и беседи на разнообразни тематики.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ