Не вдигайте наздравица за територии, вдигнете я за езика - т...
Ако ме попитате в час, ще ви кажа: „ независимост “ е съществително име. Абстрактно, от женски жанр, само число.
Но през днешния ден, на 3-ти март, ще изляза от образователната стратегия и ще кажа нещо друго: свободата е глагол в настоящо време. Знам, че звучи като неточност, само че в действителност е историческа истина.
Ние сме народ, който първо е построил своята библиотека, а след това своята страна. Преди да се появи Санстефанският кротичък контракт, българският език е бил нашето само „ министерство “, нашата „ войска “ и нашето същинско родно място. Ние сме извоювали правото си да съществуваме първо върху белия лист, а след това върху картата на Европа. В европейската история доста народи се раждат посредством мечове и династии. Българското възобновление обаче е неповторимо с това, че е културен план: на първо време - Паисий с неговата книга (1762), след това - учебните заведения (Габрово, 1835), следва битката за независима черква (словото на роден език в храма) и чак най-после идва 1878 година Ние сме основали интелектуалната си територия доста преди да стъпим на политическата - с вестниците на Раковски, Ботев и Каравелов, с читалищата - оня наш неповторим патент за духовна независимост, в който книгата е била по-силно оръжие от барута.
Но свободата е особена дума. В нашия език тя е съществително име от женски жанр, която обаче, с цел да бъде жива, изисква сказуеми в настоящо време.
Най-голямата неточност, която ние позволяваме през днешния ден, е да я използваме единствено с минали страдателни причастия: „ извоювана “, „ подписана “, „ дадена “. Свободата не е музеен експонат под стъкло. Тя е деяние. Тя се пази, тя се осмисля, тя се написа всеки ден - с всяка вярно сложена запетая, с всяка прочетена книга и с всяка чиста мисъл.
Днес не вдигайте наздравица единствено за извоюваната територия. Вдигнете я за езика ни, който ни е съхранил, когато сме нямали граници. Защото свободата стартира там, където свършва мълчанието, и оцелява там, където грамотността е белег на достолепие.
Честит празник на тези, които избират да бъдат създатели на своята независимост, а освен нейни читатели!
Честит празник на хората, за които свободата е " глагол в трудолюбив залог “, а не минало причестяване върху челото на монумент!
Честит Терти март!
Елена Вързилова, учителка по български език и литература от ЕГ " Иван Вазов "
Но през днешния ден, на 3-ти март, ще изляза от образователната стратегия и ще кажа нещо друго: свободата е глагол в настоящо време. Знам, че звучи като неточност, само че в действителност е историческа истина.
Ние сме народ, който първо е построил своята библиотека, а след това своята страна. Преди да се появи Санстефанският кротичък контракт, българският език е бил нашето само „ министерство “, нашата „ войска “ и нашето същинско родно място. Ние сме извоювали правото си да съществуваме първо върху белия лист, а след това върху картата на Европа. В европейската история доста народи се раждат посредством мечове и династии. Българското възобновление обаче е неповторимо с това, че е културен план: на първо време - Паисий с неговата книга (1762), след това - учебните заведения (Габрово, 1835), следва битката за независима черква (словото на роден език в храма) и чак най-после идва 1878 година Ние сме основали интелектуалната си територия доста преди да стъпим на политическата - с вестниците на Раковски, Ботев и Каравелов, с читалищата - оня наш неповторим патент за духовна независимост, в който книгата е била по-силно оръжие от барута.
Но свободата е особена дума. В нашия език тя е съществително име от женски жанр, която обаче, с цел да бъде жива, изисква сказуеми в настоящо време.
Най-голямата неточност, която ние позволяваме през днешния ден, е да я използваме единствено с минали страдателни причастия: „ извоювана “, „ подписана “, „ дадена “. Свободата не е музеен експонат под стъкло. Тя е деяние. Тя се пази, тя се осмисля, тя се написа всеки ден - с всяка вярно сложена запетая, с всяка прочетена книга и с всяка чиста мисъл.
Днес не вдигайте наздравица единствено за извоюваната територия. Вдигнете я за езика ни, който ни е съхранил, когато сме нямали граници. Защото свободата стартира там, където свършва мълчанието, и оцелява там, където грамотността е белег на достолепие.
Честит празник на тези, които избират да бъдат създатели на своята независимост, а освен нейни читатели!
Честит празник на хората, за които свободата е " глагол в трудолюбив залог “, а не минало причестяване върху челото на монумент!
Честит Терти март!
Елена Вързилова, учителка по български език и литература от ЕГ " Иван Вазов "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ